КТ „Подкрепа“ – заможният синдикат

Известен като дисидент по време на режима на Тодор Живков, лидерът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев се оказа противник на първото демократично избрано правителство в нова България – това на Филип Димитров. Същностната причина за това преображение са далаверите, развъртени от „Подкрепа“, при ползване на специалните преференции, дадени на синдикатите по това време. 

Снимка: Пресфото-БТА, Димитър Колчаков

 

По силата на българското законодателство, валидно през 90-те години на ХХ в., синдикатите са неправителствени организации с идеална цел, които нямат право да извършват стопанска дейност. Средства за своето съществуване професионалните съюзи набират по два начина – от членски внос и от дарения. В същото време, подобно на фондациите от началото на 90-те години, синдикатите имат определени преференции при внос на хуманитарна помощ.[1] Това обаче се оказва твърде опасно за моралното им здраве. Не е за чудене, че тази възможност е превърната във вратичка, през която се заобикаля законът и се печелят пари за сметка на държавата, като се внасят високоликвидни стоки и се спестяват мита и акцизи.[2]

На 7 юни 1994 г. Временната анкетна комисия за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт към 36-ото Народно събрание (НС) изслушва журналистката Люба Манолова, която излага серия от корупционни прецеденти, на които се е натъкнала в своята журналистическа практика. Един от тях е твърде любопитен. Оказва се, че министърът на финансите е разсрочил 13 млн. лева такси, данъци и акцизи, дължими от Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“ към държавата. Пред депутатите журналистката изрично подчертава, че „това са дължими пари и те са държавни вземания“[3]. Това действително е така. В справката за разсрочване и отсрочване на държавните вземания КТ „Подкрепа“ фигурира редом с Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ и „Софарма“, като над 2 млн. лева от дължимите суми са за акцизи, а над 7 млн. лева – за данък оборот (ДО).[4]

(Справка относно разсрочване и отсрочване на държавните вземания. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1064, л.39. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Това е доста странно – най-малкото защото подобни плащания говорят за стопанска дейност, на която синдикатът по закон няма право. Изглежда, министърът на финансите[5] е доловил скандалните измерения на това обстоятелство, тъй като с писмо № 81-00-0106 от 1 април 1994 г. е отказал да разсрочи за пореден път задълженията към държавата.[6]

(Писмо № 81-00-0106 от 01.04.1994 г. от Министъра на финансите до КТ "Подкрепа". Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 47, а.е. 1064, л.90. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Как е станало така, че КТ „Подкрепа“ дължи пари за дейности, които по закон не може да извършва? Отговорът на този въпрос може да бъде открит в друго едно изслушване – на директора на Националната следствена служба (НСлС) Ани Крулева, инициирано от НС повече от година по-рано – на 25 февруари 1993 г. Това изслушване със сигурност може да се нареди сред най-скандалните парламентарни заседания в богатото на емоции 36-то НС. По време на своето изказване пред депутатите Ани Крулева обвинява редица държавни мъже, повечето от които са наскоро отстранени от властта, в недопустима намеса в работата на следствените органи. Основни обвиняеми в нейната дефакто обвинителна реч са главният прокурор Иван Татарчев, бившият финансов министър Иван Костов, бившият правосъден министър Светослав Лучников, бившият вътрешен министър Йордан Соколов, неговият главен секретар Богомил Бонев и разбира се, над всички други – бившият премиер Филип Димитров.

Този парламентарен спектакъл е твърде нагъл и откровен, за да може да се прикрие неговият манипулативен характер. Изминали са само два месеца от комплота срещу правителството на Филип Димитров, довел на власт кабинета на проф. Любен Беров с мандата на Движението за права и свободи (ДПС). Този властови кадрил е свързан с появата на т.нар. „плаващо мнозинство“ и с преориентиране на не малко депутати, избрани с листите на СДС[7], към левия политически спектър[8], който на практика крепи управляващото „правителство на „Мултигруп“, както находчиво го дефинира Ренета Инджова, назначена за служебен премиер след неговото падане. Много от политическите фигури, реализирали този „завой наляво“ в българската политика, желаят да поизчистят своите политически физиономии от стореното, чийто непосредствен ефект е блокирането на реформите в българското общество и българската икономика за следващите пет години. Това може да бъде постигнато само по един начин – като обвинят правителството на Съюза на демократичните сили (СДС) във всички смъртни грехове, и акцията, реализирана чрез Ани Крулева, е част от тази стратегия.

