Връщането на „царските имоти“

Избори в София, 17 юни 2001 г., портрет на Симеон Сакскобургготски - НДСВ.
Снимка: Пресфото-БТА, Светлана Бахчеванова.

 

Да дойдеш на власт и да задоволиш реституционните си претенции. Всички държавни институции да работят в твой интерес, докато си министър-председател, а след това нещата да се обърнат на 180 градуса.

Това накратко е историята с имотите на наследника на българските царе и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски.[1] Той дълго време получава от държавата всичко, което иска, а след като падна от власт, му се наложи да води съдебни битки, за да го запази. И не успя. Бившият премиер започна да губи един по един дворците, които си върна благодарение на забележителната си политическа кариера.

Години по-късно държавата наложи мораториум върху ползването на имотите и Сакскобургготски бе превърнат в безправна жертва. Така той и сестра му Мария-Луиза Хробок получават шанса за солидно обезщетение от България чрез заведеното от тях дело пред Европейския съд за правата на човека, в Страсбург.[2] Решението по този казус се чака вече шеста година, но прогнозите са, че цената за грешките на властта най-вероятно ще бъде платена твърде скъпо от българските данъкоплатци.

Историята с имотите не започва и не свършва с правото. Тя е преди всичко политическа. Казусът вкарва в политическа зависимост и БСП, която не изпълнява обещанията си да започне процедури за връщането на имотите във владение на държавата[3], защото партията на Саксбургготски НДСВ крепи т.нар. тройна коалиция.[4]

В началото на 2001 г. Сакскобургготски още не бе разкрил в каква роля се вижда след завръщането си в родината.[5] В публичното пространство изобилства от догадки, преразказани информации от негови приближени, както и спекулации. Единственото ясно нещо е, че бившият монарх има намерение да заживее трайно в България.[6] Внесено от 76 депутати питане до Конституционния съд, свързано с уседналостта му в страната, отваря поле за догадки дали той има намерение да стане президент. После Конституционният съд пресича тези неизговорени амбиции с решението, че кандидатът трябва да е живял в България повече от половината от всяка от петте години, предхождащи датата на вота.[7]

Спрян за президентството, на 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски произнесе прословутата си реч, в която обеща да предложи „схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота“ на българите. Царският наследник решава да вдигне мизата и да играе за министър-председател. След изтичането на тези 800 дни, Сакскобургготски се оказва във владение на безценни исторически имоти, а животът на българите не се променя коренно. Вместо да даде обяснение, премиерът Сакскобургготски посъветва гражданите да си „променят чипа“.

Казусът с „царските имотите“ е показателен за това какво се случва, когато някой се възкачи на власт, и за тежкия обрат, който следва падането му от власт.

Процедурата по връщането на дворците „Царска Бистрица”, „Ситняково“ и „Саръгьол“ започва през 2000 г., по времето на правителството на Иван Костов, когато областен управител на София е Марияна Тончева от ОДС. По това време рейтингът на Сакскобургготски расте постоянно и много политически играчи започват да се състезават за благоразположението му. ОДС обаче не завърши имотната процедура. Сакскобургготски окончателно получава трите имения, ползвайки собствения си подпис, докато е премиер.

Той и сестра му Мария-Луиза Хробок взимат двореца „Бистрица“ в Боровец, именията „Саръгьол“ и „Ситняково“, след като  правителството, начело с главната заинтересована фигура Сакскобургготски, гласува решение за промяна на статута им. За целта имотите са превърнати от публична държавна собственост в частна държавна собственост с изрично Решение на Министерския съвет на 14 октомври 2002 г. Подпис под решението[8] на кабинета слага самият Симеон II. По сега действащото българско законодателство вероятно това би било сметнато за конфликт на интереси.[9] Тогава управляващите не го смятат дори за морално укоримо.

