Корнелия Нинова и призракът на приватизацията

 

София, 7 май 2007 г.: Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова се яви в Софийска градска прокуратура , за да бъде разпитана по повод скандала , свързан с делото за "Топлофикация - София".
Снимка: Пресфото-БТА, Бистра Бошнакова

 

На 11 юни 2001 г. Висшият съвет на БСП тържествено раздава на журналистите своята книга „Корупцията – основен елемент в управлението на СДС: юни 1997 – април 2001 г.“ Тя е посветена  на „синята“ приватизацията по време на управлението на ОДС. Изданието е връчено и на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, за да се просветли по въпроса. 

При представянето на „корупционната книга“ говорителят на БСП Младен Червеняков обяснява[1], че поне половината от „сините“ приватизационните сделки са съмнителни. Социалистическата партия твърди, че корупцията се е превърнала в държавна политика именно при управлението на СДС. В книгата се твърди, че в 1239-те сделки, сключени с работническо-мениджърски дружества, са договорени плащания за 646 милиона долара, а реално са платени едва 10% от тях. Схемата с РМД-тата е описана изцяло в корупционен контекст. 

Около 15 години по-късно за лидер на БСП е избрана Корнелия Нинова[2], която изцяло се вписва в този контекст, тъй като е пряк участник в приватизацията на държавното дружество „Техноимпекс“. След продажбата му на РМД-то, управлявано от Нинова, в рамките на няколко месеца са сключени три анекса към договора за приватизация, които са в ущърб на държавния интерес.

Като лидер на БСП Корнелия Нинова се обявява за връщането на държавата в икономиката и за промяна на „неолибералния модел“ в страната. Въпреки че е бивш приватизатор, тя често е в предните редици на обявяващите се срещу продажбата на държавни предприятия. По-малко от месец преди да стане лидер на БСП,  от парламентарната трибуна тя се обявява срещу продажбата на ВМЗ-Сопот и на „Кинтекс“:

Против сме приватизацията на държавни предприятия. Разпродаваме държавата, прибират се едни пари, а към социалната сфера нито лев повече за следващите три години.[3]

Заради острата си риторика (и грешките на опонентите – б.а.), за кратко време Нинова постига сериозни успехи. По-късно същата година подкрепеният от БСП кандидат ген. Румен Радев е избран за президент. На хоризонта се задават и парламентарни избори, а за БСП целта е победата. Нещо немислимо за партията година по-рано[4]. 

В разгара на предизборната кампания на парламентарните избори през 2017 г., Корнелия Нинова участва в митинг в Стара Загора. Там тя казва нещо, която успява да смути значителна част от избирателите: 

Българи, да си вземем свободата, спокойствието и гордостта обратно от Бойко Борисов. Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си. Този човек ни отне и тази свобода[5].

Напълно обяснимо цялото внимание се фокусира върху изречението „Демокрацията ни отне много…“ Преди то да бъде изречено, социологическите проучвания показват, че БСП успява да обърне играта и дори има крехка преднина от 1-2 процента пред ГЕРБ. След проявата в Стара Загора рейтингът на партията потъва и в крайна сметка БСП губи изборите с разлика от 5,5% от ГЕРБ. Изказването на Корнелия Нинова предизвиква опасения сред колебаещите се избирателите, както и два големи въпроса: БСП против демокрацията ли е? Какво точно демокрацията е отнела специално на Корнелия Нинова? Още на същия ден бе уточнено, че БСП като цяло е „за“ демокрацията, но е „против“ Бойко Борисов. Остана обаче да виси въпросът какво демокрацията е отнела лично на Нинова.

По това време в част от сайтовете върви усилена кампания срещу лидера на БСП. Един призрак от времето на правителството на ОДС се е завърнал и я тормози – призракът на „синята“ приватизация. Същата приватизация, за която БСП издава книги през 2001 г.