Ани Крулева е призована в пленарната зала, за да отговори на въпроси, формулирани предварително и изразени още в началото на заседанието от Димитър Йончев, народен представител от Българската социалистическа партия (БСП), по следния начин: „Кой, кога и по какъв начин се е намесил в делото срещу Свилен Маринов[9] от името на изпълнителната власт?... За да уточня този въпрос, в смисъл как е образувано следственото дело, как е разследвано, от кого и въобще как са събирани доказателствата, това, което предизвика проблема. Във връзка с това вторият въпрос: има ли установено участие – подчертавам, с материализирани доказателства – за намесата на неоторизирани лица в събирането на тези доказателства?... Уточняването ми е следното: как са приобщени и от кого тези доказателства към следственото дело, могат ли да имат доказателствена стойност, или са опит за инсинуация, както също се спомена, констатирани ли са случаи, в които без знанието на следствието са провеждани разпити на лица, от кого са провеждани тия разпити, къде са провеждани – всъщност тук е онова, което най-много ме впечатли – и кой по какъв начин се е разпореждал с провеждането на оперативно-технически мероприятия, кой ги е заповядвал, срещу кого, вашето следствие информирано ли е за такива мероприятия?“.[10]

Пространното изложение на посочения от Димитър Йончев случай, изнесено от Ани Крулева, съдържа редица обвинения в манипулиране на следствието от страна на висши държавни мъже, както и от главния прокурор. Тя категорично твърди, че следственото дело срещу Свилен Маринов, започнато през август 1992 г., е имало за цел да се намерят доказателства за престъпна дейност на КТ „Подкрепа“, благодарение на които да бъде повдигнато обвинение срещу президента на синдиката д-р Константин Тренчев.[11] Изречените от нея обвинения на пръв поглед са повече от сериозни. Тя заявява, че не само че няма такива доказателства, но и обвинението срещу самия Свилен Маринов е неоснователно. Че финансовият министър Иван Костов пряко се е намесил в дейността на следствените органи, като се е самообявил за „координатор“ по това дело от името на правителството.[12] Че водещият делото следовател е бил привикван на срещи в присъствието на Йордан Соколов и Богомил Бонев, на които са предявени искания за резултати по делото и за повдигане на обвинения срещу д-р Тренчев.[13] Че върху него е бил оказан сериозен институционален натиск от видни фигури в изпълнителната власт. Че лично главният прокурор Иван Татарчев бил коментирал случая с думите: „Има-нема престъпление, разследването да продължи, тотално да се разследва КТ „Подкрепа“.

За всичко това, разбира се, няма доказателства – извън прочетените от Ани Крулева обяснения на въпросния следовател.[14] Основният акцент в нейните доводи е един-единствен – свидетелствата, които са дадени от бивш служител на КТ „Подкрепа“[15] пред неназована адвокатка, която според директорката на националното следствие е водила дела на Министерския съвет (МС) и е близка с бившия премиер Филип Димитров. Тази адвокатка записва казаното от свидетеля Никола Мутафчиев, като нейното деяние е определено от Ани Крулева като нерегламентирана работа на оперативен работник, а самият текст – като донесение. Нещо повече, твърди Крулева, самият главен прокурор Иван Татарчев бил настоял това „донесение“ да бъде присъединено към материалите по делото срещу Свилен Маринов.

Изслушването на Ани Крулева продължава дълго – до късна доба. Председателстващ заседанието е Кадир Кадир[16], който се държи необичайно остро, почти хулигански по време на заседанието. Например още в първите минути той изгонва от залата Николай Слатински, председател на Парламентарната комисия за национална сигурност, която е водеща по този казус – като изобщо отказва да му даде думата, – и непрекъснато окуражава Ани Крулева, като я призовава да не обръща внимание на репликите отдясно. Изнесеното от нея получава адмирации от левицата и бива оспорвано от място от десницата, но депутатите от СДС, чието правителство е охулено в този скеч, изобщо не биват допускани до микрофоните.

