Кръгът „Олимп“

След  „Орион“ на Жан Виденов[1], това е вторият „приятелски кръг“, при който представители на бизнеса получават институционална подкрепа от най-високо равнище – от самия премиер на България. Този път кръщението принадлежи на медиите – Иван Костов отрича да има нещо общо с кръга „Олимп“, но придобивките, които получават участващите в този кръг, говорят достатъчно ясно, че подкрепата от негова страна е не само налична, но e и изключително ефективна. Впрочем тази подкрепа  се оказа с твърде висока цена – тя разруши доверието в СДС, потвърдено преди това с абсолютно мнозинство в парламента след изборите през 1997 г. Синята партия идва на власт като алтернатива на БСП, довела страната до истинска катастрофа, и от нея не се очаква да бъде подвластна на корупционни апетити и да създава приятелски кръгове във властта. За съжаление, обаче корупционният заряд на редица сделки от касовата приватизация, развихрянето на клиентелистки страсти в местните структури на СДС и не на последно място просперитетът на кръга „Олимп“ пропиляха политическия капитал на десницата и създадоха условия за спасителния за бившата партия вариант – връщането на Симеон Сакскобургготски като министър-председател на България, с всички политически последствия от това – включително и радикална подмяна на политическия модел на развиване на държавата.

Името на кръга „Олимп“ е дадено от едноименния ресторант, в който през есента на 1996 г. се е състояла една повече от знаменателна среща – на политическия елит на СДС с представители на бизнеса, като идеята е била да се съберат средства за предизборната кампания на Петър Стоянов[2]. Срещата е организирана от: Марио Тагарински, който по-късно ще стане министър на държавната администрация, Любомир Павлов, който ще ръководи Столичната общинска банка, и шефа на предизборния щаб Евгений Бакърджиев, който ще стане вицепремиер в правителството на ОДС. Между поканените са и лица, свързани с новите икономически групировки – като например Сашо Дончев, президент на „Овергаз“ и вицепрезидент на Мултигруп, Красимир Стойчев, основател и водеща фигура в „Трон“ (групировката, която конкурира Мултигруп, създадена основно с парите и кадрите на Четвърто управление на ДС /икономическото разузнаване)[3], но и хора, директно свързани с престъпния свят – като Красимир Маринов[4] (големият Маргин) и Жени Калканджиева[5]. Самият Петър Стоянов не е подготвен за подобно присъствие и реагира, като се изказва пределно негативно за организираната престъпност. Въпреки това, тази среща, съответно популяризирана от медиите, изважда наяве връзките на синия елит със сенчестия бизнес и по-късно се разглежда като рождената дата на кръга „Олимп”.

Собственик на ресторант „Олимп“ е Славчо Христов[6] – безспорно един от най-колоритните корупционни герои на прехода. Той успява да стане един от най-богатите българи, като тръгва буквално от нулата и няма дори висше образование – завършил е техникума по радио- и телевизионна техника „Александър Попов“, а кариерата му започва с десет години работа като оператор в предаването „Бързи, смели, сръчни“ на Националната телевизия. С идването на демократичните промени той се ориентира към частния бизнес, като първоначално създава колбасарски цех и построява птицеферма в село Доганово, която впоследствие фалира. По-късно наема столичния ресторант „Димитровград“ и го кръщава „Рич“. Това заведение просперира благодарение на наетите от „бай Славе“ естрадни звезди, които пеят в него. Вторият негов ресторант е „Олимп“ – най-напред нает, а после е и откупен от общинска фирма „Оборище“. Първоначално това е скромно заведение, настанено в бивш трафопост. Но бързо е ремонтирано и луксозно обзаведено. И се оказва добро място за срещи на синия елит – най-вече поради факта, че Иван Костов обича да го посещава, привлечен от вегетарианските манджи, с които го гощават.