В същия ден, в който Корнелия Нинова обяснява в Стара Загора своето виждане за „демокрацията“, сайтът ПИК, смятан за близък до медийния бос и депутат от ДПС Делян Пеевски, публикува[6] с документи и множество епитети историята за приватизацията на „Техноимпекс“ АД. Темата се подема и от други сайтове и телевизии, гравитиращи около политиката на медиите на Пеевски – „Блиц“, Канал 3 и други. В някои анонимни сайтове, разпространяващи фалшиви новини, историята с „Техноимпекс“ също е публикувана, без задължително да е фалшива новина. Подобни публикации са огромен проблем за БСП. Корнелия Нинова решава да подмине темата. Тя не се защитава и когато казусът „Техноимпекс“ е подет в рамките на една друга кампания – тази за президентските избори през 2016 г.

На 28 октомври 2016 г. всекидневникът на Делян Пеевски „Телеграф“ излиза с историята за приватизацията на „Техноимпекс“. Това се случва по-малко от десет дни преди вота за държавен глава. Седмичникът на Делян Пеевски „Политика“[7] препечатва текста. Става ясно, че тази история ще циркулира сред определен кръг издания по време на всяка политическа кампания, водена от Корнелия Нинова.

Историята обаче не се ражда на страниците на медиите на Делян Пеевски. Връзката на Нинова с приватизацията на „Техноимпекс“ винаги е била наоколо. Тя е известна на всички и е напомнена от медиите, когато през 2005 г. Нинова става заместник-министър на икономиката и енергетиката при Румен Овчаров. Напомнена е и когато Нинова става лидер на БСП.

Разликата между 2005 и 2016 г. е в някои подробности, извадени на показ от хора от средите на ГЕРБ.

Политологът Антон Тодоров[8] и Методи Андреев[9] са най-активните говорители по темата и практически изваждат повечето документи около тази стара история. Още преди медиите на Пеевски да подхванат въпроса, Антон Тодоров публикува своето проучване на приватизационната сделка за „Техноимпекс“ в сочения за десен сайт „Фактор“[10]. Същият текст е използван половин година по-късно от сайта ПИК, без позоваване на автора.

От извадените документи се разбира, че лидерът на БСП Корнелия Нинова участва в приватизацията лично, тя притежава акции в РМД и е придобила собственост по същата схема, заклеймена от БСП като „корупционна“ през 2001 г.

Така историята с „Техноимпекс“ се превръща в сериозно петно в нейната биография. За какво точно става дума?

Корнелия Нинова завършва юридическото си образование в Софийския университет през 1995 г. Веднага след дипломирането е назначена за юрисконсулт в Столичната община. После е назначена за следовател в Столичната следствена служба. През 1997 г. за няколко месеца става юрист в държавната тогава БТК. Оттам Нинова прави огромен скок в развитието си по време на управлението на ОДС. През април 1997 г. Стефан Софиянски я назначава за контрольор на специализираната в ембаргови сделки оръжейна фирма ИНКО[11]. Нинова не се задържа дълго там. На 14 август 1997 г. със заповед[12] на министъра на търговията и туризма Валентин Василев  става изпълнителен директор на държавното дружество „Техноимпекс“ АД и председател на борда на „Техноимпортекспорт“ – две огромни държавни компании. Тогава Корнелия Нинова е на 28 години. В интервю за списание „Биограф“ тя обяснява шеметния скок в кариерата си така:

В община „Триадица“, където работех преди да отида в Следствието, бях в един екип с Александър Тасев[13]. След това пътищата ни се разделиха. Когато дойде правителството на Иван Костов, този Александър Тасев стана зам. - министър на търговията и туризма, беше заместник на министър Валентин Василев. Един ден Тасев ми се обади и каза: „Правим екипи, имаме нужда от юристи, работил съм с теб в „Триадица“, познаваме се, ела да поговорим - дали би се съгласила да работим заедно“. Не постави никакви политически условия или уговорки[14].

Какво е „Техноимпекс“ АД? Предприятието е създадена през 1965 г. за набиране и изпращане на висококвалифицирани специалисти и съветници на задгранична работа. Държавната фирма работи в арабските страни, Африка, Китай и Куба. Частната вече „Техноимпекс“ е една от малкото български фирми, заедно с държавните ТЕС и „Експомед“, които още имат дейност в Либия. Само в Зимбабве фирмата има[15] недвижима собственост, оценена на над 1,5 милиона щатски долара.