Патосът на самото изслушване е ясен: трябва да се създаде впечатление[17], че правителството на Филип Димитров е манипулирало следствените органи, за да скалъпи обвинение срещу КТ „Подкрепа“ и персонално срещу неговия президент д-р Константин Тренчев.[18] Прави впечатление обаче, че Ани Крулева се позовава най-вече на разпити, проведени в повереното й следствие, като са разпитани не само обвиняемият Свилен Маринов[19], но и адвокатката, сътворила „донесението“[20] – както и самият бивш служител на КТ „Подкрепа“, който е разказал пред нея своите перипетии. Текстът на самото „донесение“ обаче се споменава само мимоходом, като се цитират удобни, сиреч безобидни части от него. В един момент Филип Димитров призовава Ани Крулева да прочете въпросния текст, но следовател № 1 отминава без внимание този призив и споделеното от тайнствения свидетел Никола Мутафчиев изобщо не придобива публичност.

Съдържанието му неслучайно е премълчано, тъй като то действително свидетелства, че в редица случаи синдикатът е реализирал сделки и е осъществявал дейности в разрез с българското законодателство. Ани Крулева впрочем намира за особено скандален факта, че този свидетел е бил охраняван – охраната обаче е обяснима, тъй като той не само е напуснал отговорен пост в КТ „Подкрепа“, но е изнесъл и част от синдикалната документация. Благодарение на него редица договори на синдиката стават известни на държавните мъже, от които той търси закрила. От тези договори е видно, че КТ „Подкрепа“ се занимава с търговска спекула и че използва възможностите си като синдикат, за да упражнява натиск върху директорите на държавни предприятия, целейки да постигне определени имуществени облаги в своя или в нечия друга изгода.[21]

Договорите не са безобидни – от тях става видно с какви търговски операции се е нагърбвала КТ „Подкрепа“, скрита зад благовидната си синдикална маска. Ето и няколко твърде показателни примера.

 

На 17 март 1992 г. синдикатът сключва договор с „Булгарреклама“, който визира „стопанско-консултативно сътрудничество и съвместна дейност в областта на рекламата“[22] и съгласно който тази фирма се задължава „да набира клиенти от страната и чужбина по предмета на дейност, като осъществява ръководството по подготовката и реализацията на всяка поръчка“, а основно задължение на синдиката е да набира клиенти и да осигурява изложбени площи.

(Първа страница от Договор за съвместна дейност от 17.03.1992 г. между Агенция "Булгарреклама" - ООД и КТ "Подкрепа". Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

 

Преди да е направено каквото и да било от тези по същество стопански дейности, „Булгарреклама“ превежда на КТ „Подкрепа“ авансово 100 000 лева.[23]

(Платежно нареждане от КТ "Подкрепа" до Агенция "Булгарреклама" на стойност 100 000 (сто хиляди лева) за авансов превод за рекламни мероприятия през 1992 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Още по-особен е рамковият договор с „Трансимпекс“, сключен между генералния директор Борис Халачев и президента д-р Константин Тренчев на 27 февруари 1992 г. Отново става дума за съвместни дейности, като на първо място сред тях е комисионната търговия – което предполага „продажба в магазинната мрежа на „ТРАНСИМПЕКС“ на стоки, предоставени със съдействието на КОНТРАГЕНТА, на консигнационно начало“[24]. Иначе казано, предполага се КТ „Подкрепа“ да намира стоките, а „Трансимпекс“ да ги продава. Нещо повече – предполагат се също „финансови операции, съвместни инвестиции, смесени предприятия и др.“.

(Първа страница от Договор №Т-П/92-01 от 27.II.1992 г. между ДФ "Трансимпекс" и КТ "Подкрепа". Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.) 

 

Че договорът е влязъл в сила, личи от приложение № 1 към него[25], от което става ясно, че синдикатът ще съдейства за покупката на 9000 броя течен шоколад, за което „Трансимпекс“ ще преведе комисионно възнаграждение от 4500 лева по сметка № 950 184 379 0006 на името на Радослав Ненов[26] в Първа частна банка (ПЧБ).