Към 1996 г. Славчо Христов има акционерно участие в пет фирми: „Транзит инс“ АД , „Коко-трейд“ ООД, „Медикус - КОЛ Трейдинг“ ООД, „Чоби-90“ ООД и „Надин - рекламна агенция“ ООД. Две години по-късно името му фигурира в над 20 компании с най-разнообразна дейност, като някои от тях реализират впечатляващи бизнесуспехи. Например „Балканстрой инженеринг“, на която Славчо Христов е управител до 1998 г., печели търг за ремонт на столичното летище. Вероятно тази огромна обществена поръчка е спечелена не без помощта на тогавашния транспортен министър Вилхелм Краус, тъй като по същото време неговият брат Борис Краус е служител на „Балканстрой инженеринг“.[7] Това обаче не е единствената връзка на Славчо Христов с транспортното министерство – той е съдружник в „Софстрой комплект“ ООД с Антон Краус, син на министър Вилхелм Краус.

След като напуска „Балканстрой инженеринг“ (и твърди, че след напускането си няма нищо общо с тази компания), Славчо Христов регистрира още няколко компании, свързани със строителния бизнес“ „М и С строителна компания“, „Автострой комплект“, „Автострой инженеринг“ ООД, „Саут“ ООД и „Норт“ ООД. Интересите му в този бранш се преплитат с тези на друга компания, която получава редица бонуси по време на правителството на ОДС – НИКМИ ООД на Николай Козанов и Милчо Благоев[8]. Фирмата успява да продаде своя сграда на Здравната каса в Лозенец, строи централата на „Мобилтел“, ремонтира сградата на Националното радио, строи бизнесцентъра върху взривената столична библиотека на ул. „Гурко“ 1. Реализацията на такива поръчки едва ли е възможна без сериозна политическа протекция. Както пише в пресата по това време, „решаващи в случая са били контактите, осигурени от собственика на ресторант „Олимп“, с когото шефовете на НИКМИ не само че не се конкурират, но имат и общи интереси в доста проекти”[9]. Собствениците на НИКМИ са съдружници със Славчо Христов в основаното през 1999 г. туристическото дружество „Съни дей тур“, което е собственик на луксозния хотел „Лилия“ на Златни пясъци.

Ранната бизнесбиография на Славчо Христов обаче е белязана и с по-различни съдружия и събития, свързани с престъпния свят. През 1998 г. пред неговия ресторант избухва взрив. Пораженията не са големи, но тъй като заведението е посещавано от много висши политици, с разследването на случая са ангажирани и специалните служби. Атентаторите не са разкрити, но се предполага, че става дума по-скоро за сплашване заради неизпълнени бизнесангажименти. Името на Славчо Христов се появява повторно в криминалните хроники през същата година – във връзка с убийството на Емил Петров, прострелян с пет куршума на паркинга пред ресторант „Олимп“. Същият е известен в престъпния свят с прозвището Фалконети; служител е на „Балканстрой инженеринг“, на която бай Слави тогава все още е управител. През 90-те години Фалконети е арендатор на хотел „Орбита“, държи казиното в хотела и минава за една от силните фигури в СИК – включително поддържа банда от крадци, които крадат автомобилите, застраховани при конкурентите от ВИС – тези на Георги Илиев.

Според различни публикации в медиите, „Балканстрой инженеринг“ е свързана със СИК. Самият Славчо Христов в течение на две години е вицепрезидент на футболен клуб „Славия“, като за известно време именно „Балканстрой инженеринг“ е основният спонсор на отбора. Смята се, че оттогава Славчо Христов е добър приятел с Милчо Бонев (известен повече като бай Миле), президент на „Славия“ и съдружник в бившата застрахователна компания СИК, както и в икономическата ѝ структура „Интергруп“. Същият е разстрелян в ресторант-градината на „Славия“ на 30 юли 2004 г., заедно с бодигардовете си.

