Прокурорски доклади с двойна употреба
Съдебна палата - Върховна касационна прокуратура.
Снимка: Пресфото-БТА, Владимир Шоков.
Между борбата с престъпността и лова на вещици българските съдебни власти почти винаги са предпочитали второто. Когато Никола Филчев е избран за главен прокурор през февруари 1999 г., държавното обвинение е в дълг на обществото по няколко огромни теми - банковите фалити, финансовите пирамиди, контрабандата и корупцията сред магистратите. Щетите за финансовата система само от раздадените лоши кредити са изчислени на 2,7 милиарда лв.[1] Пирамидите струват други цели 11,9 милиарда неденоминира лв.[2] до 1995 г., когато курсът на един долар е около 50 лв. Загубите от контрабандата се оказват неизчислими. За сравнение – целият брутен вътрешен продукт на страната за 1999 г. е 22,776 милиарда лв.[3] Отлежаващите в прокуратурата знакови дела са за престъпления, довели до щети, заличили труд на всички българи за близо половин година.
Към онзи момент нуждата от ревизия и анализ на работата на правоохранителните органи по тези дела е очевидна. Някои от знаковите дела се протакат в Следствието и Прокуратурата между три и седем години. Новият главен прокурор обаче има малко по-особени планове за тях. Той решава да използва някои от делата като повод за провеждане на чистка в системата и прехвърляне на отговорността за провалите към други институции. През следващите две години медиите ще пишат повече за конфликта между Никола Филчев и шефа на Националната следствена служба Бойко Рашков, отколкото за разследванията за разграбването на държавата.
Между Филчев и Рашков има неразрешим проблем, създаден от недопустимото политическото вмешателство в работата на съдебната власт. Два месеца преди Филчев да бъде избран за главен прокурор, на гребена на вълната е именно Бойко Рашков. През декември 1998 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) избира Рашков за главен прокурор.
Тогава президентът Петър Стоянов извършва най-сериозната намеса на държавен глава в работата на съдебната власт. На 15 януари 1999 г. той отказва да назначи Рашков за главен прокурор. Следва силен натиск от управляващите от ОДС върху Съдебния съвет, който месец по-късно провежда нов избор и се спира на тогавашния заместник-министър на правосъдието Никола Филчев.[4] ВСС може отново да избере Рашков и президентът ще е длъжен да подпише указа, защото не може да откаже два пъти.[5] Съдебният съвет не успява да се измъкне от политическите клещи и се спира на Филчев
Кандидатурата на Никола Филчев е откровено политическа – той дори формално е част от правителството. Назначаването му е обсъждано преди гласуването във ВСС и на заседание на ръководството на ОДС. Петър Стоянов бързо подписва указа за назначаването. Така Филчев се оказва шеф на институция, която дълго време се е подготвяла да посрещне друг човек. Бойко Рашков минава за близък до бившия главен прокурор Иван Татарчев, той е магистрат от кариерата и има сериозни контакти във ВСС. Ако Филчев иска да бъде неоспорим началник на прокурорите, ще трябва да се справи първо с влиянието на Рашков.
Работата по знаковите дела се оказва най-удобният заложник на този конфликт. Никола Филчев започва мандата си ударно. За по-малко от една година (от февруари 1999 до март 2000 г.) са инициирани три доклада[6] за забавените банкови дела и разследванията за контрабандата към Югославия. И трите доклада са фокусирани върху работата на Следствието, а причината за това е ясна за всички – Бойко Рашков е мишена. Много от изброените дела в тези доклади се повтарят. Националната следствена служба наистина се нуждае от анализ на своята работа, за да изчисти грешките си и да ускори разследванията по големите дела.
В същото време докладите, изготвени под надзора на Филчев, дори не завоалират целта си. Те са пълни с номера на дела, имена на прокурори, следователи, телеграфно споменаване на обстоятелствата по казусите. В тях напълно липсва анализ на причините за провалите по делата. В увода към последния[7], най-обемен от трите доклада, са отделени две ключови страници, където прокуратурата сочи с пръст враговете на справедливостта. Те са следователите на Рашков, някои близки до Татарчев прокурори и съдът.