Години по-късно, през 2010 г., в интервю за германската телевизия ARD Сакскобургготски[10] продължава да смята, че стореното е напълно в реда на нещата: 

Хората знаят, че в продължение на 50 години, независимо от това, че съм бил в изгнание, винаги съм се опитвал да участвам, да помагам, да върша нещо. По-късно - след 1989 г. - също съм се опитвал да бъда много политически дискретен, за да не преча никому. Никога не съм искал да получа нещо за себе си. 

Но все пак успява да вземе „нещичко“. Заповедите за същинското връщане на трите имения са подписани от тогавашния областен управител на Софийска област Олимпи Кътев[11]. Така Сакскобургготски и сестра му влизат във владение. За реституцията Кътев казва[12]: 

Законът не е един и не е един документ, това са цели папки. Там е всичко, свързано нормативно с проблемите по възстановяване на собствеността на гражданите, включително и на Симеон Сакскобургготски. 

Така Кътев отговоря на депутата от СДС Йордан Соколов, който го обвинява, че царската реституция е незаконна и ще дойде време хората, издали документите за нея, да понесат съдебна отговорност.

Олимпи Кътев не понася съдебна отговорност, а по-късно става депутат от НДСВ и заместник-председател на партията. През 2005 г. съпругата му, Цветозария Йосифова-Кътева, става член на Централната избирателна комисия (ЦИК) за парламентарните избори от квотата на НДСВ.[13] През 2007 г. е назначена и в ЦИК за вота за български депутати в Европейския парламент, както и в ЦИК за местните избори.[14]

През 1999 г. Сакскобургготски още не е на власт, но е ухажван от управляващите. През тази година той получава за ползване имота в село Баня, Карловско. Официално тази резиденция му е върната с акт на пловдивския областен управител Гьока Хаджипетков едва през 2005 г., пак по времето на правителството на НДСВ.

През 2001 г. кметът на София Стефан Софиянски му предава двореца „Врана“, позовавайки се на нищожен документ - проект на нотариален акт, неподписан от нотариус, при това на името на царското Интендантство. Години по-късно Софиянски ще каже: 

Аз съм направил 10 хиляди реституции, точно за тая ли ще си спомням?[15]. 

При управлението на ОДС започва процедурата за връщането на част от рилските гори, но приключва, когато Сакскобургготски вече е на власт.

Символно е връщането на двореца „Бистрица“. Това се случва през октомври 2002 г. Сцената се разиграва като пародия на подранил скъп сватбен подарък от България за семейството на Сакскобургготски. Броени дни след връщането на имота дъщерята на Сакскобургготски Калина се омъжва точно в тази резиденция. Сякаш са знаели предварително къде да си направят тържеството. Адвокатът на Сакскобургготски Асен Ошанов обяснява [16]: 

Преписката по деактуването на имота е започнала още преди две години, ние сме направили каквото е необходимо, но непрестанно ни искаха допълнително нови документи. Аз се въздържах да форсирам нещата, защото премиерът е деликатен човек и не искаше това да се свързва с поста му. 

Нищо ще, че „деликатният“ премиер сам е подписал промяната в статута на имота.

Парламентарните избори през 2005 г. водят до създаването на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Партията на Симеон Сакскобургготски е ключов партньор в управлението и по всичко изглежда, че ще се търси формула за помирение по темата за царските имоти.

Веднага след изборите ДСБ повдигат въпроса в парламента и обществото очаква да види развитието на ситуацията. Предизборно БСП обещава приемането на специален закон за „царските имоти“ и настоява за мораториум върху използването им. НДСВ обещава да не влиза в коалиция с БСП. В тази ситуацията ДСБ провокира партньорите в управлението с тезата, че придобиването на имотите е „незаконосъобразно“: 

Установена е привилегирована, антиконституционна процедура за определена персона, която се е възползвала от високото си служебно положение. Това противоречи на принципите на демократичната правова държава и е пример за използване на високото служебно положение за лично облагодетелстване от бившия министър-председател, пример за корупция във високите етажи на властта.[17] 

