Случаят с фондация "Сапио"

Иван Костов в качеството си на финансов министър в кабинета на Димитър Попов е обект на няколко прокурорски проверки по случая с фондация „Сапио”, ощетила държавния бюджет с милиони левове 

Снимка: Пресфото-БТА, Цветан Поломски.

 

В края на тоталитарния комунистически период и началото на демократичните промени новите политически и икономически условия в България отварят широко вратата за финансови злоупотреби. За заобикалянето на нормативната уредба още в първите години след 10 ноември 1989 г., когато контролните органи са слаби, а правилата на пазара и конкуренцията все още неясни, се търсят всевъзможни начини и различни законови „вратички”. Тръгналите по пътя на бързото забогатяване използват дори структури с идеална цел като Българския съюз за физкултура и спорт и Българския туристически съюз или студентски организации за осъществяване на внос и търговия с акцизни стоки.[1]

В този начален период за подобни цели се използват дори фондации, а една от тях – фондация „Сапио” – ще остане в историята като емблематичен пример, в който е замесено името на тогавашния министър на финансите Иван Костов в правителството на СДС начело с Филип Димитров, а след това и лидер на Синята партия.

Онова, което днес наричаме конфликт на интереси и зад което в крайна сметка прозират финансови нарушения, ощетили държавния бюджет, се случва още през 1992 г., и то по време на правителство на СДС и с участието на министъра на финансите, който би трябвало да е човекът, чиито задължения са да не допуска нарушения или изключения, още повече когато те са свързани с лице, принадлежащо към същата политическа сила, която той представлява. Макар и финансовите измерения на злоупотребата, осъществена от фондация „Сапио”, да са на преден план, привкусът на корупция и двоен морал, който той оставя, е голям. Факт е, че случаят „Сапио” става предмет на Парламентарната анкетна комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната и изпълнителната власт през 1994 г.

Фондация „Сапио” е една от първите фондации, създадена в България още през 1990 г. с идеална цел да подпомага науката, образованието и културата. Неин основател е Ясен Златков. Той е завършил международни икономически отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС) и е кандидат на философските науки. Преди 10 ноември 1989 г. работи близо осем години в Института по история на БКП. След промените е издигнат от листата на СДС за народен представител в 7-то Велико Народно събрание (ВНС). Влиза като депутат в 7-то ВНС на мястото на Желю Желев, след като той е избран за президент през август 1990 г. Златков става известен като един от 39-те депутати от СДС в 7-то ВНС, обявили гладна стачка и призоваващи за предсрочни парламентарни избори още преди приемането на новата конституция (април 1991 г.).

„Сапио” е учредена по Закона за лицата и семейството и се ползва с преференции по силата на постановлението на втория кабинет на Луканов през декември 1990 г., с което те освобождават фондациите от държавни и местни данъци, такси и мита. Още през 1991 г. в пресата се появява информация[2], че фондацията на бившия депутат от ВНС се занимава с внос на уиски, джин, кафе шоколад, мебели, олио, цигари, микровълнови печки, телевизори, телефони и др. Акцизните стоки са продавани в страната без фондацията да плаща данъци. От една справка на Столичното данъчно управление става ясно, че през 1991 г. „Сапио” е длъжник към държавния бюджет с над 74 млн. лева мито и 15 процента импортни такси, над 7,3 млн. лева данък върху оборота и над 237 млн. лева акциз, както и над 32,9 млн. лева данък върху облагаемата печалба.[3] Както по-късно данъчните власти ще приемат с ПМС № 133 от 1990 г. от данъци и такси са освободени само онези сделки, които са предмет на целите на фондациите, а не търговските и спекулативните сделки, които масово се извършват зад фасадата на организации с идеална цел. Дълго време обаче този чисто търговски внос на акцизни стоки се тълкува превратно.

В случая със „Сапио” въпреки данните за огромни щети към държавния бюджет няма предприети адекватни действия от данъчната администрация нито по време на кабинета на националното съгласие на Димитър Попов (декември 1990 г. – ноември 1991 г.), нито от следващото правителството – това на СДС с премиер Филип Димитров, до лятото на 1992 г., когато скандалът с фондацията става публичен едва след като в него е намесена фигурата на тогавашния министър на финансите Иван Костов.

