„Отечествената“ война на Кристиян Маслев и антифашистите

Когато на 21 април 2000 г. полицията открива трупа на 40-годишния варненец Кристиян Маслев, изненаданите вероятно не са много. Маслев е нещо като Хари Худини за българския преход, но със специалност във финансовите машинации. Най-известният му „фокус“ е аферата с холдинг „Отечество 2000“. С тази история той става национално известен, а името му започва често да се споменава, дори и в Народното събрание. Накрая стореното от него го застига с три куршума на столичния булевард „Цар Борис III“, близо до дома му. Така приключва кариерата на един забележителен ум, специализирал се в харченето предимно на чужди пари. Тогава за широката публика е трудно да проумее огромния размах и сложността на трика с „Отечество 2000“. За нея казусът „Маслев“ остава поредното неразкрито поръчково убийство.

Кристиян Маслев завършва Варненската математическа гимназия, после следва „Физика“ в Софийския университет. Както много други бизнесмени по време на прехода, той разчита на подкрепата на бившите комунисти от БСП – Маслев е трети братовчед на Красимир Премянов, бил е съветник и на депутата от БСП Драгомир Шопов.[1]

Тръгва в бизнеса със силни по онова време като Валентин Моллов, Венцислав Йосифов, Красимир Стойчев и други от Г-13, бил е сред акционерите на ПЧБ [Първа частна банка – б.р.], на Стопанска банка и др. Всеки път е успявал да излезе от пропадащите финансови институции 1-2 седмици преди рухването им. Финансирал е в-к „Капитал“ [където е работила съпругата му – б.р.], Астрономическата лаборатория - астрономията е била негова страст. Според познати на Маслев, през всичкото време той е имал подкрепата на властимащи в правителството, парламента и в партиите. Успявал е във всичките си начинания. Наричат го самороден финансов гений, лисица, акула, безпощаден, всесилен, а като човек - интересен и забавен,

 пише в очерк за него в-к “Сега”[2] по повод на убийството му.

Героят на тази история се впуска в частния бизнес много скоро след обнародването на Указ 56 от 1989 г. Той регистрира фирмата за финансови услуги „Натурела“ през 1991 г. После влиза в още десетина фирми, повечето регистрирани на адреси в Костинброд. Връзката с „Отечество“ правят неговите хора в БСП.

През 1996 г. е дадено началото на масовата приватизация. Това е голям шанс за хора като Маслев, които не се страхуват да влязат във всяка възможна схема. Вратата на Маслев към сериозните пари от приватизацията е отворена от ръководството на Антифашисткия съюз, който решава да създаде свой приватизационен фонд. На „антифашистите“ обаче не им достигат 10 милиона лв., за да регистрират фонда. Те активират връзките си в БСП, откъдето им водят Кристиян Маслев, който е готов да инвестира парите. Така е създаден приватизационният фонд с патетичното име „Отечество“. Дружеството ще се превърне през следващите две години в един от сериозните играчи в масовата приватизация, преди около него да се разиграе истинска „Отечествена“ война, в която всички са губещи, а някои плащат с живота си.

Първоначално инвестицията от 10 милиона лв. се отплаща на варненеца, който е назначен за председател на Управителния съвет на фонда от самото му начало. През първите две години нещата се развиват добре. Приватизационният фонд се смята за ценен заради мажоритарните си дялове в предприятията за производство на бяла техника – „Елпром“ –Варна и „Терма“ - Тутракан, както и поради притежавания дял от 1/3 в „Добруджа КИТ“ – Исперих. Фондът има още много други доходоносни миноритарни дялове. Финансовата 1997 г. завършва на добра печалба заради продажбата на пакетите акции в структороопределящи предприятия като „Булгартабак холдинг“ АД и „Агрополихим“ АД. Още тогава има сигнали, че във фонда става нещо гнило. Въпреки че в устава му има клауза, че печалбата трябва да се разпредели като дивидент, инвеститорите не получават нищо. Ръководство първо гласува печалбата за дивидент и плаща по нея само 15% данък. След това сумата е използвана за увеличение на номиналната стойност на акциите. Акционерите не вземат нищо от постигнатите 5 лв. доходност на акция.[3]

През януари 1998 г. приватизационният фонд „Отечество“ решава да се превърне в холдинг „Отечество 2000“ и да се фокусира върху производството. Кристиян Маслев отново е избран за председател на Управителния съвет. В началото на януари Маслев решава да си направи новогодишен подарък. Той си поръчва „Тойота“ на стойност 126,5 милиона лв. Поръчката е направена от името на неговата фирма „Натурела“, но сметката започва да плаща „Отечество“. Маслев е наредил 5 милиона лв. аванс за колата от сметките на фонда. Цената на автомобила е близо 10% от целия уставен капитал на „Отечество“, който е малко под 1,2 милиарда лв[4].

