Министри и контрабандисти – яхтеният скандал в Монако
На 18 април 2003 г., около 11,10 часа, брониран автомобил „Мерцедес“, който се движи по бул. „Цариградско шосе“, се взривява в движение до спирка „Ропотамо“, в близост до бившия ресторант „Феята“. Луксозният автомобил е управляван от 39-годишния Иван Тодоров, който след този инцидент става публично известен и с прозвището си Доктора[1], познато дотогава само в подземния свят и в МВР като един от най-големите контрабандисти на цигари в този период.
В резултат на взрива, който е задействан дистанционно, части от „Мерцедеса“ се разпръскват по булеварда, автомобилът се удря в преминаващ тролей, продължава да се движи и спира чак до Полиграфическия комбинат, където накрая спира и се запалва. Намясто загива пътуващият на задната седалка в колата Йордан Спасков (58-годишен), бивш служител на Националната служба за охрана[2] и шофьор на Тодоров. Собственикът на скъпия автомобил решава в последния момент сам да седне зад волана и така оцелява по чудо. Обгорен, но жив, той изскача от смачканата кола и е откаран веднага в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“ с леки наранявания, без опасност за живота, а МВР му поставя охрана.
Зрелищното взривяване на Иван Тодоров – Доктора, се превръща в новина №1 и поставя началото на осветяването на дейността му в цигарената контрабанда, довело до неочаквани разкрития за тайни зависимости и конфликти на интереси по върховете на изпълнителната власт с мирис на корупция. Атентатът срещу международния контрабандист на цигари е толкова значим, че предизвиква спешно оперативно съвещание на Националната служба за борба с организираната престъпност[3] (НСБОП) и Националната служба „Сигурност“[4] (НСС), както и на полицията с участието на професионалното и политическото ръководство на МВР. Ден след атентата главният секретар на МВР Бойко Борисов[5] заявява, че оперативната информация, с която министерството разполага, ще бъде обобщена и представена на министъра на вътрешните работи Георги Петканов, който от своя страна ще запознае с нея премиера Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов. "Има доста информация, ще запознаем държавните мъже с нея. Всички тези случаи имат общ корен. Държавата би могла да излезе с решение от страна на всички институции[6]", коментира тогава ген. Борисов.[7]
Медийният прожектор, под който Доктора попада, бързо осветява типичното за подземните босове състояние на добре опънат чадър върху дейността му от страна на полицията и съдебната власт.
Иван Тодоров е роден на 27 декември 1964 г. в Димитровград. Майка му е продавачка в хранителен магазин, а баща му се занимава с дърводелство. Чичо му е последният първи секретар на Градския комитет на БКП в Димитровград.[8] Следва медицина в Стара Загора, но прекъсва, без да завърши образованието си, като оттам му остава прякора – Доктора. Официално се опитва да търгува с алуминиева дограма. Минава през шивашкия бизнес, притежава и колбасарска фирма.[9] Женен е, има едно дете. Според различни публикации още в първите години след рухването на комунистическия режим той трупа опит под крилото на местни босове в Хасково. Регионът е ключов[10] поради близостта му със Свиленградската митница и КГПП „Капитан Андреево“, откъдето минават контрабандата и наркотрафикът за и от Турция. През 1994 г., когато е 30-годишен, Доктора е регистриран за тежко криминално деяние. Тогава става обвиняем по следствено дело по описа на Окръжна следствена служба в Хасково за грабеж в особено големи размери на свиленградския бизнесмен Милослав Кръстев, сочен за извънбрачен син на Исмет Шабан, имигрирал от Сирия в НРБ през 70-те години и превърнал се в едно от най-доверените лица на Държавна сигурност по линия на контрабандните канали. По това време Кръстев е изпълнителен директор на застрахователното дружество „ДИК“ в Свиленград, собственик на което е Дениз Трюкмен[11], зет на Фатик Шабан[12]. Грабежът срещу Кръстев е извършен през април 1994 г. в Хасково. След заплаха с оръжие са откраднати неговият лек автомобил „Мерцедес“, накити и пари на обща стойност 8 милиона лв. (неденоминирани). Кръстев и тримата му гардовете са отвлечени и държани за кратко, като в основата на конфликта с Иван Тодоров се смятат провалени пратки контрабандни цигари.