ДСБ предлагат въпросът с имотите да бъде разгледан от Народното събрание, което да  наложи мораториум, а веднага след това въпросът да бъде уреден със закон. Точно каквото е обещанието и на БСП. Управляващото мнозинство отхвърля обаче предложението, защото социалистите вече управляват с НДСВ. Все пак 7 депутати от БСП подкрепят ДСБ, което е знак за вътрешната съпротивата в партията. Като цяло гласуването става емблематичен пример за пазарлъците и политическите сделки около „царските имоти“. Те не спират още няколко месеца.

След гласуването НДСВ обявяват, че обмислят написването на закон, който да уреди въпроса с имотите на базата на решението на Конституционния съд. Нищо такова обаче не се случва.[18] ДСБ подозират, че има сключена сделка между БСП и НДСВ за взаимно потулване на въпроса с царските имоти и за евентуалното участие на БСП в злоупотреби по програмата за Ирак „Петрол срещу храни“.

В крайна сметка в 40-ото Народно събрание, по предложение на БСП е създадена Временна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници. Комисията е председателствана от БСП.

В проекта за доклад на комисията заляга становището на мнозинството от членовете й, начело с тези от БСП, че връщането на „царските имоти“ няма законово основание, че е спорна дори и собствеността върху тях. Това предизвиква кризисна среща на премиера Сергей Станишев с хората от неговата партия, произвели тези изводи. След нея докладът претърпява сериозни корекции. Цената на договорката е НДСВ да не предизвика падането на правителството, в което доминира БСП.

Окончателно приетият парламентарен доклад е силно редактиран и гласи, че връщането на имотите е на основание на решението на Конституционния съд от 1998 г. Докладът напомня, че действията по деактуването на имотите не са били атакувани като незаконосъобразни. В началото на 2006 г. целият въпрос е прехвърлен безопасно към Прокуратурата.

Но скандалите с имотите не спират. Веднага след края на парламентарната проверка избухва т.нар. Савойска афера. Италианските служби прихващат телефонен разговор[19] между бизнесмена от Триест Пиерпаоло Черани и италианския принц Виктор-Емануил, който е братовчед на Симеон II. Бизнесменът разказва как Сакскобургготски иска да продаде имота във Врана за 100 милиона, за да не му го вземат после: 

Това е огромен имот, който той е получил. Всъщност според мен целият му интерес се състои в това да спаси този свой имот, преди да му го вземат, и прави всичко възможно. 

По време на разследването в Италия, Черани се отрича от всичко казано за българина и споделя, че целта му е била да заблуди принц Виктор-Емануил. Бизнесменът казва, че Симеон II е „най-честният“ човек, когото познава. Самият Сакскобургготски също отхвърля обвиненията: 

Преди всичко мисля, че голяма част от „Врана“ бе дарена (на Столичната община) – 980 дка, което мисля че е доста нормално като размери, може би не от най-обикновените дарения, но вече може би аз съм субективен тука. Второ, човек има право да има... да разполага с това, което е свое, в едно модерно общество и въобще не е нещо, което интересува директно когото и да било. Това са пазарни теми. Това намерение ми се струва, че е част от известна бомбастика, от малкото, което прегледах от прословутия разговор – вече и цифрите, и всичко ми се стори по-скоро близо до цени, които може би биха се постигнали в Манхатън, отколкото тука, в Софийско поле, но това е друг въпрос.[20] 

Държавното обвинение не успява да докаже вина на замесените лица в „Савойската афера“. Прокуратурата по-дълго разследва подозренията за извършени престъпления от длъжностни лица във връзка с реституцията на „царските имоти“. Първото дело е срещу неизвестни длъжностни лица от Столична община, които вероятно са допуснали нарушения при връщането на двореца „Врана“. Второто е за връщането на „Царска Бистрица”, „Ситняково“ и „Саръгьол“. Там са разследвани длъжностни лица от администрацията на София-област. Високопоставени политически фигури не се разследват.