В началото на 1992 г. правителството на СДС отменя ПМС № 133 с цел да се ограничат злоупотребите към държавата от страна на фондациите, въртящи чист бизнес, гарантиращ им бърза и доходна печалба в ущърб на бюджета. Това става с ПМС  № 36 от 22 февруари 1992 г. (Държавен вестник, бр. 20, 1992).

На 19 февруари 1992 г. председателят на фондация „Сапио” Ясен Златков се обръща към министъра на финансите Иван Костов с писмо, с което моли следното: „по изключение да разрешите договорените вече стоки да бъдат внесени по режима на ПМС № 133/1990 г.” за „постигане на идеалните цели на фондацията”. На 24 март 1992 г. Иван Костов собственоръчно слага резолюция върху писмото: „По изключение до 31 март 1992 г.”. По-късно ще стане ясно, че той е имал среща с председателя на „Сапио”. В случая е намесено и името на отец Христофор Събев. Впоследствие Костов обяснява, че е направил изключението, за да се внесе само един ксерокс, а е била внесена цяла издателска система за издаване на Библията по молба на свещеника, като по този начин е бил подведен.[4] В писмото на Златков обаче нито се споменава за ксерокс, нито се споменават подробности за финансовото изражение на стоките, които той иска да бъдат внесени по стария режим.

През месец май 1992 г. в пресата са публикувани информации за „изключението”, направено от финансовия министър, които прерастват в скандал. „Аз не съм фаворит на Иван Костов, ние просто взаимно много се уважаваме”[5], заявява председателят на фондация „Сапио” в първия си коментар след публичното огласяване на скандала.

„Фондация „Сапио” не е освобождавана от данъци и акцизи и дължи на държавата 388 млн. лева от данъци и лихви за неизплатени суми”[6], заявява Иван Костов в парламента, когато случаят е поставен по време на парламентарния контрол през юни 1992 г. Той признава, че фондацията е злоупотребила, като не е унищожила писмо с негова резолюция и възползвайки се от дадените първоначално привилегии, е продължила да внася акцизни стоки, алкохол, цигари и др. Според думите на Костов примерът с фондация „Сапио” е характерен като явление в тогавашната българска икономика, което показва как фондациите нарушават митническата и данъчната система в страната.

Въпросите, на които Иван Костов не отговаря, е какво би се случило, ако този случай не бе придобил публичност, и защо е позволил да изпада в конфликт на интереси по отношение на фондация, свързана с бивш негов колега депутат от СДС.

Прокуратурата образува проверка по публикациите в печата. Междувременно данъчните власти предприемат процедура по блокиране на сметките на фондацията, но процедурата е тромава и когато е завършена, се оказва, че в сметките на „Сапио” има 264 щатски долара и около 300 лева, като тя е успяла да изтегли всичките си авоари. Съдът на две инстанции постановява, че фондацията има финансови задължения към държавния бюджет близо 300 млн. лева само за 1991 г.

Въпреки огромните щети към бюджета, нанесени от фондацията, прокуратурата прекратява през февруари 1993 г. проверката по случая и отказва да образува предварително производство срещу Иван Костов. Държавното обвинение приема, че по Закона за данъка върху оборота и акцизите финансовият министър има право да освобождава от данък върху оборота в размер до 5000 лева. В писмото на „Сапио” обаче никъде не се споменава такава сума. Самият Костов заявява по време на парламентарния контрол, че „ставало въпрос за крупен внос, който фондацията е осъществила на базата на това формално основание”. Прокурорската проверка приключва, преди Иван Костов да даде обяснения по нея. Председателят на фондацията Ясен Златков пък се озовава в САЩ, където регистрира фирма „Сапио”. По това време главен прокурор е Иван Татарчев, издигнат и назначен от СДС през 1992 г.