Прокуратурата прави сериозни намеци, че някои от следователите и съдиите са корумпирани, което спъва работата по делата за източването на банките и контрабандата. Казва се, че „по определени дела“ се „наблюдава прикрито нежелание на определени съдии-докладчици да разглеждат и решат тези дела по същество“.
Държавното обвинение смята, че някои съдии са „предварително ангажирани по съществото на спора“, защото по няколко пъти са връщали делата за доразследване с указания за събиране на конкретни доказателства. Използването на множествено число създава илюзията, че става дума за много дела и много съдии. Едва ли не целият съд спира прокуратурата да разплете кражбите на прехода.
Ако човек се ориентира добре в лавината от имена и нищо незначещи за цялата картина номера на дела, той би разбрал, че всъщност многото съдии са един съдия. Конкретно споменат е само съдията по делото за измамите на първия „фараон“ на прехода Соломон Анжел[8] и неговия съдружник Чавдар Райчев. Няколко години по-късно ще се окаже, че указанията му всъщност са били полезни на прокуратурата. Накрая Соломон Анжел е един от малкото признати за виновни собственици на финансови пирамиди – той бе осъден на пет години затвор в началото на 2009 г.
За част от следователите от Специализираната следствена служба, която е под прякото ръководство на Бойко Рашков, се казва, че показват „явно нежелание“ да работят. Това принуждавало прокурорите постоянно да ги сменят. Накрая в доклада се обобщава:
Следва да се има предвид, че в крайна сметка тези следствени дела след толкова много години започват да приключват въпреки нежеланието на отделени следователи при Специализираната следствена служба да приключат разследването, и от друга страна - нежеланието на някои съдебни състави на Софийския градски съд да ги разгледат и решат по същество, като ги връщат за доразследване поради несъществени или липса на съществени процесуални нарушения.[9]
Виновни се намират и в институции, извън съдебната система. Докладът на прокуратурата посочва, че „не се указва необходимото съдействие от различни държавни институции за ускоряване на хода на разследването“. Тук отговорността е прехвърлена към Управление „Банков надзор“ на БНБ, което явно не е съдействало за бързо извършване на допълнителна проверка по делото за източването на „Земеделска и промишлена банка - София“.[10]
В доклада неизменно се използва множествено число, за да се изгради класическа инсинуация, че много магистрати и институции пречат на прокуратурата да си върши работата. „Многото“ виновни всъщност са „попречили“ по три дела, което е видимо от изведените в уводната част от доклада примери. В него са изредени 395 прокурорски преписки и разследвания, по които разследването „безпричинно“ не е приключило в законовите срокове. Всичко е написано така, че трудно се разбира кой точно е виновен. Скрити между редовете остават примери на приключени с мнение за съд дела от следователи, които всъщност са били забавяни от прокурори.
Всички са наясно, че Никола Филчев е назначен на този пост заради натиска на политическата власт. А в началото главният прокурор дори не се стреми да прикрие това. През февруари и март 2000 година той изпраща към Народното събрание два[11] от въпросните три доклада за забатачените знакови дела. Всички описани дела са висящи. 16 години по-късно главният прокурор Сотир Цацаров ще започне битка, за да предотврати именно даването на власт на парламента да го пита по конкретни висящи дела. Цацаров смята това за недопустимо политическо вмешателство в работата на независимата прокуратура. И докато той не желае отчетност пред парламента, то неговият предшественик Филчев изпраща информация за близо 400 висящи производства в парламента, без дори някой да е искал това от него. По-ясен жест към покровителите няма как да бъде направен.
Докладите на Филчев са адресирани до тогавашния премиер Иван Костов и до председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Целта е да се покаже колко негоден е шефът на следствието Бойко Рашков. Заедно с това Филчев рязко намалява броя на делата, които се възлагат за работа на следователите. Бойко Рашков е подложен на доста сериозен натиск. От самото начало на мандата на Филчев до средата на 2001 г. са инициирани три проверки на работата на Рашков и Следствието.