Първоначално Доктора е задържан, а след това освободен по здравословни причини, а първоначалната му забрана да пътува в чужбина малко по-късно е отменена. В следващите години делото е многократно спирано и възобновявано. Така или иначе Иван Тодоров не стига до съд. В продължение на близо 10 години, до взривяването му в „Мерцедеса“ в София през април 2003 г., следствието „издирва“ две лица, участвали в грабежа.[13]
В средата на 90-те години Доктора напуска Хасково, където дотогава живее със семейството си в местния хотел „Москва“ и се прехвърля в София. Той действа чрез няколко фирми. В началото е дружеството „Скузи-2 Тодоров и СИЕ“ – Димитровград, в което държи по 33% заедно със съпругата си Вилиана Петрова и съдружничката Моника Манолова. Според строго секретна справка на НСС, цитирана многократно в медиите след бомбения атентат, през 1992 г. е създадена фирма „Амигос“, с която се осъществяват внос и износ на акцизни стоки по т.нар. система вдигната бариера, или без да се плащат мита и такси. Доктора е воден като консултант във дружеството „Амигос-3“, в което 50% държи Петър Петров, известен като Амигоса, и по 25% дялове имат Димитър и Дойчин Мирянови. То има разрешително от БНБ за извършване на дейност като финансова къща. Под шапката на „Амигос-3“ ООД са регистрирани още 6 търговски фирми в София, Пловдив и Силистра. През 1998 г. е регистрирана фирмата „Източни финанси“ ООД[14] с капитал от 250 000 лв. Първоначално тя е създадена от Иван Тодоров – Доктора, от Петър Петров – Амигоса, който ще се превърне в негов основен финансист, и Евелин Банев – Брендо. Последният я напуска малко по-късно, за да се превърне през следващите години в „кокаиновия крал“, разследван и осъден за организиране на престъпна група за пране на пари от накотрафик. Капиталът на дружеството е 250 000 лв., а в него участват следните фирми и лица : „Амигос-3“ ООД – 46 %, Иван Тодоров - 9 %; Петър Христов Петров – 9 %, Димитър Мирянов - 9 %, Дойчин Мирянов – 9 %, Асен Паскалев – 9 %, Стефан Стефанов – 9 %.
То е лицензиран инвестиционен посредник и извършва сделки с ценни книжа и компенсаторни инструменти, доверително управление на портфейли от ценни книжа, подготовка и пласиране на емисии облигации и други дейности, извършвани като инвестиционен посредник. Има издаден лиценз от БНБ за извършване на сделки с чуждестранни средства за разплащане. Осветяването на Доктора води и до разплитане на финансовите схеми, които използва за прането на пари от контрабандата за милиони. След краткото му арестуване през 1994 г. и повдигането на обвинение за грабеж срещу него[15], нито едно политическо мнозинство, правителство или звено от съдебната власт не противодейства на контрабандната му дейност, придобила през годините международен мащаб. Доктора се утвърждава в този „бизнес” по време на еднопартийното управление на БСП, начело с кабинета на лидера на социалистите Жан Виденов, придобива статут на контрабандист №1 на цигари при управлението на коалицията Обединените демократични сили (СДС и Народен съюз) с правителството на лидера на СДС Иван Костов, продължава необезпокоявано своята престъпна дейност от контрабанда и пране на пари и при коалиционното управление на НДСВ и ДПС с кабинета Сакскобургготски.
Само няколко дни след опита за ликвидирането на контрабандиста чрез взривяването му на 18 април 2003 г., случаят неочаквано взема друг завой. И от публичното легитимиране на Доктора като крупен цигарен контрабандист криминалният инцидент прераства в политически скандал, който разтърсва управлението на НДСВ. На 20 април 2003 г., неделя, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов участва в обзорното предаване на БНР „Неделя 150“, където тема №1 е случаят Иван Тодоров Доктора. Без да щади събеседника си, водещата Лили Маринкова го подлага на кръстосан огън с редица неудобни въпроси за противодействието на МВР срещу организираната престъпност . Става въпрос и за подготвяния от НСБОП, НСС и полицията доклад по този проблем. Ген. Борисов е притиснат с нова серия безкомпромисни въпроси и в опита да защити МВР и специалните служби заявява, че те разполагат с оперативни данни и снимки, уличаващи действащи и недействащи политици, магистрати и полицаи с фигури от подземния свят. Дословните думи на Борисов са:
Аз предложих това, което имаме като информация, да запознаем държавните мъже и те да вземат отношение, тъй като в спецразузнавателните средства протичат доста хора – политици, магистрати и полицаи. Нека видят обстановката, ще им пратим малко снимков материал на действащи и недействащи политици, магистрати, разговори, които се водят...[16]
Тези изречения не правят голямо впечатление на медиите от цялото дълго интервю на Борисов по БНР. Но само 2 дни по-късно те се връщат към него със страшна сила, след като на 22 април 2003 г. в-к „Труд“ публикува информация, че у Иван Тодоров – Доктора са открити снимки, на които са заснети тогавашният министър на финансите министър Милен Велчев[17], министърът на транспорта Пламен Петров[18] и депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски[19] на яхта в княжество Монако заедно, в компанията на контрабандиста, оцелял в бомбения атентат срещу него няколко дни по-рано. Самите снимки не са публикувани, но се разбира, че срещата на яхтата се е състояла през месец май 2002 г. по време на състезание на „Формула 1“. Министрите и народният представител са поканени от Спас Русев[20], вкарал във властта покрай НДСВ цяла вълна от юпита. Самият бизнесмен, установил се след промените в Лондон, потвърждава, че той е поканил Велчев, Петров и Севлиевски в Монако. Политическият скандал разтърсва властта и бързо се отклонява от Спас Русев, който е в близки отношения с бившия монарх и е негов неофициален съветник. В пресата се появява информация за т.нар. кръг Кенсингтън, който събира на едно място със скъпи имоти в луксозния лондонски квартал Спас Русев, Георги Велчев, брат на финансовия министър Милен Велчев, Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца[21]. Самият Иван Тодоров определя Спас Русев като „близък на мой приятел от Лондон“.