През 1994 г. случаят „Сапио” става предмет на Парламентарната анкетна комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Пред комисията се отзовава тогавашният министър на финансите Стоян Александров, който по време на скандала с фондацията е началник на данъчната администрация. Той прави интересни разкрития пред депутатите. Пред комисията той разкрива, че още през 1991 г. въз основа на запитване на „Сапио” Министерството на финансите с писмо, подписано от Костов, е информирало фондацията, че за стопанската ѝ дейност тя е данъчно задължена, но тя не е спазила това изискване. Александров коментира позицията на Костов така:

 

Парафът на Иван Костов е: „По изключение до 31 март 1992 г.”. По изключение! А той дава разрешението на 24 март, т.е. дава едноседмичен срок, в който по същество да не се прилага 36-то ПМС. Тук има два смущаващи момента. Единият е, че тази резолюция противоречи на дадения преди това отговор, в смисъл че стопанската дейност се освобождава, защото с подтекста на писмото си те подсказват, че искат освобождаване на стопанската дейност. Те самите подсказват, че досега не са спазвали 133 ПМС. И вторият момент е, че не може с подпис да се удължава срок на нещо, което е отменено с постановление[7].

 

Александров разяснява пред комисията, че многократно е говорил с Костов по този случай и допълва, че след скандала Костов се е опитал „да възпроизведе как е станало това нещо, за да напише по изключение” и дори се усъмнил в подписа си, за което поискал експертиза. Министърът на финансите заявява за своя предшественик:

 

След дълги умувания той [Иван Костов] стигна до извода, че на него му е искано това изключение само за една печатарска машина, за която мисля, че Христофор Събев е трябвало да внесе за отпечатването на Библията и че на него му е твърдо обещано, понеже те са познати със Златков и другите, че този параф ще се ползва само за тази печатница. И нищо повече. ... Натискали са го много... Той си спомни даже, че в кулоарите на Народното събрание е написал тази резолюция[8].

 

„Това беше обяснението, че е подведен. И най-малкото е допускал например, че те през тази седмица ще могат да внесат стоки за милиони левове, и то акцизни стоки – алкохол, цигари и други неща, т.е. те явно са били струпали стоката и са чакали само момента... Явно е, че е злоупотребено... Единствено той може да каже дали действително не е знаел истината и подведен ли е или не е”[9], обяснява Стоян Александров.

Той уточнява, че печатарската машина, която е била използвана като повод, е дадена на фирмата „Розим” на Роза Георгиева, наричана още „винената царица“, която през периода 1979–1984 г. е представителка на БГА „Балкан” в Лондон, и в тази фирма е използвана за печатане на етикети и др.

Александров е категоричен: „Но е факт, че от това писмо са се възползвали за един кратък период от време за голямо количество стоки”[10]. Финансовият министър посочва, че данъчният акт срещу „Сапио” е за 388 млн. лева дължими данъци и такси.[11] Той разказва, че съдът е потвърдил акта, „но по същество ние нищо не можахме да съберем, защото в сметките нямаше нищо”[12]. От фондацията са регистрирани допълнително 7 фирми, на които данъчните са направили проверка, но те не са имали задължения.

Стоян Александров разяснява, че стоките са минавали транзит през „Сапио” и фондацията е вземала само комисиона. „Милионите не са консумирани от фондацията, а големите данъци са във фирмите, които са се облагодетелствали, използвайки „Сапио”, обяснява той пред парламентарната комисия. Пред нея той представя и документи, разкриващи кои фирми са се възползвали от фондация „Сапио”. Това са: „Полиол”– Сливен – 28,3 млн. лева; „Национал ЕМХ 90” – Пловдив – 16,6 млн. лева; КФ „София Комерс Консултинг” – 13,3 млн. лева; „Бартекс” ООД – 12,1 млн. лева (фирма на „Мултигруп – б. а.); „Фортуна” – 10,3 млн. лева; „Ексимпо М” – 10 млн. лева; „Софил” („Нова Бразилия“) – 6,9 млн. лева; ЕФ „Емил Дочев” – 6,7 млн. лева; „Хорестал Бета”– София – 5,1 млн. лева и „Розим” – 5 млн. лева.[13]

Иван Костов отказва да даде обяснение пред членовете на парламентарната комисия, като заявява, че е изложил всички обстоятелства в прокуратурата. „По този въпрос има прокурорско обследване и има прокурорско заключение. Писал съм обяснения, които са били уважени. Така че трябва да знам дали вие познавате тези документи, или не ги познавате, защото ако не ги познавате, комисията трябва да направи усилия, за да ги прочете. И ако има някои допълнителни сигнали, допълнителни аргументи и факти, да ми ги постави”[14], заявява той. С председателя на комисията Ана Караиванова (БСП), която настоява да отговори на въпросите, си разменят остри реплики. Бившият министър на финансите обаче е непреклонен:

 

 … да не си губим времето. Просто, запознайте се с всички тези материали и когато намерите нещо вътре в тези материали, в моите обяснения, в тяхното заключение нещо нередно, тогава ще го обсъждаме[15].