Първата започва веднага след назначаването на новия главен прокурор. Бойко Рашков се оказва проверяван за контакти със зърнения бос Райко Петров, който през 1999 г. се води основен заподозрян за убийството на Андрей Луканов. Засечено е едно обаждане на Петров към Рашков. Службите установяват, че двамата са се познавали и дори са ходили на лов заедно. В същото време шефът на Следствието е приел уличаващите данни срещу заподозрения и дори е предупредил, че Петров може да напусне страната, ако разбере, че е следен. Към онзи момент Рашков все още е силен във ВСС и с 12 на 10 гласа искането за отстраняването му е отхвърлено.[12]
Малко по-късно шефът на Следствието ще започне да се оплаква от непрестанен институционален тормоз. През юни 2001 г. Филчев готви финална атака срещу него, която пак цели отстраняването му от съдебната система. Бойко Рашков решава да се спаси в политиката. Той е включен на избираемото второ място в депутатската листа на БСП в Пазарджик. Следователят съвсем естествено избира да отиде в социалистическата партия, защото всички проблеми в кариерата му досега са създадени от ОДС.
Седем години по-късно, когато това вече няма особено значение, Бойко Рашков дава своята версия защо десните са му попречили да стане главен прокурор:
Всичко започна, след като отказах на Иван Костов да потуля инцидент по време на лов – по вина на неговия министър Валентин Василев. Първо на г-н Василев обясних, че става дума за тежка телесна повреда и задължително трябва да бъде образувано следствие. Малко по-късно се видях и с Иван Костов, на когото казах същото. Започна разследване. Кой е виновен се установява чрез способите на наказателния процес. А не в кабинета на премиера.[13]
Той казва, че причината за забатачването на огромна част от делата е прехвърлянето им в МВР, където не са имали достатъчно подготвени кадри, които да ги разследват. Според Рашков следствието се е справяло добре със задълженията си. Това е твърдение, което не се потвърждава от докладите на прокуратурата. В тях има много обективни данни за разследвания, по които следователи не са вършили нищо в продължение години. Факт е, че намеците за наличие на корумпирани магистрати остават само намеци. Факт е също така, че войната между Филчев и Рашков се изражда до лов на вещици и по никакъв начин не помага на държавата в борбата ѝ срещу престъпността.
Влизането на Бойко Рашков в парламента разчиства пътя на Никола Филчев към едноличната власт в прокуратурата. Главният прокурор придобива огромно влияние в Следствието и ВСС. Проблемът със знаковите делата обаче остава, което само показва, че Рашков не е бил единственият проблем. България очевидно има проблем с модела на своята прокуратура, който е остатък от тоталитарните времена. Свръхконцетрацията на власт в ръцете на главния прокурор не може да бъде балансирана от следствието, което е процесуално подчинено на Държавното обвинение.
Делото срещу канадеца Майкъл Капустин, основател на пирамидата „Лайф чойс“, не присъства в докладите на Никола Филчев, защото приключва три години преди началото на неговия мандат. Въпреки това, делото е емблематично. То показва, че когато разследващите работят бързо и ефективно, могат да постигнат сериозни успехи в борбата с престъпността. Капустин е осъден на 23 години затвор през 1996 година за присвояване на парите на вложителите. Той е освободен предсрочно за добро поведение през юни 2008 г.[14]
Това е първата и последната такава присъда. Малцина от обвиняемите за източването на банките и финансовите пирамиди изобщо не са осъдени. Най-сериозното наказание сред банкерите получава шефът на „Агробизнесбанк“ Христо Александров – Ицо Салфетката. Бившият сервитьор, назначен впоследствие за банкер, получава 8 години затвор за присвояване на 209 000 лв. Той лежи в затвора малко над 3 години. Освободен е предсрочно заради работата му като библиотекар в затвора. От присъдата са приспаднати и близо трите години, прекарани в следствения арест.
Не така стоят нещата с колегите му от управата на същата банка. Христо Данов успява да осъди държавата два пъти заради делата срещу него. Първо пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург за 4000 евро за нанесените му морални щети и незаконен арест.[15] После взе още 25 000 лв., осъждайки прокуратурата за повдигнати незаконни обвинения по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). През 2013 г. Деньо Каназирски получава 60 000 лева обезщетение от прокуратурата за водено срещу него наказателно дело. На първа инстанция той е осъден на 4 години затвор за разрешаване на 37 лоши кредита, но накрая е оправдан.