Тези дела са прекратени в началото на 2008 г. Позицията на Прокуратурата е, че при царската реституция са извършени нарушения, но не и престъпления, защото не е открит умисъл.[21] Специалната техническа експертиза по делото за реституцията на 16 543 дка земи и гори в землището на Самоков установява, че бившият премиер е получил 4521 дка повече. Грешката била станала, тъй като общинската служба е възстановила гори по две заявления на Сакскобургготски от 2002 г., без да разбере, че става дума за едни и същи гори. Прокурор Малина Ачкаканова обяснява: 

В случая с горите става дума за немарливо изпълнение на функциите на длъжностни лица, но не и за пряк умисъл. 

За „Врана“, „Саръгьол“, „Ситняково“ и „Бистрица“ Прокуратурата смята, че Стефан Софиянски и Олимпи Кътев не са превишили правата си, а са изпълнили задълженията си. Държавата е посъветвана да търси възстановяване имотите по общия ред. Делото за нередовния нотариален акт, който дава основание на Стефан Софиянски да върне „Врана“, също не води до нищо. Така Прокуратурата затваря още една страница от сагата и всичко за Сакскобургготски на пръв поглед изглежда подредено.

До този момент са минали седем години от влизането на Симеон Сакскобургготски във властта. Политическото влияние на завърналия се монарх спада главоломно, НДСВ е в разпад, а от БСП идват сигнали, че предизборните обещания за ревизия на казуса с „царските имоти“ не са напълно забравени.

В тази обстановка през пролетта на 2008 г. започва съдебната битка за двореца „Кричим“. Областният управител на Пловдив Тодор Петков (от БСП) изненадващо отхвърля искането на Сакскобургготски и сестра му за възстановяване на собствеността върху резиденцията. По това време в управляващата тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС се забелязват сериозни пукнатини.

Решението на Тодор Петков да не върне резиденцията е знак за намалялата тежест на лидера на НДСВ във властта. Но има и друго – областният управител е поставен под натиска на партийния апарат на БСП да демонстрира поне намерение за изпълнение на предизборните обещания от 2005 г. Моментът е удобен, защото Сакскобургготски изглежда с все по-слаби позиции.

По ирония, самият Симеон Сакскобургготски натиска сам спусъка срещу себе си. Именно той атакува в съда през 2008 г. отказа на Петков да върне „Кричим“. Бившият премиер пропуска да калкулира две обстоятелства. Към момента на завеждането на делото е ясно, че НДСВ няма да има сериозно политическо влияние след парламентарните изборите през 2009 г. Съдебният процес приключва цели три години след излизането му от властта. И не на последно място - заведеното от Сакскобургготски и сестра му дело дава възможност на съда да стори това, което така и не свърши парламентът.

Казусът „Кричим“ създаде правната основа, върху която стъпиха последвалите решения за „царските имоти“. Това е прецедент, от който Сакскобургготски няма полза, точно обратното. През 2012 г. държавата окончателно печели битката за „Кричим“. Междувременно правителството на Бойко Борисов завежда дела за собствеността върху останалите имения. Сакскобургготски не може да направи нищо. Той не успява да предвиди ситуацията още през 2008 г. и да не претендира поне за „Кричим“.

Окръжният съд в Пловдив обявява по делото „Кричим“, че решението на Конституционния съд от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на „царските имоти“. Актът на пловдивския съд е потвърден от следващите две инстанции[22] и става основа за решаване на споровете за другите имоти. От документите по делото се разбира как е бил нарушено правото в полза на човека, който е оглавявал изпълнителната власт няколко години по-рано. 

