Първа частна… крайбрежна алея

Консорциум "Алея Първа"  на пресконференция във Фестивалния и конгресен център на Варна, на която е представен проект и стратегия за развитието на крайбрежната зона на Варна. 
Снимка: Пресфото-БТА, Красимир Кръстев.

 

Юли 2009 г., малко след парламентарните избори Варна се събужда с новината за продажбата на огромна част от своята морска променада – „Алея първа“. Сделката е извършена тихомълком от областния управител Христо Контров (ДПС) няколко дни преди парламентарните избори. Купувач е „Холдинг Варна“, зад който стои известната в обществото групировка ТИМ[1] (де юре ТИМ не съществува, с това име има единствено охранителна фирма – б. авт.). Ако най-голямата имотна сделка с държавна земя в морския град е сключена прозрачно[2] и несъмнено законно, то описаните по-долу събития нямаше да се случат. Тя обаче е сключена при пълно затъмнение, без някой да попита варненци. Съмненията за нарушение на закона са толкова много, че продажбата се превръща в знакова не само за града, но и за цялата държава. Сделката дава сериозен довод в подкрепа на твърденията, че каквото поиска ТИМ, в крайна сметка го получава. В случая и доста евтино. 

„Алея първа“ се вие в продължение на 4 км край морето, тръгва от морската гара на Варна, минава покрай красивите съблекални на централния плаж и стига до края на историческата част на Морската градина. Тя е връзката на града с морето и е незаменимо място за разходка за варненци. Продаденият терен е с площ от 122 декара, т.е. колкото голям стадион. Той е разделен на пет парцела, намиращи се върху тясна ивица земя, ограничена между Рибарския плаж и местността „Бункерите“ на север - под Морската градина. На метри срещу продадената земя е северната част на варненския плаж.

Сделката минава без търг на цена от 11,7 милиона лв. - около 50 евро на квадратен метър. Проучванията към онзи момент показват, че цените на парцелите в центъра на Варна надхвърлят 800 евро на кв.м – около 16 пъти по-високи[3]. При развихрилия се постфактум публичен скандал цената обаче не е най-значимият проблем.  

Интересът на инвеститорите към крайбрежната алея на Варна датира още от началото на 90-те години. Тогава рисковете да се допусне огромна грешка в корумпираната публична среда са огромни. Първият силен сигнал, че има нездрав интерес към земята дава община Варна, която на своя глава решава да актува земята като частна общинска собственост. Започват да прозират апетитите за бърза продажба. Поради това още през 1997 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) забранява всякакво строителство в тази зона, с едно изключение – допуска се укрепване на намиращото се там свлачище.

През 2000 г. с решение на Министерския съвет тази част от Варна е актувана като изключителна държавна собственост. Това би трябвало да блокира всички апетити към имотите, но не би.

През 2002 г. с решение на Общинския съвет във Варна е изработен подробен устройствен план (ПУП) на територията. Той отново допуска строителство. В обяснителната записка към ПУП застрояването на „Алея първа“ е представено като нещо чудесно за развитието на града. Въпросният план е изработен от фирмата[4] на един от най-известните архитекти в страната – Петър Диков. По-късно той ще стане главен архитект на София и ще изкара десет години на поста, преди да си подаде оставката под обществен натиск. През 2002 г. Диков работи върху облика на Варна. В този период, характерен с ударното презастрояване на Черноморието, фирмата му „Проарх“ сериозно присъства в тази ниша. Ето какво пише в обяснителната записка на Петър Диков към изработения ПУП на „Алея първа“:

С одобряването на един такъв цялостен проект за Крайбрежната зона на Варна се очертава възможност с частни инвеститори, под контрола на общината и варненската общественост да се реализира за кратко време един от най-красивите и представителни комплекси на Черноморието[5].

Арх. Петър Диков няма как да знае в онзи момент, че продажбата на земята и одобряването на плановете за застрояване ще се случат без граждански контрол. Общината активно ще помага на инвеститора, без да прояви интерес какво мислят хората в града.