(Приложение №1 към Договор Т-П/92-01 от 29.02.1992 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

 

Парите са преведени, както личи от платежното нареждане № 231 от 2 април 1992 г.[27]

(Платежно нареждане №231 от 2.IV.1992 год. на стойност 4500 лева (четири хиляди и петстотин лева) от КТ "Подкрепа" до ДФ "Трансимпекс" като комисионна, съгласно договор Т-П/92-01 от 29.02.1992 год. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

 

Както и други едни пари – с друго платежно нареждане от същата дата, – пак по сметката на Радослав Ненов, като сумата е 50 000 лева.[28]

(Платежно нареждане №232 от 2.IV.1992 год. от Радослав Ненов до ДФ "Трансимпекс" на стойност 50 000 лева (петдесет хиляди лева) като аванс за реклама съгласно договор Т-П/09-01 от 29.02.1992 год. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

По-точно това е само аванс – цялата сума по това плащане е 100 000 лева, а услугата от страна на синдиката е 15 реклами в синдикалния вестник и реклама по време на тенис турнир „Дюните“, което е видно от анекс № 2 към договора.[29]

(Първа страница от Приложение №2 към Договор № Т-П/92-01 от 29.02.1992 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Можем основателно да се запитаме откъде КТ „Подкрепа“ намира стоки, та да ги продава в магазините на „Трансимпекс“? Отговора на този въпрос можем да намерим в един по-ранен договор, сключен на 20 декември 1991 г. между синдиката и фирмата „Мидъл Ист Трейд Къмпани“, базирана в Белгия и представлявана от Мустафа Аднан Каяли.[30]

(Първа страница от Договор №А 001 за покупко-продажба от 20.12.1991 г. между КТ "Подкрепа" и "Мидъл Ийст Трейд Къмпани". Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

 

В случая КТ „Подкрепа“ е продавачът, а фирмата на Каяли купувачът, като стоката се състои от 850 мастербокса цигари. Сумата, която следва да получи синдикатът, е 425 000 лева. Доста добра цена за 1991 г., когато българската валута все още не е безнадеждно обезценена. Предаването на 850-те мастербокса с цигари е реализирано на 23 декември 1991 г.[31] – като контрагент по сделката и като материално отговорно лице едновременно при предаването фигурира Свилен Маринов, директор на Икономическата дирекция към КТ „Подкрепа“, така щедро обговорен в българския парламент.

(Приемо-предавателен протокол от 23.12.1991 г.за предаване на собствеността на 850 (осемстотин и петдесет) мастер бокса цигари от КТ "Подкрепа" на "Мидъл Ийст Трейд Къмпани". Източник: Личен архив. Кликнете тук. за да видите документа в целия му размер.)

 

 

Съгласно митническата декларация[32] цигарите би трябвало да заминат за Белгия, като вносител се явява „Захаб Трейдинг енд Шипинг Ко“ ЛТД, базирано в Словения, а Мустафа Аднан Каяли фигурира като пълномощник.

(Митническа декларация №4-77 от 01.06.92. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

 

Екзотичната подробност при експедицията е, че към митническата декларация има приложение, с което освен цигарите се експедират и 1584 кашона с водка[33]…

(Допълнителен лист към митническа декларация №4-77 от 01.06.92 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Всъщност схемата, по която се търгува с цигари, алкохол и други благини, е различна от официално регистрираната. Именно тази схема е разкрита от бившия служител на синдиката и е записана от адвокатката, за чието „донесение“ с такъв плам говори Ани Крулева. Ето част от нейните записи в този многозначителен документ[34]:

 