Към този момент акционерите все още не знаят, но през още август 1996 г. Маслев си е направил нещо като застраховка за авантюрата му с „Отечество“. Тихомълком той е патентовал търговската марка „Отечество“ от името на своето дружество „Канопус Стар“ – Костинброд.[5] В началото на 1998 г. членовете на управата на холдинг „Отечество 2000“ започват да разбират някои смущаващи подробности за управленските навици на своя колега. 

През февруари 1998 г. Маслев отива в САЩ за сметка на „Отечество 2000“ и успява да похарчи там близо 18 милиона лв. На своя глава праща на екскурзия и двама свои колеги – пак в САЩ. Отчет за свършеното няма. През март Маслев прави два превода на стойност 800 милиона лв. от сметките на „Отечество 2000“ към свързаното с него дружество „Натурела груп“. Преводите са оформени като договори за управление на ценни книжа и доверително управление на финанси. Значителна част от документите изчезват.

Приблизително по това време Маслев нарежда на директора на „Елпром Натурела“ – Русе, в което „Отечество 2000“ притежава 49%, да преведе още 300 милиона лв. на свързана с него фирма „Натурела агро“. Малко по-късно „Елпром Натурела“ изпълнява разпореждане за отпускане на нов заем от  132 милиона лв., пак на свързаната с Маслев „Натурела Агро“.[6]

С това общата сума на преводите към свързаните с Маслев дружества надвишава целия уставен капитал на „Отечество 2000“.

Проблемите стават толкова сериозни, че членовете на управата на „Отечество 2000“ вече са сигурни, че холдингът се източва. Паричните преводи преливат чашата и през април 1998 г. Надзорният съвет освобождава Маслев от ръководната позиция. Той обаче остава акционер в холдинга чрез своите дружества. Новата управа завежда срещу него серия от дела за злоупотреби.

Извън ръководството Маслев става още по-опасен. През юни надзорът на „Отечество 2000“ най-накрая разбира за патентованото име на собственото им дружество, и то от самия Маслев. Той им изпраща уведомление, с което иска да му се платят 25 милиона лв. за неправомерно ползване на търговската марка. Бизнесменът дава една седмица срок, за да се удовлетворят исканията му.

Тези скандали стават известни на Общото събрание на акционерите от доклад, изнесен на 9 март 1999 г. Събранието потвърждава и освобождаването на Маслев като председател на Управителния съвет. Бившите му колеги са много ядосани и решават да стигнат доста далеч в желанието си за отмъщение. Те предлагат на Общото събрание намаляване на капитала на холдинга чрез обезсилване на 35 000 акции на Кристиян Маслев и Ивайло Стоянов [изпълнителен директор на фирмата на Маслев – „Канопус“]. Двамата остават акционери, но с много по-малък дял. За Маслев това означава само едно – война. До края на годината варненецът ще им проведе толкова бърз финансово-съдебен блицкриг [светкавична война], че ще успее им вземе всичко.

Кристиян Маслев успява да стори всичко това, въпреки че срещу себе си има много сериозни врагове. Един от крупните акционери в „Отечество 2000“ е ген. Костадин Коцалиев[7]. Той е бивш член на Военния отдел на ЦК на БКП, обучен в Академията на КГБ. До началото на 1990 г. е началник на Главното следствено управление и участва активно в т.нар. Възродителен процес. Въпреки сериозни си контакти Коцалиев няма да може да стори нищо срещу Маслев.

 

Решаващите за бъдещето на „Отечество 2000“ са месеците октомври и ноември през 1999 г. Само шест месеца по-късно Маслев ще е мъртъв, а Антифашитският съюз ще е загубил цялата си инвестиция.

Първият сигнал за атака дава новото ръководство на „Отечество 2000“, което свиква Общо събрание на акционерите за 22 октомври в София. Дневният ред е оформен като другарски съд за Кристиян Маслев, от когото се иска да даде отговор на обвиненията за злоупотреба с права и увреждане интересите на "Отечество". Акционерите се подготвят и за обезсилване на неговите акции в холдинга.