 

Проверката на анкетната комисия заключава, че фондация „Сапио” дължи на държавния бюджет над 338 млн. лева към 1992 г.

През лятото на 1998 г. главният прокурор Иван Татарчев заявява, че може да поднови проверката по случая „Сапио”, прекратена с отказ за образуване на следствие по негово време пет години по-рано. По това време Иван Костов е министър-председател, а главният прокурор вече е с влошени отношения със СДС заради атаките срещу него от страна на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев в кабинета „Костов”. През октомври 1998 г. Татарчев се разпорежда Националната следствена служба (НСлС) да продължи проверката по „Сапио”. Мандатът на Иван Татарчев като главен прокурор изтича, преди да се произнесат повторно следствието и прокуратурата. Това обаче става броени дни след като следващият главен прокурор Никола Филчев встъпва в длъжност в края на февруари 1999 г. На практика случаят „Сапио” е първият, с чието разглеждане той се ангажира. В началото на март същата година Върховната касационна прокуратура отново отказва да образува дело срещу Иван Костов, министър-председател по това време, с мотива, че липсват данни за извършено престъпление. Костов ще продължава да твърди, че не е нарушил закона и дори с действията си (след разгласяване на случая обаче) е предотвратил по-нататъшни злоупотреби на фондацията. По думите му въпрос на данъчните власти е било как да се съберат задълженията на фондацията.

През 2002 г. прокуратурата за пореден път използва папката „Сапио” в политическата конюнктура, след като от държавното обвинение изненадващо съобщават, че случаят не е напълно приключен. По това време Иван Костов вече не е премиер, а главният прокурор Никола Филчев се разграничава от СДС и започва да води разследвания срещу някои бивши министри от кабинета „Костов” едва след като те вече не са на власт. През 2003 г. обаче НСлС стига до заключението, че е изтекъл десетгодишният давностен срок и Иван Костов не може да бъде разследван за разрешения от него внос. С този мотив случаят е прекратен.

Ясен Златков, който през 1998 г. се завръща в България, заявява през 2003 г., че „никой от прокуратурата, следствието и МВР не ме е търсил, за да ме пита каквото и да е било за „Сапио”[16]. През 2003 г. той става обвиняем, но не по случая „Сапио”, а за длъжностно присвояване в особено големи размери – на 26 млн. лева от Банка ДСК през 1992 г., взети като кредит за закупуване на 5 контейнера с цигари.

По това дело през декември 2004 г. състав на Софийския градски съд го призна за виновен и го осъди условно на три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок и лишаване от правото в период от три години да заема ръководна държавна и обществена длъжност.

 

(Писмо на Министерството на финансите до фондация „Сапио”, подписано от министъра на финансите Иван Костов, в което е посочено, че фондацията не следва да внася държавни и местни данъци, такси и мита. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1047, л. 68. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

 

(Писмо на председателя на фондация „Сапио” Ясен Златков до министъра на финансите Иван Костов, с което моли по изключение да разреши договорените стоки да бъдат внесени по стария режим. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1047, л. 69. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

(Първа страница от Справка на Столично данъчно управление към Министерството на финансите относно: Задълженията на фондация „Сапио” към държавния бюджет. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1047, л. 74. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

 

(Първа страница от Акт за данъчна проверка на фондация „Сапио” от 1992 г. с констатация за видовете данъци, които дължи към държавния бюджет, възлизащи общо на над 336 млн. лева. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1047, л. 105. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

 

(Списък на основните фирми, рефинансирали сделки чрез фондация „Сапио”. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1047, л. 110. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023