Според лицето истинските дарения са само за вестникарска хартия, дрехи, храна и други с хуманитарна цел. С алкохола и цигарите нещата стоят по друг начин. Твърди, че най-често истинските „дарители“ са българи, живущи било в страната, било в чужбина, и се използва следната схема. На определена западна банка, в която „дарителят“ има авоари, се нарежда да преведе примерно 10 млн. долара на холандска или швейцарска фирма, която срещу това да изпрати на „Подкрепа“ определено количество стоки безвъзмездно. Стоката пристига в България и се освобождава като дарение за „Подкрепа“, след което синдикатът предава стоката на посочена от „дарителя“ частна фирма в страната. Тази фирма най-често е дъщерна на фирмата изпращач или пък е неявна фирма, регистрирана например в Кипър, но пак собствена или с участието на дарителя. Синдикатът като такъв получава незначителна сума, съотнесена към действителната стойност на стоката, а отделни лица в „Подкрепа“ получават комисионна за участието си в операцията. Такъв е случаят с „Мидъл Ист Трейд Къмпани“, с представител у нас Мустафа Аднан Каяли. По този начин „Подкрепа“ работи и с Международната банка за търговия и развитие на някои си братя Боневи. Чрез тази банка според лицето „Подкрепа“ е получила стоки за 27–28 млн. лева, но от тези пари е получила само 150 000 лева. Печалбата от продажбата на останалите стоки отива директно за фирмата продавач, като част от нея се дава и на някои лидери на „Подкрепа“.

 

 

(Първа страница от запис от разговора на адвокат Костадинка Терзийска със свидетеля Мутафчиев, в който той споделя своя опит от пребиваването си в КТ „Подкрепа“ като икономически съветник на д-р Константин Тренчев. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Става дума за престъпна схема, която разгръща спекулативна търговия, ощетяваща държавата с неплатените акцизи, данъци и такси. За честотата на сделките можем да съдим по това, че според свидетеля Свилен Маринов е ходил на всеки два-три дни до Варна, за да освобождава товари. По повод на тези деяния коментарът на Ани Крулева е следният: „Предвид потребността от средства Маринов като икономически директор е внесъл под формата на дарение стоки, които впоследствие е реализирал на вътрешния пазар. Комисионната по сделките е вложена по сметките на КТ „Подкрепа“. Безспорно в случая не са събрани полагаемите се мита, акцизи и данъци, но предвид липсата на текст в Наказателния кодекс (НК), който да инкриминира неплащането на данъци, не би могло да се търси изобщо наказателна отговорност за подобно деяние“. Странен коментар за един директор на националното следствие. По тази логика българите от 90-те години биха могли спокойно да не плащат данъци – няма текст, няма санкция.

Дребната подробност е, че в случая не става дума само за облагодетелстване на КТ „Подкрепа“. Напротив – става дума за вратичка в закона, която позволява облагодетелстването на неговите босове – на хора като д-р Константин Тренчев, Радослав Ненов и самия Свилен Маринов, който скоро след това заема позицията конфедерален секретар по икономическите въпроси. Разбира се, самият синдикат също е печелел по нещичко от тези нечисти сделки и това ясно личи по една справка за постъпленията в синдиката от януари до юни 1992 г.[35] От нея става ясно, че членският внос за този период възлиза на 433 489 лева. За сметка на това приходите от дарения и наеми възлизат на 3 810 090 лева, като най-мащабно дарение в размер на 1,5 млн. е направила скандалната петролна фирма „Елпида-3“ ООД, чиято близост с БСП е всеизвестна. Придобитото чрез Свилен Маринов фигурира в отделна графа и възлиза на 1 360 000 лева – или общо синдикатът е придобил 5 627 689 лева за шест месеца, което говори за цветущо имуществено състояние.

(Първа страница от Приходи на КТ "Подкрепа" от м. януари до м. юни 1992 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Даренията и договорите за съвместна дейност обаче обхващат само част от възможностите на синдиката да получи финансови, а и властови ресурси. Друга една част от синдикалната практика на КТ „Подкрепа“ е добре известна по това време, при все че от нея не остават толкова видни документални следи. Става дума за синдикалния рекет, практикуван с пълна сила именно в началото на 90-те години, когато почти цялата индустрия е все още държавна, а славата на КТ „Подкрепа“ като непримирим противник на комунистическия режим все още не е помръкнала. В казаното от „лицето“ Никола Мутафчиев пред адвокат Костадинка Терзийска фигурира и този аспект от активностите на синдиката. „Вътре в страната невинаги отношенията на „Подкрепа“ с ръководителите на държавни и общински фирми са облечени в някакви договори – споделя той. – В масовия случай се провокира стачка, или поне напрежение, в определено предприятие и по този начин се създава страх у съответното длъжностно лице, че предстои уволнението му по реда на чл. 330 от Кодекса на труда (КТ). След това се правят неофициално предложения от разни дейци на КТ „Подкрепа“ към същите длъжностни лица – и най-често същите са удовлетворявани.“