Междувременно министърът на вътрешните работи Георги Петканов внася ден преди публикацията в „Труд“ на вниманието на премиера Сакскобургготски, и на президента Първанов и на главния прокурор Никола Филчев доклад за организираната престъпност. В медиите изтича информация, че в него е отбелязана дейността на контрабандистите Константин Димитров – Самоковеца[22], Иван Тодоров – Доктора, Методи (Мето) Методиев – Илиянски. За връзки с лица от организираната престъпност са посочени Софийският апелативен прокурор Иван Петров, Софийският окръжен военен прокурор Трендафил Трайков и Боряна Емилова, началник на митницата на аерогара София.
Политическите реакции по яхтения скандал заваляват една след друга, като в тази на НДСВ, чиито представители са обект на съмнителна близост с цигарения контрабандист, се подчертава, че Движението на Симеон Сакскобургготски „никога не е поставяло над никого политически чадър, във всички случаи партията държи на спазването на закона и това е политическата ѝ позиция“[23]. В медиите се появява информация, че въпросните снимки са иззети от висш представител на МВР от чантата на Доктора в багажника на взривения му „Мерцедес“ след инцидента, без на огледа да присъстват следовател и вещи лица. В друга версия се твърди, че снимките са иззети от офиса на „Амигос-3“. Преките политически участници в скандала Милен Велчев, Пламен Петров и Мирослав Севлиевски отричат да се познават с Доктора. Севлиевски дори заявява, че срещу него се води компроматна война. Самият контрабандист отрича изобщо да е бил някога на яхта с министрите и депутата от НДСВ.
Главният прокурор Никола Филчев се среща с президента Георги Първанов, а след срещата заявява, че ще поиска от МВР да конкретизира данните за връзки на магистрати с лица от организираната престъпност. И ако данните са достатъчно сериозни, ще отстрани въпросните прокурори. Говорителят на правителството Димитър Цонев коментира скандала с думите:
До този момент няма за какво да се търси политическа отговорност. Снимката така, както е описана в медиите и както я описа днес Мирослав Севлиевски в парламента, ми дава основание да смятам, че тя в никакъв случай не може да бъде използвана за доказателствен материал в едно следствие или пред съда. Тази снимка може да бъде косвена улика за нещо, което евентуално се е случило.[24]
Критиките на управляващите и на засегнатите са насочени към МВР и главния му секретар. Нали той два дни по-рано дава тон за скандала, като „отваря” кутията на Пандора с твърдението за снимки на политици с лица от организираната престъпност. След разразилата се политическа вихрушка ген. Борисов обяснява, че в изявлението си по БНР не е имал предвид тези снимки, както и че всъщност говорел за бивши политици. Това обаче не е достатъчно. Положението става неудържимо, а събитията се развиват скорострелно. На 25 април 2003 г., направо от аерогарата, веднага след като се завръща от служебно посещение в Москва, Борисов е извикан в Министерски съвет от премиера Сакскобургготски, а след срещата гръмва новината, че главният секретар е депозирал оставката си. „Генерал Борисов докладва на министър-председателя за събитията от последните седем дни, след което писмено депозира оставката си”[25], съобщава правителствената Пресслужба. В съобщението се уточнява, че министър-председателят оценява по достойнство жеста на главния секретар и ще вземе решение по оставката, след като получи още информация и обмисли създалата се ситуация. Това е един от ключовите и критични моменти в кариерата на Бойко Борисов. Преди да се срещне с премиера, още след пристигането на аерогара София, пред журналистите той продължава да налива масло в огъня, като разкрива, че преди време Иван Тодоров – Доктора го е посетил в МВР с жалба, че служби на МВР го разработват и му създават проблеми. Борисов му препоръчал да подаде писмена жалба до министъра на вътрешните работи. Главният секретар не уточнява, но впоследствие се разбира, че човекът, който му е довел Доктора е Спас Русев. Това обаче ще е последният му коментар по случая след подадената оставка.
След 5 дни мълчание премиерът Симеон Сакскобургготски обявява, че не приема оставката на главния секретар Бойко Борисов. След тази новина Бойко Борисов заявява в нехарактерен за него пестелив стил: „Мисля, че този път се разбрахме. Не се сърдя на никого, нямам какво да кажа”.
От Пресслужбата на Министерския съвет публикуват специалното писмо, което премиерът Сакскобургготски е изпратил на Главния секретар. Неговото съдържание е красноречиво за витиеватия бивш монарх, който в случая се стреми да излезе сух от скандала, без да дава поражения и „жертви“:
Драги генерал Борисов,
Преди всичко държа да Ви уверя, че високо ценя Вашето чувство за отговорност и лоялност, които са Ви подтикнали, осъзнавайки, че изявленията Ви от 20-ти т.м. са алармирали обществеността, да си подадете оставката. Това е достоен жест, необичаен за политическия ни живот.