Връзките със СИК обаче не са единственото уязвимо място в бизнесрепутацията на Славчо Христов. Той има акционерно участие във фирмата „Норт“, която стопанисва фабрика за цигари край Хармални. В „Норт“ основен акционер е Тенчо Тенев, известен с прозвището Свинаря[10] – създател на „Източноевропейска петролна компания“ АД (ИЕПК) и известен контрабандист[11]. „Норт“ има проблеми с лиценза си, но след включването на Славчо Христов проблемите ѝ са разрешени. Този тип съдружия не му пречат да афишира близките си отношения с Иван Костов и да ги потвърди чрез своите бизнесначинания. Например през 1998 г.  той се оказва съдружник в  „Бул-ойл трейдинг“ ООД с Георги Христов, зет на тогавашния премиер Иван Костов. Тъй като това съдружие става известно на медиите, Георги Христов напуска фирмата, а Иван Костов публично обявява, че престава да посещава ресторант „Олимп“.

Всичко това обаче са дребни подробности от пейзажа. Големият удар на Славчо Христов не е нито в строителния бизнес, нито в ресторантьорството. Някогашният телевизионен оператор успява да стане банкер – при това, ръководейки една от най-бързо проспериралите банки в историята на прехода. През април 2000 г. на общо събрание на БРИБанк той е избран за председател на надзорния ѝ съвет. Официално притежава само 1,5% от акциите на банката, закупени чрез дружеството „Медикус-КСЛ трейдинг“ при поредното увеличение на капитала. Реално обаче процентите са много повече – предполага се, че офшорни компании, свързани със Славчо Христов, са контролирали общо над 40% от акциите на банката.

В следващите месеци новият банкер се развихря. Първата му голяма сделка е за „Златни пясъци“. Формално купувач на 63,8% от капитала на курорта е РМД „Златни пясъци“, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80,8 млн. долара, разсрочено за пет години. Става дума за една твърде популярна в тези години схема за приватизация – тъй като РМД-тата имат редица преференции в приватизационния процес, включително възможността да разсрочват задълженията си за по-дълъг период и да плащат с компенсаторни бонове, те са използвани като подставени купувачи от банките, които финансират РМД-то, като се учредява залог върху приватизираното предприятие. После се оказва, че РМД-то не плаща своите вноски и тогава банката придобива закупеното по схемата „дълг срещу собственост“.

През май 2000 г. Славчо Христов прави друг мащабен опит за приватизация – като финансира две РМД-та, кандидатстващи за пет ВЕЦ-а, обединени в каскадите „Пиринска Бистрица“ и „Санданска Бистрица“. Общата сума, предложена чрез РМД-тата,  достига 65 млн. долара. Сделката обаче пропада, тъй като БРИБанк е консултант на Агенцията за приватизация, нает да подготви сделките за тези ВЕЦ-ове. По този начин банката се намира в очевиден конфликт на интереси. Поради това чуждестранните фирми, кандидатстващи за участие в тази приватизационна сделка, уведомяват Европейската комисия и Световната банка, поради което опитът не успява.

През юни 2000 г. Славчо Христов реализира големия удар на кръга „Олимп“ – покупката на фалиралата „Стопанска банка“. БРИБанк се ангажира да плати 80,1 млн. лв. на кредиторите на „Стопанска банка“. И срещу тази хипотетична сума придобива една от най-големите български банки, чиято реална стойност е несъизмеримо по-голяма. Стопанска банка е поставена под особен надзор от БНБ на 23 септември 1996 г., а месеци по-късно е обявена в несъстоятелност. След това на няколко пъти са правени неуспешни опити да бъде купена като цяло предприятие. Интерес към покупката на банката проявява „Мултигруп“, но тази най-голяма групировка не успява, тъй като при управлението на ОДС е лишена от сериозна политическа подкрепа – за разлика от БРИБанк, в която Славчо Христов е въведен именно, за да осигурява такава.