През 1999 г., само година и половина след назначението на Нинова, министър Валентин Василев продава 67% от акциите на държавата в „Техноимпекс“[16] на специално създаденото за сделката работническо-мениджърското дружество „Техноимпекс-98“ АД. Изпълнителен директор на РМД-то пак е Корнелия Нинова. Няколко години по-късно излиза и документ, че тя вече притежава 37% от акциите във РМД-то. По-късно собствеността ѝ в дружеството нараства до 48%. Нека напомним, че приватизацията с РМД-та е едно от нещата, заклеймени от „корупционната книга“ на БСП.

Цената на сделката изглежда много добра за купувача – 700 000 долара. РМД-то се задължава да плати веднага само 10% от тази сума, а остатъкът е разсрочен на равни вноски за следващите 10 години[17]. Купувачът се задължава да направи инвестиции за 700 000 долара. Това се случва на 13 януари 1999 г.

Само осем месеца по-късно (септември 1999 г.) двете страни сключват анекс[18], който прави сделката още по-изгодна за Корнелия Нинова. Държавата се съгласява да получи в брой само 30% от сумата, а останалата част от 70% може да бъде платена по всякакъв начин, включително и с компенсаторки. Това е другата „приватизационна схема“, осъдена остро от БСП. В този анекс изрично се казва, че всички други клаузи в договора за продажба остават в сила.

Малко по-малко обаче клаузите се променят, и то пак в полза само на продавача. През октомври 1999 г. се подписва втори анекс[19] – този път се намалява изискването за инвестиции в компанията от 700 000 на 600 000 долара. Дружеството се задължава да прави всяка година инвестиция в размер на 100 000 долара годишно, с изключение на 2000-ната година, когато трябва да инвестира 200 000 долара. Инвестициите трябва да се направят до 2003 г.

Последният трети анекс[20] е от 16 декември 1999 г. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев Корнелия и Нинова се съгласяват да отпадат ангажиментите за увеличаване на работните места. Задължителните инвестиции спадат до само 300 000 долара, като дружеството не трябва да инвестира нищо на втората година след продажбата. Първоначалният договор регламентира, че именно през тази година трябва да се направят и най-сериозните инвестиции.

1999 г. като цяло е много добра за Корнелия Нинова. По това време тя се сдобива с ателие в София с площ 125 кв.м и гараж с площ 23 кв.м. Това е видно от първата ѝ публична декларация пред Сметната палата, подадена през 2007 г.

Две години след сделката Агенцията за следприватизационен контрол започва проверка дали тези силно занижени параметри на договора се изпълняват. Оказва се, че те не се изпълняват в частта за задължителните инвестиции. Институцията претендира за неустойка в размер на 50 000 долара. Делото е заведено през 2011 г., а пет години по-късно РМД-то, управлявано от Корнелия Нинова, е осъдено окончателно да плати 70 604 долара неустойка, плюс натрупаните по нея лихви. В рамките на делото се оказва, че направените инвестиции са стотици хиляди долари, пръснати по чужди адвокати в Либия и Алжир. Тези разходи са направени в полза на РМД „Техноимпекс-98“, а не в полза на купеното държавно дружество „Техноимпекс“ ЕАД, както трябва да стане по договор.

През 2006 г., когато „Техноимпекс“  плаща неустойката за неизпълнения договор, Корнелия Нинова вече е заместник-министър на икономиката от квотата на БСП в правителството на тройната коалиция. Тя продава своите акции в „Техноимпекс“ за 65 000 лв.