Публичното оповестяване на сензационни „разкрития“ и съответните необмислени заключения от множеството заинтересовани лица водят до напрежение в обществото и пречат на сериозното анализиране на фактите. Често шумните „скандали“ по медиите нямат нищо общо със същностните резултати, от които се нуждаем всички. Подобни изяви дават повод за безкрайни тълкувания, „експертни“ анализи и изводи, лишени от реална основа.
Внимателно проучих обстоятелствата около така създалата се ситуация, в която предположенията са повече от фактите, и не намерих основания да приема оставката Ви. Освен това, безспорният успех в досегашната Ви работа, високото Ви съзнание за дълг и доказаните Ви професионални качества ми помогнаха при взимането на това мое решение.
Очаквам да продължавате все така съвестно служебните си задължения и още по-енергично да работите за ограничаването на организираната престъпност и у нас.[26]
След това „и вълкът сит и агнето цяло“ идва ред на голямото замазване. На 7 май 2003 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов дава съвместна пресконференция с главния секретар ген. Бойко Борисов, на която заявява, че в „доклада на МВР няма данни за връзки на политици с престъпния свят“[27]. Думите са потвърдени от Борисов. Петканов обяснява, че докладът е подготвян две седмици преди атентата срещу Доктора и отказва да отговори на въпроса откъде е изтекла информацията за снимките, предизвикали яхтения скандал. На 12 май Бойко Борисов и Милен Велчев се срещат и разговарят по случая, но без присъствието на журналисти. След срещата в медиите излиза информация, според която и двамата се смятат за жертви на яхтения скандал.
На следващия ден, 13 май 2003 г., се провежда среща между парламентарната група на НДСВ, от една страна, и министъра на вътрешните работи Георги Петканов, главния секретар на МВР Бойко Борисов и директора на НСБОП ген. Румен Миланов, от друга. След нея пред медиите е съобщено, че е потвърдена „констатацията, че не съществуват никакви данни и в докладната записка, и в МВР за връзка на политици с престъпността в България“[28]. По думите на зам.-председателя на ПГ на НДСВ Владимир Дончев, става дума за изтичане на информация, която е използвана за оклеветяване на министрите Милен Велчев и Пламен Петров и на депутата Мирослав Севлиевски. Междувременно става ясно, че година преди взрива, на срещата си с Бойко Борисов Доктора е поискал службите да информират Монако, че неговата персона е чиста, тъй като бизнесменът поискал гражданство от Княжеството, но то му било отказано, тъй като се получили отрицателни сигнали от страна на българските специални служби.
На 22 май същата година и главният прокурор Никола Филчев заявява пред журналисти, че прокуратурата не разследва Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца. Според него прокуратурата не е получавала никакви данни от службите на МВР за двамата. Той добавя, че прокуратурата е получила от МВР докладната записка за организираната престъпност. „Става въпрос за една докладна записка от пет страници, предоставена на президента и на премиера“[29], казва Филчев. Според него няма основание да се искат оставките на прокурорите Трендафил Трайков и Иван Петров, защото засега не са представени никакви доказателства за престъпления, извършени от тях.
Тъкмо скандалът затихва и корупционното блато на правоохранителната система по казуса Доктора и Самоковеца отново е замътено. Това става, след като по време на изслушване в Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред директорът на Дирекция Национална служба „Полиция“ (ДНСП) ген. Васил Василев заявява, че дирекцията е предоставила на прокуратурата данни за участието на Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца в контрабанда. „Данните са предоставени преди повече от година“[30], уточнява заместникът на генерал Василев, полковник Минко Брайков. На следващия ден пред журналисти главният прокурор Никола Филчев заявява, че в прокуратурата не са постъпвали данни за контрабандна дейност на Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца. На следващия ден обаче главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов потвърждава, че МВР е предало информация на прокуратурата още преди година за Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца. „Ако нещо не е достигнало до главния прокурор, това не означава, че ние не сме го дали“[31], казва пред журналисти Борисов. Още същия ден Държавното обвинение побързва да излезе от конфузната ситуация, като съобщава прокуратурата, че е образувала две следствени дела за изпиране на пари – срещу Цвета Манавска, разследвано от Столичната следствена служба, и срещу неизвестен извършител, водено от Националната следствена служба. „По твърдения на служители на МВР става дума за фирми и физически лица, свързани с горепосочените лица“[32], се посочва в съобщението на Пресцентъра на Върховна касационна прокуратура. На пресконференция на 7 юли същата година зам.-главният прокурор Христо Манчев съобщава, че делото от 1994 г. срещу Доктора е възобновено и му е наложена ограничителна мярка да напуска страната. По това време обаче Иван Тодоров е вече във Франция, където лекува увредения си слух в резултат на взрива. Прокуратурата в Хасково се „захваща“ с обявяването му за издирване.