Интересът към „Стопанска банка“ е голям заради голямото имущество, което тя притежава въпреки банкрута. Непосредствено преди продажбата, в-к „Капитал“ описва нейните активи по следния начин: „Банката има ликвидни активи за около 60 милиона германски марки. Това са пари по сметки в други банки, както и ценни книжа - валутни ЗУНК-ове и брейдиоблигации. Освен това тя притежава 19 сгради и голям автомобилен парк. Другият голям актив са нейните вземания от огромен брой предприятия от военнопромишления комплекс, металургията и други ключови отрасли, които по баланс са за 111 милиона лв. „Стопанска банка“ има вземане за 35 милиона долара от Булгарлизинг. Други 10 милиона долара пък банката има да си прибира от фалиралата Кредитна банка.“[12]

Оправданието за ниската продажна цена на „Стопанска банка“ е свързано с външните ѝ дългове, които са изключително големи. Те са към „Италианската агенция за експортно застраховане“ (САЧЕ), на която банката дължи 116 милиона марки без лихвите, и към Банк Аустрия – където дългът е 106 млн. марки. По логиката на сделката тези задължения би трябвало да бъдат поети от БРИБанк, или поне 32, 3% от тях, каквото задължение е поело РМД-то, сключило сделката. След нейното сключване обаче се оказва, че нещата стоят по много различен начин. На първо място става ясно, че САЧЕ вече не съществува като юридически субект – и че дори ако дълговете бъдат потърсени от банката, която е придобила нейните акции[13], дългът ще бъде изплатен от Министерството на финансите, а не от БРИБанк. Това е оповестено от Христо Михайловски[14], зам.-министър на търговията. Финансовият министър Муравей Радев пък води преговори за австрийския дълг – и при завръщането си от Виена заявява, че той ще бъде изплащан от „Кремиковци“, тъй като парите са били предназначени за комбината. Новите собственици на приватизирания промишлен гигант обаче нито имат възможности, нито пък намерение да изплащат неговите дългове към когото и да било. Знаменателно е между впрочем това, че самата „Банк Аустрия“, както и родната „Булбанк“ са проявявали интерес към закупуването на „Стопанска банка“. Условието им е било външните дългове на банката да бъдат признати за държавни. Държавата обаче се е отказала от сключването на такава сделка. Но приватизацията от страна на БРИБанк доказва, че тази позиция е била променена. Не е трудно да се досетим какви са причините за това.

В допълнение към всички тези бонуси БРИБанк получава и сериозна финансова инжекция благодарение на решението на съда, който задължава фалиралата Кредитна банка да върне 10 милиона долара на „Стопанска банка“. След това БНБ заявава, че има да връща 6 милиона лв. на „Стопанска банка“, намиращи се по нейни сметки. Дали Славчо Христов и неговите съдружници са знаели какви благоприятни и неочаквани промени ще настъпят след сключването на сделката, е въпрос, на който няма как да получим отговор – но не е трудно да се предположи.

Скоро след сделката БРИБанк се преименува на „Стопанска и инвестиционна банка“ (СИБ), а Георги Прохаски, дотогава съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски. Тук трябва да се направи една голяма скоба и да се отбележи, че и до този момент БРИБанк е особено привлекателен център за властовия елит на България. Например тази банка имала Пленарен съвет, чийто председател е не друг, а бившият премиер Любен Беров, и който има повече от любопитен състав. В него например участвали: Александър Божков (по-късно вицепремиер на България), Кирил Цочев (вицепремиер на проф. Беров, 1993-1994), Никола Койчев (виден активист на БКП/БСП), Венцислав Димитров (агент на ДС, тогава депутат от ПГ на НС-БЗНС, ДП), проф. Стефан Стоилов (водещ икономист на БКП/БСП), Христо Друмев (агент на ДС, ген. директор на НДК), Божидар Божинов (агент на ДС, шеф на БТПП), Спас Гелемеров (тогава ген. директор на „Булгартабак Холдинг“), Иван Гарелов (агент на ДС), Иван Такев, Мико Петров (агент на ДС), Степан Ерамян (агент на ДС), Евгени Петров (агент на ДС, в-к „Пари“), Бистра Георгиева (в-к „Банкер“) и др. На 19 май 1994 г. (управлява кабинетът на проф. Любен Беров, подкрепен от ДПС и БСП) е било проведено Учредителното събрание на Българо-руска инвестиционна банка (БРИБ). На 8 март 1995 г. (управлява правителство на БСП с премиер Жан Виденов) Софийски градски съд – ФД регистрира БРИБ-АД с капитал 625 620 000 лв. и я вписва в регистър на търговските дружества, а решението на съда е обнародвано в ДВ, бр.32 от 7 април 1995 г. В Съвета на директорите влизали: Емил Кюлев[15] (офицер от МВР, един от съучредителите на Конфедерацията на едрите индустриалци Г-13, собственик на ДЗИ- Банк), Светослав Божилов[16] (експерт на СДС), Христина Филипова, Красимир Ангарски (съветник на президента П. Стоянов).