Ще минат години преди темата да се повдигне отново. Това се случва осем дни преди Корнелия Нинова да постигне своя най-голям политически успех до този момент – изборът ѝ за лидер на БСП. На 30 април 2016 г. в предаването „Челюсти“ по Нова телевизия Корнелия Нинова и депутатът от ГЕРБ Методи Андреев дебатират по въпроса „Колко трябва да почиват депутатите?“. Методи Андреев рязко сменя темата и напомня за кариерата на Корнелия Нинова по време на управлението на ОДС, както и за продажбата на „Техноимпекс“:

К. Нинова: Но това предприятие („Техноимпекс“ ЕАД) не е разсипано. Вие, които продадохте големите предприятия на България, ги разсипахте.

М. Андреев: Ама вие сте участвали в тази приватизация.

К. Нинова: Да, работниците в това предприятие са го купили... Ама аз не отричам, че съм била в „Техноимпекс“. Но не съм купила аз предприятието, не лъжете. Купили са го работниците вътре... Ами виж кои са го купили.

М. Андреев: Кои?

К. Нинова: Ами работниците. Това що не го казвате, защо лъжете.

Към момента на осъществяването на приватизационната сделка Корнелия Нинова може и да няма акции в дружеството, но през нея минава цялата сделка. Документите показват, че четири години по-късно тя притежава над 1/3 от собствеността в него и се ползва от изгодния приватизационен договор. Точно преди да напусне, Нинова притежава почти половината собственост (48%) в дружеството.

Няколко години по-късно близо 90 % от акционерния капитал на „Техноимпекс“ вече е собственост на „Холдинг Нов век“ АД, който е част от „Химимпорт“ (публично известна като ТИМ).

През юни 2016 г. Корнелия Нинова вече е лидер на БСП и говори пред списание „Биограф“ за сделката. Това е единствената ѝ изява, в която тя дава някакви обяснения за онова време. В отговор на въпрос дали е чувствала някакъв „морален дискомфорт“, че е била част от дясно управление, Корнелия Нинова казва:

Аз не бях в правителството. Не заех правителствен пост. Бях директор на държавно предприятие „Техноимпекс“, но от нас не се искаше да правим политика. Нито са ме канили на събрания, нито съм ходила с тях, пък и не ми е било интересно. До 2005  г. работех в „Техноимпекс“. Сега си спомням, че имаше проблем. Политически. Във външнотърговските предприятия от години работеха хора, свързани с партията, специалисти, експерти, арабисти - хора с висок професионализъм, придобит по времето на БКП. Имаше натиск върху мен тези хора да бъдат уволнявани. Изглежда, не съм се поддала, защото точно тези хора ми се обадиха преди конгреса сега, щом чуха, че ме обвиняват за „синьото“ ми минало. Иван Томов - дългогодишен наш представител в Алжир и Мароко, ми каза: „Дай ни трибуна да излезем да кажем какво ти костваше в „Техноимпекс“, за да ни запазиш”. Това са хора - дипломати, обучени, с висок професионализъм, с чужди езици - не може да ги изгониш и да вземеш „сини калинки“. Тази история я бях забравила, но те ми я напомниха сега и пожелаха да ме защитят. Аз не се съгласих, разбира се. Ще си нося кръста. Това е единственият политически елемент, който усетих в работа ми тогава.

Корнелия Нинова вече си „носи кръста“, след като този противоречив момент от нейната биография се напомня в две последователни предизборни кампании. И няма изгледи това да спре.

Година, след като излиза от „Техноимпекс“ и влиза в Министерството на икономиката и енергетиката, Корнелия Нинова ще се замеси в друга грандиозна афера с корупционен привкус – т.нар. скандал. Р. Овч. (по името на Румен Овчаров). В него се оплитат Националната следствена служба, „Булгартабак“, истории за изнудване, „черни каси“ и подслушване. В продължение на няколко месеца цялата държавата се тресе от показанията на замесените.

Корнелия Нинова е уволнена, въпреки че делото приключи набързо, без да са открити виновни. Години по-късно тя ще е лидер на БСП, а медиите на Делян Пеевски ще предпочитат да пишат за приватизацията на „Техноимпекс“, вместо за „Р. Овч.“. Причината е прозаична – в скандала „Р. Овч.“ Нинова и самият Пеевски са рамо до рамо.

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023