На 17 юли 2003 г. министърът на транспорта Пламен Петров подава оставка, след като е информиран, че ще бъде сменен. Оставката е приета и така приключва неговата политическа кариера. Неудовлетворението от яхтения скандал, което остава, принуждава министърът на финансите също да прибегне до такъв ход. На 7 август 2003 г. става ясно, че предния ден той е подал оставка пред премиера Сакскобургготски. Пред медиите Велчев изтъква няколко причини, една от която е „бездействието на МВР по разкриването на виновника за злепоставянето на името му чрез разпространяване на информация за мними, нерегламентирани контакти с лица със съмнителна репутация“. Премиерът не взима веднага решение, а междувременно в специална декларация министърът на вътрешните работи Георги Петканов изразява своята публична подкрепа за финансовия министър. Главният секретар на МВР коментира, че не смята, че с действията си МВР е злепоставило Велчев. „Той бил ли е там [на яхтата]? Да или не?“[33], заявява Борисов. Генералът подчертава, че от разговора си с Милен Велчев е останал с впечатлението, че министърът не е знаел чия е яхтата и че случайно е попаднал там. След разговор с премиера Сакскобургготски и Милен Велчев оттегля оставката си.
В началото на октомври 2003 г. прокуратурата привлича като обвиняеми за пране на пари тримата съдружници в „Амигос-3“: Петър Петров – Амигоса и братята Петър и Дойчин Мирянови. Става въпрос за 28 милиона долара. То е образувано по сигнал на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“, което е подало сигнал още през 2002 г. Средствата са придобити в резултат на данъчни измами с данък „Добавена стойност“ и контрабанда. Парите са пренесени чрез куриери от чужбина и са внесени в три банки в България. По това дело за разпит е привикан и Доктора. През следящия месец срещу него пък в съдебна зала в Хасково е вкарано делото за грабеж на свиленградския бизнесмен Милослав Кръстев през 1994 г. Самият Кръстев се явява на съдебното заседание, но заявява, че „се чувствам като изкупителна жертва, това дело. Никога не съм твърдял, че съм отвлечен от Иван Тодоров – Доктора, защото бях с нахлузена плетена шапка на главата. През дупките ѝ виждал само силуетите на хората“[34].
През ноември 2003 г. в предаването „Всяка неделя” по БНТ за първи път са показани две от снимките за яхтения скандал. На едната в дъното се виждат седнали на разговор Иван Тодоров – Доктора с министъра на транспорта Пламен Петров, а на преден план е каре от картоиграчи, сред които са министър Милен Велчев депутатът Мирослав Севлиевски, в компанията на Петър Петров – Амигоса, който дотогава все още не е привлякъл медийното внимание, а четвъртият играч е Любомир Минчев, бизнесмен, шеф на фирмата „Телелинк“, в която е съдружник със Спас Русев. В този период Доктора заявява, че зад опита за убийство чрез взривяването му стоят: „един приятел“, пояснявайки че има предвид Петър Петров – Амигоса, „хубавица“, уточнявайки, че това е приятелката на Амигоса Ася Зафирова[35], и „нисък генерал, който носи скъпи костюми и пуши пури за близо 3000 лв. на месец“. Контрабандистът не назовава името на тогавашния директор на Национална служба „Полиция“ ген. Васил Василев. Две седмици по-късно по предложение на министъра на вътрешните работи Георги Петканов ген. Василев е пенсиониран без мотивите да стават ясни. Формално те са за „навършване на пенсионна възраст“ и „структурни промени“.Той заема този пост от 1998 г., в полицията е 22 години. Самият Василев заявява, че „хора на високи постове са свързани с отстраняването ми“ и отрича да има каквато и да е връзка с Доктора.
По този начин политическият скандал от яхтата в Монако и неговите разклонения приключва. Съдебната система със закъснение се опитва да навакса времето, когато Доктора е недосегаем благодарение на покровителството, осигурено му с помощта на корупцията. По делото за грабежа на Милослав Кръстев на първа инстанция през 2004 г. е произнесена осъдителна присъда и контрабандистът получава 5 години затвор. Но обжалва, а второинстанционният съд връща дело за доразследване. През февруари 2005 г. Националната следствена служба започва разследване срещу Иван Тодоров за пране на пари, като по него по-късно Иван Тодоров е обвинен заедно с Цвета Манавска и Петър Петров – Амигоса. Следствие счита, че в периода 1997-2002 г. те са участвали в изпирането на около 100 милиона лв., придобити от контрабанда. Магистратите предполагат, че реалната сума, която е реализирана от контрабанда, възлиза на 800 милиона евро.
И по това дело Иван Тодоров – Доктора не стига до съд. Смъртта изпреварва мудното и неефективно българско правосъдие. На 22 февруари 2006 г. контрабандистът е направен на решето от двама неизвестни стрелци, които откриват огън по луксозното „Порше Кайен“, в което Доктора пътува в този момент в столичния кв. „Лозенец“. Убийството му, както на повечето босове от подземния свят, остава неразкрито.