Публикацията за свикването на Общото събрание излиза в „Държавен вестник“ на 17 септември. Само шест дни по-късно съдията по фирменото дело на „Отечество 2000“ Румяна Паликарова от Софийския градски съд разрешава провеждането на извънредно Общо събрание на акционерите в холдинга на 5 ноември във Варна.[8] Искането за провеждането на Общото събрание е направено от фирмата на Маслев - „Канопус“, която все още притежава малко над 10% от акциите в холдинга.

Съдия Паликарова не взема предвид обясненията на адвокатите[9] на „Отечество 2000“, че и Общото събрание в София е свикано по инициатива на „Канопус“, само дневният ред е различен. Каква е разликата между София и Варна? Варна е родният град на Кристиян Маслев и той много добре познава хората и средата там, за разликата от „антифашистите“, които са софиянци. Събранието е подготвено да се проведе в един от салоните на „Елпром“. От жалбите по-късно се разбира, че обстановката е наистина много старателно подготвена.

Точно преди провеждането на извънредното Общо събрание, започва да тече и една друга подготовка. На 25 октомври в офис на Българска пощенска банка в Пловдив се появява човек на име Стоян Василев Стоянов с девет нотариално заверени пълномощни на негово име[10]. Пълномощните са от деветимата членове на управата на „Отечество 2000“ и крупни акционери в холдинга. Служителите на Българска пощенска банка си затварят очите пред факта, че пълномощните са издадени да послужат пред друга банка – ОББ. Така този никому неизвестен пловдичанин попълва девет нареждания за прехвърляне на акциите на деветима от най-големите акционери от „Отечество 2000“ на свое име. Това са 49 737 акции, или 21% от собствеността върху холдинга.

Служителите на банката не правят елементарни проверка и дори в документацията по прехвърлянето са вписали паспорта на Стоян Стоянов с несъществуваща серия. После в Централния депозитар акциите са вписани на човек с подобно, но все пак различно име - Стоян Василев Василев. В прехвърлянето участва и пловдивският клон на инвестиционния посредник „Нефтохим инвест финанс“ АД, който директно контактува с Централния депозитар. Служителката на посредника никъде в документите не е написала на чие име са фалшивите пълномощни, а подписите под документите за прехвърлянето се оказват на неизвестни лица.

Банката отразява нарежданията за прехвърляне на акциите в 14 часа същия ден. Точно в 17,30 часа в същия клон се появява отново Стоян Стоянов заедно с още един човек – украинеца Олег Светогоров.[11] Стоянов нарежда всичките му новопридобити акции да се прехвърлят на този човек, който очевидно е подставено лице. За украинеца няма да се чуе повече нищо. Подозренията са, че Кристиян Маслев и кръгът около него са придобили акциите чрез украинеца. Централният депозитар в София ще отрази окончателно прехвърлянето на акциите на 4 ноември. Това е ден преди извънредното събрание във Варна. Цялата схема излиза наяве, след като е станало твърде късно за измамените акционери. Те ще разберат какво се е случило, след като вратите на залата в „Елпром“ бъдат затворени пред очите им. На 8 ноември акциите ще са вписани вече на името на Олег Светогоров.

Общото събрание във Варна е насрочено за 10 часа. Пристигналите от София акционери виждат на входа на залата комисия за кворума, съставена от хора, които те никога не са виждали преди. Охраната е от откровени мутри. Комисията и охраната са организирани от фирмата на Маслев „Канопус“, която се води инициатор на събранието. На акционерите първоначално е казано, че няма кворум за започване на заседанието, което се отлага за 12 часа. В уречения час вратите се затварят и са допуснатите само „правилните“ акционери. На другите е казано, че нямат право да присъстват, защото нямат акции в холдинга.

…пред очите на чакащите регистрацията [на участниците - б.р.] била прекратена, вратите на залата – залостени, а пред тях застанали охранители с внушителни фигури,

пише в жалбата на акционера Нихтян Минев до Софийския градски съд.[12]

В отсъствието на враговете на Маслев и при кворум от малко над 1/5 от капитала, се сменя цялото ръководно тяло на „Отечество 2000“. В него са назначени само хора от фирми, свързани с Кристиян Маслев. Взето е изрично решение ръководството на холдинга да бъде освободено от отговорност за вземаните през 1998 г. решения.[13] Така той едновременно превзема фонда и получава право да прекрати делата за сделките си като председател на Управителния съвет. Малко преди това знаменито Общо събрание, варненецът е прехвърлил почти всичките си акции, за да заличи формално следите си. Той е оставил малко под 1% собственост в холдинга. Така Маслев може да наблюдава от първия ред в залата в родния си град победата над враговете си.