Устройственият план на Петър Диков от 2002 г. става ключов при подаването на инвестиционния план на „Холдинг Варна“ за проекта „Алея първа“ до Българската агенция за инвестиции (БАИ). През 2007 г. БАИ одобрява мегапроекта на „Алея първа“, който предвижда издигането на международен конгресен център, аквапарк, паркинги, рибарско селище, заведения и дори яхтено пристанище. По-късно общината издава разрешително за строителство и на хотел. Предвидената разгърната застроена площ е 30 000 кв.м, а общата инвестиция – 73,1 милиона лв[6]. Още в инвестиционния си план „Холдинг Варна“ калкулира приблизително точно цената на парцелите, които после ще купи – 4,5 милиона евро. Разминаването с реално платената цена през 2009 г. е „само“ 1,3 милиона евро.

По това време шеф на Българската агенция за инвестиции е Стоян Сталев[7]. Той придвижва скоростно проекта и „Холдинг Варна“ получава сертификат за инвеститор клас „А“ през 2007 г. През април 2009 г. Сталев удря още едно рамо, изпращайки писмо до варненската областна управа, с което настоява за реализирането на проекта. Това включва и продажбата на земята. Когато варненци разбират за сделката, областният управител Христо Контров си измива ръцете именно с писмото на Стоян Сталев. Контров твърди, че Държавната агенция го е накарала, едва ли не, да продаде терените. Това, разбира се, не е цялата истина. От натрупаните данни става видно, че Стоян Сталев и Христо Контров работят твърде съгласувано. Още през март 2009 г., т.е. преди приканващото писмо на Стоян Сталев, областната управа преактува терените в годни за продажба. Защо да го прави, ако няма да ги продава?

Ако законите в държавата се спазват, тази сделка изглежда невъзможна. Година преди сключването ѝ влиза в сила новият Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, който на практика забранява реализацията на подобни проекти, защото парцелите са твърде близо до морето. Забраната за строителство на МРРБ от 1997 г. така и не е отменена. И въпреки това, най-скандалните подробности в процедурата се крият другаде.

През март 2009 г., три месеца преди сделката, заместник-областният управител на Варна Аврам Тодоров преактува терените от изключителна държавна собственост в частна държавна собственост. Така „Алея първа“ е сложена на тезгяха. Подобно преактуване е незаконно, ако се съди по чл.6, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Законът прокламира, че решението може да бъде взето само от Министерския съвет. Същият закон указва, че продажбата на държавна собственост с данъчна оценка над 500 000 лв. се прави също с изрично решение на Министерския съвет. Терените са с доста по-голяма оценка, а правителството нито преактува земята, нито взема решение за продажбата ѝ.

Другият тежък проблем е оценката на парцелите, направена преди продажбата. Както стана ясно, „Холдинг Варна“ е обявен за инвеститор клас „А“, защото базира проекта си върху издадения през 2002 г. ПУП. Същевременно, в приложените към сделката оценки от „независими оценители“ е отбелязано, че теренът няма ПУП и той е с „неясна перспектива“[8]. Игнорирането на ПУП води до сериозно занижаване на цената. Така се оказва, че веднъж терените имат ПУП, когато това е в полза на „Холдинг Варна“, а друг път нямат ПУП, когато това пак е в полза на „Холдинг Варна“.

Върху тези неразбории се наслояват и много тежки съмнения за конфликт на интереси. През 2005 г. Община Варна избира дружеството „ТПО Варна ЦППБО“ ООД (наследник на соцпредприятието „Проектантска организация“) за изпълнител на проекта за изработване на Общия устройствен план (ОУП) на Варна. Този генерален план определя какво може и какво не може да случва в града през следващите десетилетия. Той може и да забрани строителството върху „Алея първа“ без значение чия е земята. През 2008 г., преди сделката за земята, „Холдинг Варна“ купува дружеството, което е отбелязано в генералния план на града. 

Събитията около „Алея първа“ приличат на игра на „Монополи“. Проблемът е, че един от играчите, изглежда, още преди старта на играта е завладял всички позиции. Така неговите противници са длъжни да плащат, каквото и да им отреди зарът. През 2012 г. Общият устройствен план  на Варна е приет от Варненския общински съвет. Няма изненада, че планът позволява строителството върху „Алея първа“. На същото заседание общинарите тържествено забраняват строителството в същинската част на Морската градина, (ОУП позволява и това), но без забраната да обхваща… „Алея първа“[9].

През 2009 г., веднага след излизането на новината за продажбата, група от 12 граждански сдружения във Варна се активира срещу проекта. Те излизат с декларация с искане за анулиране на сделката, адресирана до премиера Бойко Борисов и главния прокурор Борис Велчев. Варненската прокуратура започва проверка. Първоначално опозицията на проекта „Алея първа“ възлага известни надежди на държавното обвинение.