Едва ли може да има по-ясна илюстрация от този пъстър състав на българо-руската банка за това, че парите заличават без усилие политическите граници и са способни да обединят несъвместими в публичния живот личности. Амбицията на банката е да поеме обслужването на българо-руските икономически отношения. И до голяма степен това е постигнато – например БРИБ влага инвестиции в атомната енергетика (чрез „Триада“ АД), осъществява специални финансови услуги в дейността между „Роснефт“ АД и „Нефтохим“ АД – съвместното българо-руско дружество „Росбулнефт“ АД, и др. По-късно Емил Кюлев напуска БРИБ, за да основе „Росексимбанк“ и да продължи да гради икономически мостове между България и Русия. Там той става съдружник на Майкъл Чорни, после продължава кариерата си като съветник на президента Георги Първанов, а на 26 октомври 2005 г. е убит в София. Естествено, убийците не са открити, а също и техните поръчители. За сметка на това БРИБ се оказва в ръцете на Славчо Христов, поканен от дотогавашното ръководство на банката именно с идеята да осигури закупуването на „Стопанска банка“.

Новата „Стопанска и инвестиционна банка“ (СИБ) продължава възходящия тренд на успехите на БРИБ. През 2001 г., провокиран от оповестения от правителството на ОДС „календар на успехите“, в-к „Капитал“ публикува алтернативен „Олимпийски календар“, обхващащ най-значимото от постигнатото от кръга „Олимп“ при управлението на СДС[17].  В преамбюла към този ироничен текст се посочва следното: „Последните години наистина бяха успешни, но е спорно за кого повече - за управлението на премиера или за неговия приятел Славчо Христов. Ако действията се мерят в благосъстояние (вместо с политически декларации), истинските успехи са в календара на Славчо, а не в този на правителството.“

Примерите за Славчовите „успехи“ са наистина впечатляващи. Извън изброеното дотук са посочени още и следните:

Септември 2000

♦ РМД кандидатства за едно от последните държавни инженерингови дружества „Агрокомплект“, а финансирането му е от БРИБанк. До сделка не се стига, тъй като приватизационната процедура е прекратена от вицепремиера Петър Жотев.

♦ БРИБанк се преименува на „Стопанска и инвестиционна банка“ (СИБ), а Георги Прохаски, съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски.

♦ Кръгът „Олимп“ се свързва с новосъздаденото работническо-мениджърско дружество за приватизацията на ДЗИ. Член на съвета на директорите на „ДЗИ 2000“ става Андон Андонов, което допълнително подсили слуховете, че зад РМД-то стоят интересите на кръга „Олимп“. Антон Андонов е адвокат на няколко фирми-собственици на акции в СИБ.

♦ ДЗИ сключва репо-сделка със „Стопанска и инвестиционна банка“ на стойност 2,3 милиона евро. Сделката предвижда СИБ да използва депозита на държавния застраховател, срещу което прехвърля на ДЗИ акции на „Катекс“ и на „ОЦК“ - Кърджали.