Много по-лесно е да се изброят осъдените, отколкото оправданите. Фараонът Соломон Анжел е осъден на 5 години затвор.[16] Тримата фараони от варненската пирамида „Прам“ също са осъдени на по четири години затвор за присвояването на над 100 милиона неденоминирани лева. Осъдени са и изправените на съда основатели на „Алба Бул“.[17]
Делото срещу Иво Недялков – Фараона, който основа „Ийст уест интернешънъл холдинг“, се превръща в сага, която продължава 11 години. В крайна сметка той получава 2 години и половина затвор, но излежава много малка част от тях. Прокуратурата така и не успява да докаже 2/3 от щетите по първоначалното обвинение срещу него, което е за присвояване на близо 130 милиона неденоминирани лв. Сега Недялков от време на време се появява в телевизионните студия, за да коментира финансови теми.
Единият от шефовете на „Бизнесбанк“ Иван Китов е осъден на шест години затвор едва през 2015 г., но по това време той отдавна е в неизвестност в чужбина. Присъдата остава неизпълнена.[18] Тримата основателите на Финансова къща „България“ също отдавна са в чужбина.
Провалите на прокуратурата, следствието и МВР не са безплатни. Понякога се налага данъкоплатците да ги платят дори два пъти. Веднъж през издръжката на службите и втори път да платят обезщетенията по съдебните дела. Също като т.нар. банкери от „Агробизнесбанк“, много техни колеги завеждат искове срещу прокуратурата по ЗОДОВ. До този момент парите, които данъкоплатците са дали за провалените дела, надхвърлят 500 000 лева.[19]
Бившите шефове на банка „Славяни“ Румен Панайотов и Петко Колев осъждат прокуратурата на обезщетение общо 60 000 лв. след края на делото им за претърпените „страдания“.[20] Кирил Дунев от Частна земеделска инвестиционна банка също получава от държавата 30 000 лв. обезщетение.[21]
Само крахът на делото „Минералбанк“ струва на данъкоплатците 89 000 лв. Владимир Ташков от управата на тази банка осъжда прокуратурата на 8000 лв., а колегата му от същата банка Живко Стоименов - за 30 000.[22] Румен Касабов получава 20 000 лв., а Кирил Николов – 31 000 лв. Наказателното дело срещу Кирил Николов е особено зрелищно, защото срещу него са повдигнати общо 53 обвинения за престъпления по служба в качеството му на шеф в кредитната институция. Пред съда не е доказано нито едно.
Единият от шефовете в „Сирбанк“ Николай Павунчев осъжда прокуратурата на 10 000 лв.[23] Толкова взима и известният банкер Иван Миронов от „Балканбанк“[24]. През 2013 г. съдът присъжда обезщетение в размер на 56 000 лв. и на тримата обвиняеми за фалита на Международната банка за търговия и развитие (МБТР) - Александър Панев, Светлозар Иванов и Бони Евлогиев. Техният колега от клонинга Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР) Георги Колев осъжда прокуратурата за други 25 000 лв.[25]
В докладите на Никола Филчев попада и делото срещу бившия шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов. Той е обвинен за престъпление по служба заради сключени през периода 1997-1998 г. неизгодни сделки с офшорната фирма „Хардланд инвестмънт“, а сочената щета е 2,5 милиона лв. Накрая делото приключва с фиаско, а Васил Филипов на свой ред осъжда прокуратурата за 45 000 лв.[26] Делата за „Капиталбанк, „Елитбанк“ и „Бляк сий шипинг“ бяха прекратени от самата прокуратурата поради липса на престъпление.
Скандален е случаят с ликвидатора на „Океански риболов“ Пламен Маринов, който е осъден на първа инстанция на 7 години затвор за съсипването на дружество, но присъдата е отменена заради процесуални нарушения. Делото тръгва отново, но през 2012 г. е прекратено заради изтекла давност.[27] Знаковото дело за зърнената криза приключва с оправдателни присъди за всички замесени. Маньо Манев, който е обвиняем по това мегадело, успява да осъди прокуратурата за 50 000 лв. В този „епичен“ процес накрая самата прокуратура обявява, че не поддържа вече обвиненията за износа на над 500 000 тона пшеница.