Статутът на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя е основен въпрос по делото. Интендантството е учреждение на монархическата институция, която най-общо е обслужвала българските царе. Съдиите приемат, че тя има уникален публично-правен институт и представлява държавно учреждение, а и служителите му са държавни. Това означава, че Интендантството е управлявало държавни имоти, а не частната собственост на царете. Съдът приема тезата, че Симеон Сакскобургготски и сестра му няма как да получат имоти, които никога не са били техни. 

Тезата на съда по делото „Кричим“ се репликира и в останалите решения. През 2011 г. започват съдебните процеси за връщането и на останалите върнати имоти в патримониума [наследствено родово имущество – б.р.] на държавата. Исковете срещу Сакскобургготски и сестра му са депозирани от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев[23] пред Софийския окръжен съд. 

Делото за имението „Бистрица“[24] не се ограничава само върху претенции за собственост. Държавата настоява за възстановяване на приходите, получени от дърводобива в имота, както и на парите, събрани от входни такси от туристите. Има и трети иск – Сакскобургготски и сестра му да платят обезщетение с лихвите за ползване на имотите без основание през периода 18 октомври 2002  – 1 март 2011 г. 

По делото „Бистрица“ държавата твърди, че е придобила имотите ex lege:  по силата на Закона за горите от 1897 г., както и изтекла придобивна давност в полза на Интендантството на Цивилната листа, което е държавна институция. Държавата поддържа вече доказаната теза от делото „Кричим“, че владението върху имота е упражнявано от Интендантството, което е управлявало държавна, а не е лична собственост на царете. Засега тя печели  делото на две инстанции. 

Сходни са аргументите на държавата и по делото за двореца „Саръгьол“[25], което държавата окончателно спечели през юли 2016 година, но трябва да плати за подобренията върху имота. 

По делото за двореца „Ситняково“[26] държавата твърди отново придобиване по давност. Тезата на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок е, че сградите са били построени върху общинска земя от цар Фердинанд и са били негова собственост до абдикацията му на 3 октомври 1918 г. След това са били владени от цар Борис III, а след смъртта му – от царица Джованна Савойска (лично) и като законен представител на Симеон II и сестра му. Освен това имотите не били ползвани за нуждите на монархическата институция, а за лични и семейни цели на Фердинанд. Сакскобургготски губи делото на две инстанции (Чака се решението на ВКС, от заседанието на съда на 22 ноември 2016 г.). 

През 2011 г. държавата внася иск и за собствеността върху „царските гори“ в Рила. Това са същите гори, за които Прокуратурата обяви, че са върнати два пъти. Това е единственият съдебен процес, който се отлага многократно и се бави в Софийския окръжен съд. 

През всичките тези години парламентът не само че не намира воля да реши проблема, но и някак успя да го задълбочи. През декември 2009 г. едно от първите решения, които взема новосформираното 41-во Народно събрание, е да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с имотите. Отдавна обещаният на обществото мораториум е предложен от лидера на РЗС Яне Янев и подкрепен от ГЕРБ, „Синята коалиция“ и „Атака“. Яне Янев обещава да внесе „след няколко месеца“ и ключовия законопроект за „царската“ реституция, но това така и не се случва. 

Адвокат Йонко Грозев[27], който по-късно става съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, казва през 2010 г., че това решение на парламента е грешно. Според него въпросът трябва да се реши със специален закон, какъвто не е приет. Той прогнозира, че Сакскобургготски и сестра му ще осъдят държавата в Страсбург и ще получат обезщетение за нарушени права: 

Реституцията е акт на предоставяне на собственост, на имот, който е държавен, и реституцията става със закон. По отношение на имотите на Сакскобургготски няма такова законодателство. 

Адвокат Грозев е избран през 2016 г. за българския съдия в Европейския съд в Страсбург. Той напомня, че преди десет години гръцкият крал в изгнание Константин е осъдил Гърция пред Съда в Страсбург по казуса за наследството на Георгиус Първи 

Българските политици нямат намерение да поправят грешките си от миналото. В продължение на години казусът с „царските имоти“ отваря вратата за корумпиране на политическата среда и за задкулисни договорки, а през 2009 г. с мораториума залага за данъкоплатците и бомба със закъснител. Към януари 2017 г. той още не е отменен, а закон не е приет. 