По това време в играта влизат и медиите, които застават на страната на „Холдинг Варна“. През ноември 2009 г. варненските кореспонденти на БНР, БТА, в-к „24 часа“, „Днес+“, „Медийна компания“, БГНЕС, главният редактор на в-к „Черно море“ и на едноименната регионална телевизия излизат с отворено писмо[10]. В него се казва, че те ще „бойкотират“ изявите на протестиращите граждани, защото те обезсмислят един „истински стойностен проект“. Отвореното писмо към онзи момент е отличен ветропоказател за това накъде върви „независимата“ българска журналистика.

През февруари 2010 г. прокурор Антоанета Пенчева от Окръжната прокуратурата във Варна първа съобщава публично, че има нарушения при сделката[11], но не казва какви. В прокуратурата започва игра на пинг-понг между Варна и София.

Междувременно, в края на юни 2010 г. Община Варна се включва ударно в скандала, издавайки пет строителни разрешителни на „Холдинг Варна“. Това се случва в условия на висящата прокурорска проверка и неотменени забрани за строителство. Главният архитект на града Петър Йорданов казва пред медиите, че е издал разрешителните за построяването на „хотел, лечебен център и други три сгради“, които са „не си спомня точно“. Това, което арх. Йорданов си спомня е, че действията му са съгласувани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Архитектът казва, че общината е издала разрешителните след становище на МРРБ, че строителство може да има, ако първо бъде укрепен брегът.

Тогава регионален министър е Росен Плевнелиев[12]. Министерството отговаря, че е разрешено само укрепването на свлачището върху терените на „Алея първа“. Забраната за строителство, издадена от МРРБ през 1997 г., все още е в сила. Общината обаче смята, че след укрепването на зоната тя вече няма да се води за свлачище и това по магически начин отменя забраната на МРРБ за строителство. Министерството изразява своето възмущение, че Община Варна си „измива ръцете“ с него. Плевнелиев казва:

МРРБ е разрешило единствено укрепване на свлачището, забраната за останалите строежи не е падала. С нас си измиват ръцете всички в тая държава.

Плевнелиев казва, че новината за издаването на строителните разрешителни е научил от медиите. Интригата се задълбочава от факта, че ден преди Плевнелиев, шефът на Варненския държавен строителен контрол (РДНСК-Варна) Галин Баев разказва, че е бил наясно с действията на община Варна. Баев не съобщава на началника си какво се случва. И този скандал отшумява. До края на годината „Холдинг Варна“ получава от ДНСК необходимите разрешителни за укрепването на брега и проектът е стартиран.

Междувременно фирма „Холдинг Варна“ решава, че опозиционните граждански организации накърняват недопустимо интересите ѝ. Едни от най-острите критици на протеста са от „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“  (СОПА). „Холдинг Варна“ им изпраща нотариална покана да платят 500 000 лв. за „уронен престиж“[13]. Заплахата е, че ако парите не бъдат платени, ще бъде заведено дело за непозволено увреждане. Никой нищо не плаща, а дело не е заведено. Отговорът на гражданските организации е сигнал до Европейската комисия, в който България е обвинена в предоставяне на незаконна държавна помощ на „Холдинг Варна“. През 2013 г. Брюксел излиза с решение, че няма непозволена помощ.

От 2010 до 2016 г. протестиращите срещу проекта неправителствени организации водят редица дела срещу продажбата на земята. Те не успяват в нито едно от тях. Последното дело е за екологичната оценка към Общия устройствен план на Варна, но въпреки частичния успех[14] за протестиращите, накрая и то свършва като останалите.

През 2010 г. важен играч в скандала е прокуратурата. Първото постановление е на един варненски обвинител с доста нестабилна позиция[15] във Варненската окръжна прокуратура. През август той излиза със заключение, че при сделката няма нарушения. В постановлението не се обсъжда по същество нито един от големите проблеми. Според този прокурор земята е преактувана законно, областната управа е избрала най-високата оценка на земята и общественият интерес е защитен, защото проектът ще осигури работни места. Показателно е, че актът на прокурора първоначално е засекретен с аргумента, че разгласяването му може да се отрази „неблагоприятно на интересите на държавата“.