По такъв начин според Никола Мутафчиев са се развили събитията във фабриката за шоколадови изделия „Малчика“, като в резултат на синдикалния натиск ръководството й е било принудено да продава продукцията си на занижени цени на хасковската фирма „Орион 88“, притежавана от активисти на КТ „Подкрепа“, от чиито магазини пък шоколадите поемали към София, където се продавали с огромни печалби.

Ако тези акции изглеждат кокошкарски, то някои други форми на синдикален натиск не са толкова безобидни. Според свидетеля например част от договорите имат чисто фиктивен характер – чрез тях ръководителят на съответната държавна фирма си създава „мнимо правно основание да преведе на КТ „Подкрепа“ исканата сума и по този начин да си купи спокойствие“. В други случаи синдикатът обслужва интересите на определена групировка, като отстранява конкурентите й на вътрешния пазар, или като нейните лидери й оказват подкрепа благодарение на връзките си с представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Изглежда, има и случаи, в които става дума по-скоро за обещания, които по-късно не се изпълняват. Вероятно такъв е случаят с фирмата „Весело хорце“, собственост на Драго Драганов, която превежда 1 млн. лева на синдиката. В замяна е трябвало да му осигурят „инвестиции за създаване на вериги от хлебопекарни, мелници, колбасарници, бензиностанции и търговия с петролни продукти“, но планираните разговори за такива инвестиции с транспортния министър Александър Александров се провалят.

По-различен е случаят с рамковия договор, сключен между българо-гръцката групировка „Булвар Ентърпрайсиз“, представлявана от Борислав Дионисиев, и синдиката, представляван от д-р Константин Тренчев.[36]

(Първа страница от Договор между КТ "Подкрепа" и "Булвар Ентерпрайзис ЛТД". Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

 

В него се предполага сътрудничество в сферата на промишлеността, строителството, транспорта, туризма и търговията, като КТ „Подкрепа“ се нагърбва да осигури „подходящи терени за съвместна експлоатация“, а съгласно т. 3 от договора „Булвар Ентърпрайсиз“ приема да инвестира в тях – включително в „заведения за хранене, бензиностанции, хотели, сервизи, складови помещения и хранилища и др.“. Вероятно като израз на добра воля синдикатът получава авансово два автомобила – „Мазда“ и „Опел“.

Този договор илюстрира как КТ „Подкрепа“ постепенно се превръща в инструмент за реализация на корупционни стратегии от мощни частни фирми, които се стремят да постигнат определени икономически преференции. Тази нова роля твърде бързо намира своите проекции и в полето на политическите интереси – лидерите на синдиката са и главни действащи лица в заговора срещу правителството на Филип Димитров и налагането на сламеното правителство на проф. Любен Беров за един период, който е изключително важен за заякването на новите икономически групировки и организираната престъпност – периодът на югоембаргото, по време на който контрабандата за ембаргова Югославия става нещо като неофициална държавна политика. Стачките на КТ „Подкрепа“ през 1992 г., в които участват включително и министри от кабинета, срещу който се стачкува – като Николай Василев например; руинирането на ПГ на СДС чрез депутатите от АСП, наложени в листите с настояването на Радослав Ненов, представител на синдиката в комисията, която ги определя; лобистките акции и блокирането на реалните реформи в икономиката чрез председателя на Икономическата комисия Асен Мичковски[37] – всичко това ясно показва, че КТ „Подкрепа“ е реален играч в задкулисните сделки, наложили олигархичния контекст на българския преход към демокрация.