В доклада на Филчев има и едно дело, което се разтакава между инстанциите над 20 години. То се води срещу Теменужка Галова и Павел Тренев за източването на 387 900 000 неденоминирани лева (6 млн. щатски долара – б.а.) от „Централна кооперативна банка“, то не е приключило към 1 януари 2017 година. Бившата шефка на ДСК Бистра Димитрова е осъдена на първа инстанция на 8 години затвор и това предизвика изненада у много хора, защото това се случва 11 години след началото на делото. После медиите забравят за случая. В крайна сметка тя не само е оправдана, но успява да осъди прокуратурата за обезщетение от 40 000 лв.[28]
Вината за провала по много от знаковите дела не може да се търси само в разследващите. Подсъдимите и обвиняемите са подведени масово под отговорност за извършени престъпления по служба или за длъжностни присвоявания в особено големи размери. Много от съдиите по тези дела приемат спорната теза, че шефовете на банки и финансови пирамиди не са длъжностни лица по смисъла на закона, защото са служители на частни организации, а не на държавни или общински. Прокуратурата на свой ред така и не иска тълкувателно решение от Върховния касационен съд, за да разреши този въпрос.
Отделно МВР и спецслужбите се провалят в събирането на доказателства. Има съмнения, че нарочно не са отпускани пари за експертизите по част от делата, за да бъдат протакани.
Положението е подобно с голяма част от крупните дела за контрабанда. Още от докладите на Никола Филчев се вижда, че разследващите не могат да преодолеят елементарни защитни тези за замесените. Стига се до куриозни ситуации десетки служители на БДЖ да твърдят, че не знаят чии са хиляди тонове нафта, които са натоварили и подкарали към Югославия. Шофьори на ТИР-ове, заловени с контрабандни цигари, често се оказват по кръчмите, когато стоката е натоварвана в камионите. Те също твърдят, че не знаят за какво става дума.
Двадесет години по-късно Върховната касационна прокуратура все още пази ревниво информации какво се е случило по тези дела, водени от Националната следствена служба. Тя отказа да предостави информация за тях с аргумента, че не става дума за обществена информация.[29] Някои регионални прокуратури обаче предоставиха частичен достъп до данните по делата. От тях се разбира, че Прокуратурата на Филчев е занимавала парламента и премиера с маловажни случаи, за да „докара“ солидна бройка на забавените дела. Държавното обвинение може да се похвали с двама осъдени условно, защото са пренесли през границата стари БМВ-та. По много от делата заради изминал давностен срок, изобщо не се пазят материали.
Мандатът на Никола Филчев приключва през 2006 година. На негово място идва по-европейски изглеждащият Борис Велчев. Колелото на историята обаче се завърта по точно същия начин. Главният прокурор Велчев започва своя мандат с доклад за работата на прокурорите от кръга на Филчев.
Точно три месеца, след като е дошъл на власт, Никола Филчев започва акция „Чисти ръце“ срещу хората на Татарчев. Уволнени или принудени да напуснат са десетки висши прокурори, включително влиятелните Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев. Те са ядрото на отдел „Ръководство и надзор на дела за корупция и други тежки престъпления“ и работят там от самото му създаване през 1992 г. Този отдел наблюдава редица знакови дела, включително това за зърнената криза.
По същия почин шест месеца, след като става главен прокурор, Борис Велчев излиза с доклад, насочен срещу най-близките хора на Филчев - Цеко Йорданов, Ангел Илиев и Спартак Дочев. В този документ се казва, че Цеко Йорданов се е произнесял неправомерно и е изземвал дела от правомощията на Софийската градска прокуратура. И пак, веднага след идването си на власт, Сотир Цацаров развъртя метлата, използвайки познатите оръжия - аналитични доклади и функционални анализи. Той отстрани от ръководството на Държавното обвинение първо най-близките до Велчев – Малена Филипова, Галина Тонева и Стелиана Кожухарова. После ВСС се саморазправи и с Камен Ситнилски.[30]
Въпреки всички доклади с двойна употреба, прокуратурата не се промени. Само лицата в нея се сменят. Никола Филчев остава жива „легенда“ в нейната история. Именно той остави в завещание няколко управленски „повели“, които се следват и досега от наследниците му. Една от тях е: Първо разчисти бюрата!