По делото за пране на пари все пак Петър Петров – Амигоса получава през януари 2012 г. ефективна присъда от 5 години затвор, но известно време е издирван. Изпълнението ѝ започва през май 2012 г. когато е арестуван, тъй като дотогава е в неизвестност. Той е признат за виновен в изпирането на над 98,6 милиона лв., придобити от контрабанда на цигари през Македония, и ръководство на организирана престъпна група, в която е участвал и покойният Иван Тодоров – Доктора. Преди това Софийският градски съд го осъжда на 4 години затвор по обвинение за присвояването на 500 000 евро. "Действията на Петров са характерни с престъпно упорство, стремеж към прикриване на престъпните намерения и реализиране на деянието на всяка цена. Престъплението е извършено с пряк умисъл и е в особено големи размери"[36], казва в пледоарията си прокурорът по делото.
Яхтеният скандал нагледно показва как, когато е необходимо, политическата власт може да „извива ръце“, действайки конюнктурно само и само за да се опита по някакъв начин да прикрие или да намери приемливо обяснение за очевидната за всички симбиоза между политика, престъпност и корупция.
През 2010 г., когато вече е министър-председател, в едно свое интервю Бойко Борисов вече свободно разказва подробности от скандала с яхтата в Монако през 2003 г., отговаряйки на въпрос дали когато е бил главен секретар на МВР е имало случай, когато не е имало политическа воля и МВР е искало да прави нещо, но не му е давано отгоре:
Веднага давам най-известния случай, заради който си подадох оставка. Значи имаш контрабандист – номер 1 Иван Тодоров – Доктора, имаш финансов министър, парламентарен шеф, транспортен министър и перач на пари Амигото. Играят карти на яхта в Монако и гледат заедно състезания. Не можеш да кажеш, че тези хора случайно са се събрали там. Тогава, като отидох при тогавашния премиер и докладвах всичко, думите му бяха: „Ами трябва да им се извиниш, защото иначе ще падне правителството“.
И аз отидох и си дадох оставката. Предполагам, че той осъзна колко по-сериозен може да стане проблемът. Няма да крия, че с две чужди служби правих това. Няма да ги споменавам, но две големи европейски служби със СРС-та бяха прихванали разговорите на босове от типа на Косьо Самоковеца, Иван Тодоров – Доктора. Там дори има протокол, който впоследствие даже прокурорите се бяха уплашили да протоколират. Имаше изказване на Иван Тодоров, че „това пожарникарче първо ще го свалят, после ще го бият“. Ето това е липса на политическа воля.[37]
[1] В съобщението на пресцентъра на МВР за инцидента е посочено, че взривеният автомобил „Мерцедес“ е собственост на Иван Т., 39-годишен. В неофициалната информацията в медиите той е представен като криминално проявен под псевдонима Доктора.
[2] Националната служба за охрана (НСО) е правоприемник от 1990 г. на съществуващото дотогава Пето управление на Държавна сигурност, известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО).
[3] Националната служба за борба с организираната престъпност е правоприемник през 1997 г. на основаната през 1991 г. Централна служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) в МВР, която е сформирана от кадрови служители на бившето Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). През 2008 г. НСБОП става Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ към Главна дирекция „Криминална полиция“, а през 2010 г. е възстановена отново като ГДБОП към МВР. През 2013 г. е закрита като е прехвърлена в структурата на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) при управлението на БСП и ДПС с кабинета Орешарски. През 2015 г. ГДБОП отново е възстановена в структурата на МВР при втория кабинет на Борисов, подкрепян от коалицията ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт.
[4] Национална служба „Сигурност“ (Национална служба за сигурност е точното название в Закона за МВР, приет през декември 1991 г., б.а.) е правоприемник на Национална служба за защита на конституцията, структурирана през 1990 г. по съветски образец като приемник на съществуващото дотогава Второ главно управление на Държавна сигурност (контраразузнаването). През 2008 г. НСС е слята в структурата на новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
[5] Бойко Борисов е назначен за главен секретар на МВР през септември 2001 г. Преди това е охрана на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски, който през юни печели парламентарните избори и през юли същата година съставя правителство с подкрепата на ДПС. За поста главен секретар на МВР Борисов, който е бивш служител на МВР – инженер по „Противопожарна техника и безопасност“ (1982) и преподавател във ВИПОНД (Висшият институт за подготовка на офицери и научно изследователска дейност за нуждите на МВР)(1985-1990), е препоръчат от о.р. ген. Бриго Аспарухов, дългогодишен щатен служител на Първо главно управление на ДС и директор на Националната разузнавателна служба (1991-1997), който е близък с бившия монах покрай приятелството си с банкера Атанас Тилев – агент на ДС, ръководен от КГБ заради факта, че през 70-те години на ХХ век е женен за дъщерята на финландския министър на външните работи Ахти Карялайнен. Тилев и Симеон Сакскобургготски се запознават в Швейцария през 1981 г. По предложение на Тилев финландската фирма „Тампела“, в която той работи, назначава за известно време като консултант Сакскобургготски, като по този начин двамата поддържат близки връзки. По това време Тилев извършва агентурна дейност в полза на ДС и съветския КГБ. За триъгълника Аспарухов-Тилев-Сакскобургготски вж. повече Христов, Христо. Доказано: Близкият до царя банкер Атанас Тилев е контролиран от КГБ спецагент „РУМЯНЦЕВ“. – В: desebg.com, 5 август 2015 г.