 

Част от сключените договори свидетелстват именно за тези политически измерения. Например договорът, сключен със „София Инс“ АД на 8 април 1992 г., и подписан съответно от Жанин Гечовска и д-р Константин Тренчев.[38]

(Първа страница от Договор от 8.04.1992 г. между София - ИНС А.Д. и КТ "Подкрепа". Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

 

С него се превеждат на КТ „Подкрепа“ 200 000 лева, но забавното е, че синдикатът на практика не поема никакви задължения срещу изплатената сума. Най-вероятно обаче отговорности е имало, само че са останали в тайна. „София Инс“ е застрахователната компания на „Мултигруп“, а Жанин Гечовска е вицепрезидент на групировката. По това време „Мултигруп“ вече планира атаката си срещу правителството на Филип Димитров – и се нуждае от съюзници, – а КТ „Подкрепа“, чиито интереси съвпадат, се отзовава.

Подобен договор – и отново за 200 000 лева, сключва и „Розим“ – фирмата на Роза Георгиева (Винената царица), член на ДПС и по това време основен спонсор на движението.[39]

(Анекс от 31.02.1992 г. между ДЗПД и "Розим" ООД. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Чисто фиктивен характер вероятно има и договорът, сключен между д-р Константин Тренчев и Димитър Савов[40], президент на „Елпида-3“ ООД, свързана с БСП и оставила огромни задължения към различни банки след банковия банкрут на България в края на 1996 г. Предоставената авансово сума е 231 190 лева. И всичко това са, нека подчертая, официално договорените пари. За неофициално получените и включени в сделки с високоликвидни стоки от фондацията към синдиката можем само да гадаем.

(Договор от 12.05.1992 год. между КТ "Подкрепа" и "Елпида - 3" ООД. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Проблемът обаче не е само в тези договори и във факта, че всички те са, както подчертава и адвокат Костадинка Терзийска, „нищожни като противни на закона“. Проблемът е в синдикалния манталитет, в начините на действие и взаимоотношенията в самия синдикат, които в някои отношения са доста сродни с тези в мафиотските структури. Съдбата на свидетеля Никола Мутафчиев е най-красноречивото свидетелство за това.

Той неслучайно се е обърнал към видни политически фигури и е потърсил закрила, след като е напуснал КТ „Подкрепа“.[41] Страхувал се е много – и с основание. Адвокат Костадинка Терзийска подчертава това като извод от проведения разговор: „Вероятно лицето знае много повече от това, което ми разказа, но се страхува да говори, защото е убеден, че нищо не може да се докаже и че в играта са замесени и хора от митниците, полицията, прокуратурата и други“.

Кой и как е намесен в тази игра, личи въпреки страховете му и от изповяданото пред адвокатката. Процедурата по неговото отстраняване от синдиката прилича на филм за мафията. Историята е следната. В началото на април 1992 г. бил информиран от Захари Зарков, директор на Юридическата дирекция към КТ „Подкрепа“, че на варненското пристанище са пристигнали 230 000 бутилки алкохол, адресиран до синдиката. Нямало официално съобщение за това, но за пратката бил осведомен Георги Владимиров Пенчев, който по това време кандидатствал за работа в КТ „Подкрепа“. Никола Мутафчиев отишъл в дома на Пенчев и заварил там не друг, а ген. Лилко Йоцов, по това време ръководещ военна прокуратура. Пенчев се свързал с братовчедка си Ружа Доган, чиято фирма била контрагент по голямата алкохолна сделка. Разговорът за тази доставка се състоял в нейния офис. Ружа Доган обяснила на Мутафчиев, че доставката не е негова работа и че не трябва да се интересува от нея. Разказала му за „много начини за контрабандиране на стоки през страната, както и за спекулативната им реализация вътре“. Станало ясно, че в играта е и Чомбе.[42]