[1] Вж. Главата „Кредитните милионери – осветяването им чрез закона „Каракачанов“ и „законното“ намаляване на задълженията им при деноминацията“. (Става дума за деноминирани лева.)
[2] Вж. Том 1, Главата за „Финансовите пирамиди“. (Става дума за неденоминирани лева.)
[3] Министерство на финансите, Отчет за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 1999 г.
[4]През 2004 г. тогавашният председател на Върховния касационен съд Иван Григоров, известен с близостта си до СДС, призна, че е препоръчал на Никола Филчев правосъдния министър от кабинета „Костов“ Васил Гоцев. Впоследствие Васил Гоцев също застава зад издигането на Никола Филчев за главен прокурор, което се подкрепя и от председателя на парламента Йордан Соколов. Интересното в случая е, че Иван Татарчев (1992 – 1999) и Никола Филчев (1999 – 2006) са назначени по време на управленията на СДС.
[5] Чл. 129, ал. 2 от Конституцията на Република България, Обн. ДВ., бр. 56 от 13 юли 1991 г.
[6] „Доклад относно: Неприключилите следствени дела със значим обществен интерес“; „Доклад относно: Извършена ревизия по неприключени следствени дела, свързани с нарушаване на наложените санкции на ООН спрямо СР Югославия“; „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“.
[7] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“, внесен в Народното събрание на 14 март 2000 г.
[8] Следствено дело 230/1995 по описа на Националната следствена служба.
[9] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“, внесен в Народното събрание на 14 март 2000 г.
[10] Следствено дело 262/1997 по описа на Националната следствена служба.
[11] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“.
[11] „Доклад относно: Състоянието на следствените дела със значителен обществен интерес, взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура“, внесен в Народното събрание на 14 март 2000 г.
[12] Милев, Момчил. Бонев губи компроматната война срещу Рашков. – В: Капитал, бр. 26, 3 – 9 юли 1999 г.
[13] Рачев, Иван. Заместник-министърът на правосъдието Бойко Рашков: Прокуратурата е пощенска кутия, следствието - в клинична смърт, дознанието – в кома. Интервю с Бойко Рашков. – В: Правен свят, бр. 4, април 2008 г.
[16] НОХД 612/2008 по описа на Върховния касационен съд.
[17] Информацията за тази присъда все още не е въведена в електронните съдебни регистри. В отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация прокуратурата съобщи, че лицата са осъдени, но не даде информация каква е присъдата им.
[18] Решение 308 от 4 март 2015 по НОХД 898/2014 по описа на Върховния касационен съд (ВКС).
[19] Сумата е получена от проучване от откритите съдебни архиви на делата, описани в трите доклада на прокуратурата, за които се говори в тази глава.
[20] Гражданско дело 1846/2011 по описа на ВКС.
[21] Гражданско дело 637/2011 по описа на ВКС.
[22] Гражданско дело 1416/2011 по описа на ВКС.
[23] Гражданско дело 1543/2015 по описа на Софийския апелативен съд.
[24] Гражданско дело 5285/2013 по описа на ВКС.
[25] Гражданско дело 1931/2010 по описа на ВКС.
[26] Гражданско дело 1306/2012 по описа на ВКС.
[27] От отговор по подаден достъп до обществена информация.
[28] Мариянска, Еми. Бившата управителка на ДСК Бистра Димитрова: Осъдих държавата за 40 000 лв., но никой не ми дава парите! Интервю с Бистра Димитрова. – В: blitz.bg, 7 март 2015 г.
[29] Има официален отказ от страна на Прокуратурата да се предостави информация по 20 дела от докладите, разследвани от Националната следствена служба, с аргумента, че това не е обществена информация.
[30] Камен Ситнилски е един от най-влиятелните прокурори по времето на Николай Филчев и особено в мандата на Борис Велчев, когато е заместник-главен прокурор за досъдебните производства и отговаря за движението на знаковите дела. За Ситнилски се говори, че е бил сивият кардинал в Държавното обвинение по времето на Велчев, че буквално е познавал всеки прокурор и че това е причината за незаконното му уволнение от ВСС през 2014 г., където се държеше като опозицията на Сотир Цацаров.