Този прокурорски акт е отменен от заместник-апелативния прокурор на Варна Вилен Мичев през ноември 2010 г. Прокурор Мичев излиза с изключително остра критика[16] към продажбата на терените, заявявайки, че тя е незаконна. От акта му се разбира, че министрите на БСП Петър Димитров и Асен Гагаузов са били съучастници на областния управител на Варна Христо Контров. Двамата министри от правителството на т.нар. тройна коалиция са дали зелена светлина за продажбата под условието, че тя отговаря на закона. Прокурор Мичев твърди, че сключването ѝ влиза в разрез със Закона за държавната собственост. Основният проблем е, че няма санкции на Министерския съвет за преактуването и продажбата, твърди Мичев. Той критикува Христо Контров за това, че не обвързва изпълнението на инвестицията на „Холдинг Варна“ с продажбата на парцелите. Прокурорът отменя „секретния“ отказ от разследване и връща делото за нова проверка от Окръжната прокуратура.

Неговото постановление е атакувано от „Холдинг Варна“ пред Върховната касационна прокуратура. В жалбата се споделя аргументът, че прокурор Мичев уронва престижа на дружеството със своите аргументи, а и защото актът му става публичен. От холдинга обясняват, че на практика всички изнесени от прокурора факти са верни, но тълкуването им е неправилно. В жалбата се казва, че деактуването на земята от изключителна държавна собственост в частна има само удостоверителен ефект. От това тълкуване се разбира, че на практика всеки държавен служител би могъл да преактува държавна земя, без значение на разпоредбите на Закона за държавната собственост.

Голямата част от жалбата е посветена на самореклама за това колко важно дружество е „Холдинг Варна“, на колко хора дава работа и т.н. От жалбата Върховната касационна прокуратурата може да научи, че готвената инвестиция вече е 100 милиона евро, а не за  73,1 милиона лв. Само месец по-късно Върховната касационна прокуратура решава да приключи случая, без да предприеме действия за обявяване на сделката за нищожна.

До този момент „Холдинг Варна“ заема пред публиката отбранителна, дори пасивна позиция, въпреки тежките критики към проекта им. Дружеството фактически не носи вина, че „всичко се случва в негова полза“. Решенията се вземат от държавните и местните власти. Холдингът си позволява по-агресивна защита едва през 2012 г., когато гражданското обединение „Варна диша“ ги атакува за изработения от тяхното дружество Общ устройствен план (ОУП) на Варна. Гражданите твърдят, че холдингът стои зад създадената възможност за застрояване на 2/3 от Морската градина в частта ѝ извън историческото ядро.

Още на следващия ден „Холдинг Варна“ излиза с отворено писмо, в което се казва, че проектът „Алея първа“ не засяга Морската градина. В него пише, че укрепването на свлачището ще бъде в полза на градината, а не обратното. Холдингът допълва, че няма и заплаха за обществения характер на „Алея първа“, а напротив, тя ще стане още по-хубава след строителството, защото сега е „недостъпна, занемарена, даже опасна територия“. Писмото атакува и легитимността на протестиращите граждани:

Следва да се подчертае, че т.нар. граждански организации нямат каквато и да е представителност и легитимност сред населението на град Варна. Зад тях стоят единствено неколцина техни учредители и представители с неясен мандат и отговорности, готови с популистки действия, с цената на непроверени твърдения и изявления да оправдаят собственото си съществуване.

Гражданските организации във Варна се повлияват сериозно от това твърдение. Още през 2012 г. има опити за протести в центъра на града срещу застрояването на крайбрежната алея, но те са твърде рехави. Ситуацията ескалира драстично през февруари 2013 г. Тогава в цялата страна избухват демонстрации заради високите сметки за ток. На много места те бързо прерастват в протест срещу първото правителство на Бойко Борисов, който решава да подаде оставка.

Варна обаче е много специфичен случай. Там между 50 и 70 хиляди души изпълват улиците на града на националния празник 3 март в шарен протест срещу всичко и всички – корупцията, правителството, ниския стандарт на живот, битовите монополисти, но фокусът изглежда е срещу управлението на града в лицето на кмета Кирил Йорданов. Голяма част от протестиращите скандират „Долу ТИМ!“[17]. Очакванията за промяна са насочени главно към общината, която е подозирана за тесни връзки с всичко онова, което хората смятат, че е ТИМ. Вечерта след протеста партия ГЕРБ, която издига Кирил Йорданов за четвъртия му кметски мандат, се обръща против него и му иска оставката.