През 2010 г. адвокат Михаил Екимджиев[28], който е единият от двамата защитници на Сакскобургготски пред съда в Страсбург, обяснява за какво точно се претендира: 

Прогнозите ни за успех в Страсбург са свързани именно с поведението на държавата през последните 13 години. Тя, от една страна признава, третира и толерира като собственици Симеон Сакскобургготски и Мария Хробок, а сега, по чисто политически и конюнктурни съображения налага върху възстановените им имоти тежък и дебалансиран мораториум. В него се казва – няма да ползвате и да се разпореждате с имотите си, но сте длъжни да плащате всички разходи, свързани с тяхната поддръжка, независимо дали някога ще ви признаем за собственици. В мораториума няма фиксиран срок, в който да бъде приет закон, регламентиращ отношенията между царското семейство и държавата. Според практиката на Европейския съд, след като веднъж правовата държава признае собственост – а това признание може да стане както със закон, така и с фактически и правни действия, тя не само трябва да се въздържа от намеса в това право, но и да го защитава. 

Парламентът има възможност да реши въпроса с „царските имоти“ още през 1998 г. Тогава с Решение № 12[29] Конституционният съд обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от парламента. Но, стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок настояват да си получат именията. Парламентът остава безмълвен свидетел на случващото се. 

Въпреки развитието на съдебните дела, през 2014 г. Олимпи Кътев[30] казва, че не е нарушил закона с реституцията: 

Ако беше така, нямаше да ми простят досега, има много душмани срещу царя. Имах много силен юридически екип, правил съм консултации с много хора, включително и от Конституционния съд, и хора, които сега са противници на царя. В действията ми няма нищо незаконно. Не бих поел този риск нито към царското семейство, нито към моето семейство. 

Той повтаря стара теза на хората от НДСВ. Според Кътев, съдебните решения са взети под натиск, намесени са икономически и политически интереси, като целта е бившите царски резиденции да бъдат купени от „някой олигарх“: 

Нали видяхте какво стана с „Кричим“ - изсили се Борисов, че ще национализира имота на царя, дойде един министър, вече не му помня името, и каза, че това ще бъде към НСО. Хвърлиха някакви пари за ремонт и затвориха хижата, защото се оказа, че не могат да я стопанисват. Сега стои затворено, а и се чудя дали в един момент няма да кажат, че нямат пари за поддръжката ѝ и да я пуснат за продажба. И да я купи някой олигарх (…) Мераклии има и за “Царска Бистрица”, и за „Кричим“, и за другите имоти. Хора с доста безконтролни пари с удоволствие биха ги взели за себе си.(…) Собствеността на имотите е безспорна и вече навлизаме в политически игри и манипулация, която може би стига и до съдебната власт. 

Кои са тези олигарси обаче Кътев отказва да конкретизира. От гледна точка на Българския съд собствеността върху „царските имоти“ наистина е безспорна – те не принадлежат на Симеон Сакскобургготски и сестра му, а на държавата. С едно изключение. Владението върху резиденцията в село Баня не е атакувано пред съда, защото документите ясно са показаха, че тя е построена с лични пари на цар Борис III. Тази яснота около имотите започва да идва 13 години след завръщането на Симеон Сакскобургготски в България с Решението на Пловдивския съд за резиденция „Кричим“. Преди това темата за „царските имоти“ е една от най-големите язви за българското обществото. Тя става генератор на политическото корумпиране на БСП под ръководството на Сергей Станишев, който се отказва от едно от основните си предизборни обещания с цел да се задържи на власт. Станишев прави още нещо подобно – на 14 юни 2013 г., приемайки депутата от ДПС Делян Пеевски да стане председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023