[6] НСБОП, НСС и полицията ще изготвят съвместен доклад до премиера по случая с взрива на бул. „Цариградско шосе“. – В: БТА, 20 април 2003 г.
[7] Под израза „всички тези случаи“ главният секретар на МВР Бойко Борисов има предвид ширещата се по това време гангстерска война в България, започнала още през 90-те години на ХХ век, съпътствана с убийства и атентати, която продължава и по време на неговия престой на най-висшия професионален пост в МВР. Преди взривяването на Иван Тодоров – Доктора, други подобни знакови покушения са убийството на прокурора Николай Колев от Върховната касационна прокуратура ( 28 декември 2002 г.), убийството на международния съдия по борба Тодор Матов (30 януари 2003 г.), убийството на боса на „Мултигруп“ Илия Павлов (6 март 2003 г.), убийството на плевенския сутеньор Марио Иванов (4 април 2003 г.) и др.
[8] Георгиева, Блага, Николай Грудев. ДС и Фатик създали кокаиновите крале от Хасково. – В: 24 часа, бр. 251, 15 септември 2012 г.
[9] Възможни причини за атентата срещу Иван Тодоров – Доктора според негови съграждани, цитирани от в-к Новинар юг. – В: БТА, 21 април 2003 г.
[10] Освен Иван Тодоров – Доктора, от Хасковско са известните и Тенчо Тенев – Свинаря (роден през 1951 г. в град Харманли), създател на „Източноевропейската петролна компания“ и агент на Окръжно управление на МВР-ДС Хасково, както и „кокаиновият крал“ Евелин Банев – Брендо (роден през 1964 г. в Тополовград) и др.
[11] Истинското име на Дениз Трюкмен е Дмитрий Юриевич Цхондия. През 2001 г. той е един от тримата грузински граждани, изгонени за срок 10 години от България със заповед на директора на Национална служба „Сигурност“ ген. Атанас Атанасов с мотива, че са заплаха за националната сигурност на страната. Предходната година с подобна заповед са изгонени чуждестранните бизнесмени от страни от бившия СССР като руснака с еврейски произход Михаил (Майкъл) Чорни, литовеца Денис Ершов и др.
[12] Фатик Шабан е син на Исмет Шабан, един от най-приближените до Държавна сигурност по реализиране на контрабандните канали с амфетамин. От началото на 90-те години Фатик Шабан се подвизава под името Филип Найденов Фатик, след като взима бащиното име (Найденов) на боса на „Мултигруп“ Илия Павлов заради приятелството им. Фатик наследява семейния бизнес с оръжие, наркотици и крадени автомобили след смъртта на баща си до август 2003 г., застрелян през август 2003 г. в София.
[13] След бомбения атентат срещу Иван Тодоров – Доктора това дело е възобновено по настояване на Пловдивската апелативна прокуратура на 30 април 2003 г.
[14] От 2010 г. „Източни финанси“ ООД е с прекратена търговска дейност и в ликвидация. Има и наложени запори от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
[15] По този показател Иван Тодоров – Доктора има абсолютно сходен път на покровителстване и осигуряване на съдебна и политическа недосегаемост, както и Константин Димитров – Самоковеца, с когото се познават още от 90-те години покрай контрабандата през Свиленградската митница.
[16] След разговор с царя Борисов даде оставка. – В: 24 часа, бр. 115, 26 април 2003 г.
[17] Милен Велчев (роден през 1966 г.) завършва Международни отношения в УНСС. Магистър е по стопанско управление на университета „Рочестър“ – Ню Йорк (1993) и на Масачузетския Технологичен институт, Кеймбридж (1995). В периода 1990-1992 г. е аташе в управление „Международни организации“ и референт по политическите въпроси в ООН в МВнР. Сътрудник в управление „Инвестиционно банкиране“ в Източна Европа, Близкия изток и Африка (1995-1999). Вицепрезидент в управление „Развиващи се пазари” в британската банка „Мерил Линч“ (1999-2001). Министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005). През 2005 г. на частичните избори за кмет на София е кандидат на НДСВ, но се класира на четвърто място със скромен резултат. Народен представител в 40-то Народно събрание (2005-2009) от НДСВ. През 2012 г. става главен изпълнителен директор на българския клон на „ВТБ капитал“. Последната е дъщерно дружество на корпоративно-инвестиционната бизнесгрупа ВТБ, която заема челно място в инвестиционно-банковите услуги в Русия. През 2011 г. „ВТБ капитал“ придобива „Булгартабак холдинг“. В България купува и „Делта капитал“, собственост на Милен Велчев, брат му Георги и бившия зам.-министър на финансите при Велчев Красимир Катев.