Основната „вина“ за ескалацията на протестите във Варна е на един човек. – Пламен Горанов. Младият мъж се самозапалва на 20 февруари сутринта пред сградата на общината. Със себе си той носи плакат: „Оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари, 2013 г.“. В предишните дни Пламен Горанов държи речи по време на протестите и казва, че за всичко в града вина носят кметът и ТИМ. Неговата саможертва предизвика шокова реакция в цялата страна[18]. Тя е отразена в много от световните медии, а Горанов е наречен варненския Ян Палах[19]. В тази ситуация оставката на Кирил Йорданов изглежда въпрос на дни. На 5 март е обявен ден на национален траур в знак на паметта на Пламен Горанов. На 6 март Кирил Йорданов подава оставка. През цялото време той не пропуска да отбележи, че няма нищо общо с ТИМ.

„Направил съм щателна проверка (дали има връзка с ТИМ – б.р.). Галерията за съвременно изкуство във Варна е отдадена на концесия за 35 години, стадион Варна е апортиран в смесено дружество, а крайбрежната „Алея първа“ е продадена на „Холдинг Варна“ без мое участие“, казва кметът, изброявайки някои от сделките.

Частичните местни избори са насрочени за 30 юни. Гражданските сдружения, които настояват за прекратяване на проекта „Алея първа“, се опитват да използват протестърската атмосфера в града. Създаден е Инициативен комитет за провеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на Варна. Целта на протестиращите за „Алея първа“ е да придобият легитимността, която „Холдинг Варна“ не им признава. Първо те се опитват да провокират избори и референдум 2:1, но това им е отказано. След известни перипетии и уточняване с общината къде точно могат да се разположат масите за събиране на подписите, процедурата за референдума е започната. Предлаганите въпроси са:

1. Да достига ли паркът „Морска градина“ до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг?

2. Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

Ако отговорът на варненци е „Не“, то това би било сериозен проблем за „Холдинг Варна“. Инициативният комитет прави следните си сметки. Според закона за задължително свикване на референдум са нужни подписите на 10% от хората с избирателни права в града. На последните избори общият брой гласоподаватели е  285 396. Това означава, че са нужни около 28 700 подписа. Ако се събират подписите на 5% от хората, или 14 350, решението за референдума ще трябва да се гласува от общинския съвет. Т.е. общинарите най-накрая ще излязат от анонимност и ще вземат отношение (както се препоръчва още през 2002 г. от арх. Петър Диков, с чийто ПУП започва всичко).

На 29 април 2013 г. Инициативният комитет внася в общината 32 556 подписа за свикване на референдум. Представителите на общината символично отказват да подпишат протокола. По-късно се предават още подписи, с които общият им брой става 33 084.  Подписката моментално е пратена за проверка в ГРАО. Но не в ГРАО-София, а в териториалната дирекция на ГРАО във Варна, която се намира в една стая в сградата на община Варна.

По неясни причини проверката на ГРАО-Варна не обхваща всички внесени подписи, а 32 367 от тях. Близо 700 подписа сякаш са изчезнали. Резултатът е, че като коректни подписи са преброени 14 854, а останалите над 17 000 са сметнати за некоректни. Те би трябвало да стигнат на гражданите да провокират поне взимане на позиция от общинския съвет, но не…

Специално за целите на този референдум ГРАО посочва, че броят на гласоподавателите в община Варна е 303 000. Това означава, че коректните подписи са с 300 по-малко от необходимото. С малко, но завинаги не стигат. По същото време Общинската избирателна комисия, използвайки данните и на ГРАО, публикува избирателните списъци за кметските избори, според които избирателите са… 293 381, т.е. подписите за референдума всъщност са достатъчни. Над три години Инициативният комитет води дела, за да докаже правотата си, но неуспешно.

През 2017 г. проектът „Алея първа“ все още не е започнат. Склоновете на брега по границата с Морската градина са укрепени, а растителността и гражданската съпротива са разчистени. Единственият паметник за онези дни остава купчината камъни пред общината, донесени от варненци в знак на почит. Там, където бе мястото на саможертвата на Пламен Горанов, а не работното място на Кирил Йорданов.

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023