Още на следващия ден съдия Румяна Паликарова и прокуратурата са залети от жалби на измамените акционери. Пловдивският нотариус Мария Петкова разбира, че името ѝ е било използвано за пълномощните, с които са прехвърлени 49-те хиляди акции на „Отечество 2000“. Тя обявява, че подписът и печатът ѝ са фалшифицирани.[14] Пред разследващите Стоян Стоянов отрича да познава човек на име Стоян Василев. Олег Светогоров така и не е открит.

Въпреки множеството жалби, съдия Паликарова вписва на 24 ноември взетите решения на Общото събрание във Варна. Тя се мотивира съвсем сбито, че събранието е проведено напълно законно. В решението си за регистриране на промените съдия Паликарова пренебрегва постъпилите множество жалби за спиране на охранителното производство заради измамата с прехвърлените акции.[15] С отделно определение тя посочва, че акционерите трябва да решат споровете помежду си с гражданско дело[16] и така отпраща измамените. Въпросът с нейните действия е поставен пред Висшия съдебен съвет от правосъдния министър Васил Гоцев. Той пише до ВСС:

Касае се до незаконосъобразност на постановения съдебен акт, която е в грубо противоречие разпоредбата на чл.430 от ГПК и със съществуващата съдебна практика. Това дава основание да се отправят директни нападки за проявена незаинтересованост от страна на съдията, които сериозно накърняват авторитета на съдебната власт.[17]

Съдебният съвет обаче няма право да се намесва в действията на съдиите, а Румяна Паликарова ще продължи да правораздава в  Софийския градски съд. По-късно още две съдийки ще откажат на измамените акционерите да се спре регистрацията на решенията на извънредното Общо събрание – Мария Кузманова[18] и Костадинка Наумова[19]. Двете съдийки разглеждат гражданските дела, последвали измамата, и отхвърлят исканията за налагане на обезпечителни мерки.  Години по-късно Кузманова и Наумова ще станат членове на ВСС.

След превземането на властта в „Отечество 2000“, новата управа взема решение да прехвърли акции на 5000 акционери за над 400 000 лв. към фирми на Маслев или на такива, които са свързани с него. В съществуващата тогава Специализирана следствена служба е образувано дело за фалшифициране на пълномощни, което е довело до незаконно отчуждаване на депозитарни разписки в холдинга за над 400 000 лв.[20] Следователи разглеждат сигналите за престъпление като пробив във фондовия пазар. Така го разглежда и Народното събрание в началото на 2000 г.

Делото за измамата и източването на сметките отива при следовател от съществуващия тогава Специализиран следствен отдел за тежки престъпления. Той моментално запорира всички сметки на „Отечество 2000“, за да предотврати източването му. Следователят запорира и прехвърлените с фалшифицираните пълномощни акции. Неговите началници в Софийската районна и Софийската градска прокуратура обаче отменят това решение като незаконно. Според висшестоящите прокурори законът позволява да се запорират само прехвърлените 49 хиляди акции и левовата им равностойност. Така Прокуратурата вдига обезпечителните мерки и позволява холдингът да бъде изпразнен от съдържание.

В началото на 2000 г. започва и подмяната на управлението в дружествата, управлявани от холдинга. По подобие на колежките си от София варненският съдия, Б. Николова разрешава смяна на управата на най-ценното дружество– „Елпром“. От Надзорния и Управителния съвет са отстранени всички воюващи с Кристиян Маслев акционери. Вместо тях в Надзорния съвет са настанени лично Кристиян Маслев, неговият приближен Ивайло Стоянов и Ангел Иванов Марин.[21] Две години по-късно Ангел Марин ще стане вицепрезидент. Това само потвърждава сериозните връзки на Маслев с политическата класа.

Междувременно започват проверки на инвестиционния посредник „Нефтохим инвест финанс“, на Българската пощенска банка, Централния депозитар, дори Висшият съдебен съвет е сезиран за действията на съдиите по случая. Вина не се намира у никого. Оказва се, че между всички отговорни институции на практика няма връзка. Цялата верига на контрол е била срината с девет фалшиви листчета. Аферата показва, че прохождащият фондов пазар в България може да бъде сринат в рамките на часове.