[18] Пламен Петров (роден през 1966 г. в Хасково) завършва УНСС. Има бакалавърска степен по икономика, след като през 1991 г. е приет със стипендия от университета „Хари Труман“ в САЩ. През 1994 г. се дипломира по международен мениджмънт със степен магистър от Университета Тандърбърд в Аризона. Работи в американски банки. Постъпва в „Сосиете Женерал Секюритийз Корп“ на Уол Стрийт (1995). В края на 1997 г. започва да инвестира от името на свои северноамерикански клиенти в публични дружества, търгуващи в София. През 1999 г. създава консорциум за инвестиции в компаниите от индустрията на кабелните телевизии и комуникациите. От същата година е сертифициран финансов анализатор. Консултира придобиването на „Кейбъл България“ от американски инвестиционни фондове през 1999 г. Член е на икономическия екип и е сред създателите на програмата на НДСВ. В периода 2001-2003 г. е министър на транспорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. Подава оставка на 17 юли 2003 г., след като е информиран, че го сменят. Година по-късно е назначен за вицепрезидент на „Черноморската банка за търговия и развитие“. Главен финансов директор на „Мобилтел“ (2005-2012). Към май 2016 г. е член на борда да директорите на компанията „Кеш кредит“, регистрирана на Кайманите, и се занимава с бизнес с международни инвестиционни фондове чрез офшорни фирми.
[19] Мирослав Севлиевски (роден през 1965 г. в Троян) завършва Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, магистър по туризъм (1992). Участва в организирането на Българското сдружение за честни избори и граждански права (с председател Кеворк Кеворкян, агент на ДС) през 1990 г. Изпълнителен секретар на БСЧИ (април 1990 – юни 1994 г.), национален секретар (1994- 2001). Ръководител е на предизборния щаб на Желю Желев за първичните избори за президент през 1996 г., които той губи. В различни периоди е член на Съвета на директорите на на редица компании, сред които „Българска роза Пловдив“ АД, „Нова индустрия“ АД, „Слънчев бряг“, „Инвестиционен посредник Хеджър“ АД и др. Изпълнителен директор на „Cresta Marketing S.A.“ (1995-2001), консултантско дружество на различни западни компании за приватизацията в България. Един от създателите на групата за натиск „Новото време“ от нейното създаване през 2000 г., а през 2004 г. е учредител на едноименната партия. Ръководител е на екипа по политически маркетинг на Коалиция НДСВ за парламентарните избори през 2001 г. Член-учредител на партията НДСВ от 6 април 2002 г. Член на Политическия съвет на НДСВ и заместник-председател на парламентарната група. Народен представител в 39-то Народно събрание (2001-2005) от НДСВ. Министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Симеон Сакскобургготски в периода 23 февруари – 17 август 2005 г. Водач на листа като кандидат депутат от партия „Новото време“ за 40-то Народно събрание, но формацията не прескача 4-процентната бариера. През 2009 г. отново неуспешно се кандидатира за депутат от партия „Новото време“, която е в коалиция с „ЛИДЕР“ на енергийния бос Христо Ковачки. Към 2012 г. е член на Съвета на директорите на ИП „Интеркапитал Маркетс“ АД, „БГ Инвест Пропъртис“ ЕАД и на Управителния съвет на управляващо дружество „Инвест фонд мениджмънт“ АД.
[20] Повече за първите крачки в бизнескариерата на Спас Русев вж. Том 1 на „Корупционната България“ (2016).
[22] Случаят с Константин Димитров – Самоковеца е разгледан подробно в Главата „Контрабандните канали и институционалните им защити“ в настоящия том.
[23] Представители на политическите сили коментират публикациите за снимки на политици към доклада на МВР. – В: БТА, 23 април 2016 г.
[24] Според правителствения говорител, връчването на доклада на МВР на главния прокурор означава, че прокуратурата е сезирана. – В: БТА, 23 април 2016 г.
[25] Главният секретар на МВР подаде оставка. – В: dnevnik.bg, 25 април 2003 г.
[26] Премиерът не прие оставката на ген. Борисов. – В: news.bg, 30 април 2003 г.
[27] В доклада на МВР няма данни за връзки на политици с престъпния свят, каза Георги Петканов. – В: БТА, 7 май 2003 г.
[28] ПГ на НДСВ потвърди, че не съществуват данни и в докладната записка, и в МВР за връзка на политици с престъпността в България. – В: БТА, 13 май 2003 г.
[29] Главният прокурор Никола Филчев каза, че прокуратурата не разследва Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца. – В: БТА, 22 май 2003 г.
[30] ДНСП е представила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров – Самоковеца и Иван Тодоров – Доктора в контрабанда. – В: БТА, 2 юли 2003 г.
[31] Ген. Бойко Борисов потвърди, че МВР е предало на прокуратурата информация за Иван Тодоров – Доктора и Константин Димитров – Самоковеца. – В: БТА, 4 юли 2003 г.
[32] ВКП съобщи, че са образувани две следствени дела за изпиране на пари по данни на ДНСП (Дирекция Национална служба „Полиция“) за контрабанда. – В: БТА, 4 юли 2003 г.
[33] Милен Велчев подаде оставка заради бюджета, безмитните магазини и яхтения скандал. – В: mediapool.bg, 7 август 2003 г.
[34] Милослав Кръстев никога не е твърдял, че е бил отвлечен от Иван Тодоров – Доктора. – В: БТА, 20 ноември 2003 г.
[35] Заркова, Ана. Петър Петров – ключът към яхтените снимки. – В: Труд, бр. 325, 25 ноември 2003 г.