Октомври 2000

♦ „Бороспорт“ – дружеството, което стопанисва любимия на СДС-актива зимен курорт, е приватизирано в полза на РМД „Самоков Боровец 21“ за цена от 4,9 милиона долара, платени в брой. Месец по-късно хора на Славчо Христов са избрани в ръководството на зимния курорт. СИБ финансира „Самоков Боровец 21“ чрез репо-сделката между „Стопанска и инвестиционна банка“ и ДЗИ.

Ноември 2000

♦ Дружество, което слухове свързват със Славчо Христов, предлага да плати за Пампорово вместо с пари с дълг по схемата САЧЕ. След медиен скандал вицепремиерът Жотев отказва да приеме плащане по този начин.

Декември 2000

♦ Регистрираната в Швейцария „Спедком АГ“ придобива 60% от държавната спедиторска фирма „Деспред“ срещу 15,09 милиона лв. в брой. Първият сигнал за участие на банката на Славчо Христов в приватизационната сделка беше, че депозитът за участие в преговорите е внесен от швейцарска банка, но през БРИБанк. Тогава тръгват и слуховете, че бившият ресторантьор е харесал сградата на „Деспред“ в центъра на София за централен офис на банката. Секретарката на Христов става шеф на борда на „Деспред“.

Януари 2001

♦ „Турист инвест“ - Цюрих, купува 60% от „Пампорово“ АД срещу 11 милиона долара в брой. Присъствието на хора на банкера в курорта засилват слуховете, че дружеството става собственост на Славчо Христов (вж. карето).

♦ В правна комисия на парламента е внесено предложение за разширена употреба на компенсаторните записи при плащанията, облагодетелстващи най-вече купувачите РМД. Ако се приемеше поправката, купувачът на Златни пясъци можеше да плати дължимите в брой над 14 млн. долара чрез компенсаторни записи.

♦ Кръгът „Олимп“ постига трайна финансова стабилност - Националният осигурителен институт решава да даде обслужването на половината от парите за пенсиите на „Стопанска и инвестиционна банка“.

Едва ли може нещо да се добави към тези „успехи“ – тяхната съвкупност е неопровержимо доказателство за корупционната зараза, поразила, за съжаление, и управлението на ОДС. До каква степен самият Славчо Христов е бил зависим от корупционните практики и контакти личи и от това, че след изборите през 2001 г. неговият бизнес се свива като шагренова кожа. И той е принуден да напусне СИБанк, като се постига споразумение, при което дяловото му участие покрива дълговете, отпуснати от банката на свързани с него компании.

Самата СИБанк обаче съвсем не изпада в немилост, а напротив – просперира по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Председател на надзорния съвет на банката става Цветелина Бориславова, а като акционер и прокурист се връща и Светослав Божилов, който преди това е бил принуден да се оттегли под натиск от страна на Славчо Христов. Обслужването на капиталите на големи държавни институции обаче остава в наследство – и дори в известни отношения това наследство е разширено. СИБанк например остава основен кредитор и акционер в „Пампорово“ АД, приватизирано от Славчо Христов чрез подставена фирма. През 2004 г. банката започва да финансира строителството на нови писти, лифтове и луксозни хотели в курорта.

Големият удар на банката обаче е свързан с акцията по закупуването на остатъчните 35% от БТК, при което тя придобива тези акции срещу компенсаторки и в полза на Тор Бьорголфсон, който купува офшорката, приватизирала БТК[18]. По-късно той придобива най-напред 34%, а след това 49% от СИБанк, като след продажбата на акциите си Цветелина Бориславова се нарежда сред десетте най-богати българи, като личното ѝ състояние неофициално се оценява на около 300 милиона лв. Що се отнася до СИБанк – от 2007 г. тя е собственост на белгийската банково-застрахователна група КВС – и е една от най-проспериращите банки у нас.

 

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023