Никола Мутафчиев веднага предупредил д-р Константин Тренчев, че зад гърба му се вършат незаконни действия. Въпреки това, само дни по-късно, Георги Пенчев бил назначен за личен бизнес съветник на д-р Тренчев. Изглежда, Мутафчиев си представял своя работодател в по-идеална светлина, тъй като продължил да настоява за проверка на случая. Накрая д-р Тренчев се съгласил и заедно с Георги Пенчев заминали за Варна. Посетили някакъв шеф на полицията, а после с него отишли при началника на митницата, който ги успокоил, че няма данни за такава доставка. Д-р Тренчев попитал дали се е успокоил най-сетне, но Мутафчиев поискал да проверят дали има на рейд кораб, който чака да бъде разтоварен и на чийто борд се намира пратка за КТ „Подкрепа“. Според полицейския началник такава проверка можел да разпореди само областният управител, но после той заявил, че по свои канали е направил проверка и че такъв кораб няма. Въпреки всичко отишли да проверят и в складовете на „Златни пясъци”, където вече открили 50–60 кашона с надпис КТ „Подкрепа“. След като Пенчев разговарял с началника на склада обаче, същият заявил, че стоката е за друга фирма – въпреки надписите. Д-р Тренчев отново попитал Мутафчиев дали се е успокоил, с което проверката приключила.

Независимо от всичко в София Никола Мутафчиев отново настоявал „да се извърши проверка и да се знае, че КТ „Подкрепа“ е чиста“. Тогава д-р Тренчев извикал ген. Лилко Йоцов, пред когото Мутафчиев споделил опасенията си от хора като Свилен Маринов, Радослав Ненов, Ружа Доган и др. Генералът казал, че ще провери случая и го посъветвал да не се безпокои.

На 24 април 1992 г. шефовете на „Химимпорт“ многократно се обаждали в КТ „Подкрепа“, за да търсят Георги Пенчев. Никола Мутафчиев попитал защо го търсят и добавил, че могат да разговарят с него, тъй като той отговаря за връзките с „Химимпорт“. Отговорили, че им трябва лично Пенчев. По-късно през деня същият нанесъл жесток побой на Мутафчиев в сградата на синдиката, заплашил го с пистолет и настоял повече да не се интересува от „Химимпорт“, като добавил, че ако е ченге и доносник, ще бъде убит. Потърпевшият се оплакал на д-р Константин Тренчев, но без резултат. И това, както се оказва, не е изолиран случай. В своето „донесение“ адвокат Костадинка Терзийска е записала следното:

 

Втори жесток побой му бил нанесен след няколко дни по повод на това, че отишъл да уведоми Тренчев, че се вършат нередни неща при сделки с „Булгартабак“. Тренчев го изслушал и извикал Пенчев да го попита вярно ли е това. Пенчев казал, че няма такова нещо, че лицето е лъжец и отново, този път в присъствието на Тренчев, му нанесъл побой, като се заканил, че ако продължи да рови, ще го затворят в консервени кутии и ще го изпратят в ОНД[43]. Тренчев стоял и гледал безмълвно.

След два-три дни имало уговорена официална вечеря със Степет Стоун. След като чакал час и половина и Степет Стоун не се появил, лицето се обадило в „Подкрепа“ да пита има ли промяна в срещата – и Люба, секретарката на Тренчев, му заявила, че той повече няма работа със Степет Стоун и контактите ще се осъществяват вече от Георги Пенчев. След този случай отново му нанесли побой в присъствието на Тренчев и Радослав Ненов, като последният му заявил, че са похарчени 500 000 лева, за да бъде отстранен от нашия петролен пазар Вардиноянис, и че лицето си пъхало гагата, където не трябва.

Бит е и наобиколен от гардовете на „Подкрепа“ и пак в присъствието на Тренчев.

 

Толкова за д-р Константин Тренчев и неговите партньори, невинни като херувимчета според Ани Крулева. От това изложение, и особено от приложените към него договори, става безпощадно ясно, че корупционните практики са систематично следвани от синдиката, като чисто синдикалните дейности служат до голяма степен за тяхно прикритие. От тази гледна точка политическият и моралният поврат на КТ „Подкрепа“ – от дясно наляво и от бунтарство против системата към обслужване на олигархични интереси, е напълно закономерен. В овациите, с които се посрещат обвиненията на Ани Крулева от лявата страна на пленарната зала на НС, този поврат и свързаната с него синдикална и морална деградация са безспорни.

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023