На 20 април 2000 г.  Парламентарната комисия за противодействие на престъпността и корупцията приема доклад за крупната измама в „Отечество 2000“. Депутатите признават, че и преди е имало такива случаи, но никога в толкова голям мащаб, който да е привлякъл вниманието на медиите. В доклад на депутата Любомир Божков[22] пред комисията се признава беззащитността на гражданите пред проядените от незаинтересуваност и корупция институции: 

След многобройните сигнали, жалби и молби на потърпевшите до Държавната комисия по ценните книжа, Централен депозитар, Софийски градски съд, Специализирана следствена служба, Икономическа полиция, Софийска градска прокуратура, Главна прокуратура и пр., и пр., се оказва, че у нас няма власт, която да спре престъпниците и да защити интересите на акционерите. Докато те водят тромави съдебни дела, които ще се точат с години, имуществото на ограбеното дружество се разпилява и следите на сделките се заличават в многобройни трансфери на парични средства, акции и друго имущество.

Народните представители вземат решение да предприемат промени в законите в най-кратки срокове. На следващия ден вечерта два куршума в тила и един в сърцето слагат край на историята на Кристиян Маслев. Три години по-късно изпразненият от съдържание холдинг „Отечество 2000“ ще бъде заличен от регистрите. „Отечествената“ война приключва без победител, а институциите не успяват да разкажат историята за нея. Делата за измамата финишират в небитието. Поръчковото убийство на Маслев така и не е разкрито, защото не е открит извършител, както множеството други по това време.

Ако историята на живота на варненеца звучи като основа за нелош криминален роман, то след смъртта му около него се заплита истинска мистерия.

На 28 февруари 2000 г. е открит трупът на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Разследващите смятат, че тя е посечена девет пъти със сатър в жилището ѝ в столичния кв. „Стрелбище“. Сатърът обаче не е открит, въпреки че детайлно е описан в обвинителния акт. Това убийство се случва само два месеца преди убийството на самия Кристиян Маслев.

В съда делото за убийството на адвокатката започва шест години и половина след тези събития. В Съдебната палата в София Нанка Колева – вдовицата на убития прокурор Николай Колев, шокира обществото, казвайки в съдебната зала:

В първия работен ден на 2005 г., след като беше минала годишнината от смъртта на съпруга ми, срещнах Никола Филчев на четвъртия етаж на Съдебната палата. Той ме покани в кабинета си на разговор. Там, на четири очи, ми призна, че лично е убил Надежда Георгиева.

Към онзи момент Нанка Колева е прокурор във Върховната касационна прокуратура. Следват спекулации, че адвокатката е имала връзка с бившия главен прокурор и неговия брат Ангел. Подсъдимите по делото обаче са други, а основната версия е, че убийството е следствие от пиянска свада. Бившият главен прокурор дори не е разпитан.

Свидетелските показания по този знаков случай насочват и към една друга версия, която никога не е била разследвана. Медиите не ѝ обръщат особено внимание заради интригата около името на бившия главен прокурор Никола Филчев.

Основният обвиняем като физически извършител на убийството на адвокатката Орлин Аврамов твърди, че Кристиян Маслев и Надежда Георгиева са били в много близки отношения.[23] Аврамов ги нарича „повече от приятелски“. Той казва, че Надежда Георгиева е човекът, който е изиграл основна роля за прехвърлянето на акциите на „Отечество 2000“. Срещу това тя била получила 100 000 лв. Дали измамата „Отечество 2000“ е станала причина за смъртта на Маслев и Георгиева, така и не се узна. Делото за убийството на Надежда Георгиева приключва с оправдателни присъди през 2015 г., а това за убийството на Маслев така и не стига до съда.

Историята с „Отечество 2000“ звучи като новела „ала Чандлър“, но  е съвсем истинска. В пропитата от корупция България за жалост така и не се намира детектив или следовател, който да разкрие и изправи на съд виновните за измамата и убийството. Без съмнение, виновни за разигралата се трагедия има по всички вериги на контрола. Тук все пак се намира и някакво положително развитие - парламентът затяга регулациите за търговията с акции и измами с такъв размах не се повтарят. И така до 2014 г., когато „гръмна“ КТБ. Но това е една друга история.

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023