Габонската афера, или прокурорският чадър над Балканбанк и банкера Иван Миронов
В края на управлението на Българската комунистическа партия (БКП) през 1989 г. едно от най-богатите по това време предприятия в Народна република България (НРБ) Държавно стопанско обединение (ДСО) „Булгаргеомин” е въвлечено в класическа схема за източване, която заедно с нефтената концесия в Либия, по която стопанското обединение е изпълнител, довеждат предприятието до фалит няколко години по-късно. Източването на „Булгаргеомин” става известно като Габонската афера, която през първата половина на 90-те години на ХХ в. е старателно представяна от българската прокуратура изключително едностранчиво. По този начин е осигурен комфорт и чадър над едно от главните действащи лица в нея – председателя на Балканбанк Иван Миронов, и извършените в банката злоупотреби.[1] В действителност Габонската афера представлява не само модел за източване на едно държавно предприятие веднага след краха на комунистическата система, но е и сред първите емблематични примери за корупция във високите етажи на прокуратурата.
През 1986 г. в България пристига германският бизнесмен Вилфрид Васман, собственик на фирмата „МАС”. Той влиза в контакт с Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и Българката търговско-промишлената палата (БТПП). Васман е представен и като президент на „Просперити Холдинг – Люксембург”. Холдинговата група осигурява финансирането и създаването на различни фирми за реализиране на проекти, като седалището ѝ се намира в Люксембург, а акционери са „МАС”, китайското дружество „Чайна Харбърс Инженеринг” и частна фирма на български емигрант във Федерална Република Германия (ФРГ) „Йорданов КГ”. Западногерманският бизнесмен е представен като човек с големи възможности, а в справките на БТПП и Министерството на външната търговия (МВТ) се препоръчва да се работи с него. Васман предлага в „Просперити Холдинг – Люксембург” да се включи и българската страна, като през септември 1986 г. е сключен договор между БИСА, „Просперити Холдинг – Люксембург” и „МАС” за съвместна дейност. От БТПП и МВТ дават указания на предприятието „Минералинженеринг” да проучат и да разработят предложените от „Просперити Холдинг – Люксембург” проекти. Холдингът е проверен от търговските палати на Люксембург, Китай и ФРГ и от търговските представителства на НРБ в тези страни. В резултат на това Стопанският съвет на „Минералинженеринг” взима решение да стане акционер в холдинга с 20 процента, като МВТ внася предложение за одобряване в Министерския съвет (МС). Правителството на Георги Атанасов (БКП) го одобрява с Решение № 75/11 май 1988 г. За представител в „Просперити Холдинг – Люксембург” от българска страна е одобрен Пламен Кавръков[2], заместник-директор на „Минералинженеринг”.
Организацията работи по съвместни проекти със Стопанско обединение (СО) „Минерални суровини” с директор Иван Илиев, бивш дългогодишен директор на ГОРУБСО. През същата година той е преназначен за директор на държавна фирма „Булгаргеомин”. Илиев е запознат с разработваните проекти на „Минералинженеринг” в „Просперити Холдинг – Люксембург” и привлича в „Булгаргеомин” три от направленията на „Минералинженеринг” – „Геотон”, „Мрамор и гранит” и дирекцията по линия на „Просперити Холдинг – Люксембург”. По тази причина Пламен Кавръков е преназначен в „Булгаргеомин”. На 9 декември 1988 г. във ФРГ е подписан рамков договор за съвместна дейност между „Булгаргеомин” и „Просперити Холдинг – Люксембург”. В една от точките на документа е взето решение да се извърши покупко-продажба на дружество „Габексфо” – Габон, представлявано от Антоан Бернардини, връзката с когото е направена от собственика на „МАС” Васман. С изкупуването на акциите на тази фирма „Булгаргеомин” получава право да добива ценна дървесина в африканската държава. „Булгаргеомин” изпраща работна група в Габон, която извършва всички необходими проучвания и разчети на новия обект, в резултат на което Министерството на външноикономическите връзки (МВИВ) утвърждава валутно-финансова сметка.
По това време комунистическият режим се намира в спиралата на третия фалит и Българската народна банка (БНБ) и Българската външнотърговска банка (БВТБ) не разполагат с валута за финансиране на държавни планови задачи и обекти. От друга страна, самото ръководство на „Булгаргеомин” възразява изпълнението на Габонската концесия за добив на ценната дървесина (окуме и озиго) да бъде осъществено като държавна поръчка, тъй като социалистическата планова икономика разпределя в такива случаи 70 процента от печалбата на държавната фирма да влязат в хазната, като по този начин предприятието се лишава от свежи пари. Затова ръководството на „Булгаргеомин” залага концесията да се реализира чрез привличане на финансиране от търговски банки. То се обръща към Стопанска банка, която одобрява проекта, но настоява „Булгаргеомин” да привлече валутни средства срещу гаранция от нейна страна. „Булгаргеомин” се обръща към свой бизнеспартньор от Близкия изток – арабския бизнесмен Насър Тахер. Неговото дружество „Тахер Инвестмънт” в Дъблин, Ирландия, проучва Габонската концесия и урежда кредитна линия чрез Банк Национал дьо Пари в Дъблин на стойност 13 млн. долара. На 17 април 1989 г. Стопанска банка в България дава банкова гаранция в ползва на Банк Национал дьо Пари. Срещу нея на 19 април 1989 г. Дойче Банк – Франкфурт превежда по нареждане на трезора в Дъблин средствата в сметка на Стопанска банка в полза на „Булгаргеомин”. След получаването им обаче следва безпрецедентен отказ на Стопанска банка да ги предостави целево на „Булгаргеомин”, въпреки срещата на директора на държавната фирма Иван Илиев с директора на банката Цветан Петков.[3] Стопанска банка задържа 4 месеца 13-те млн. долара, след което ги връща на Банк Национал дьо Пари.
След провала на финансирането „Булгаргеомин” заплаща комисиони по сделката на посредника за финансирането дружество „Тахер Инвестмънт” в размер на 70 000 долара и 25 000 западногермански марки. Притиснато от изтичащото време за изплащане на акциите в „Габексфо”, ръководството на „Булгаргеомин” трескаво започва да търси друг финансов партньор за осъществяване на Габонската концесия. С писмо от 28 април 1989 г. предприятието се обръща с предложение за финансиране към Балканбанк. След извършени проучвания и допитвания до МВИВ за концесията в Габон кредитната институция потвърждава участие за финансирането на сделката. Тази сделка е първата в България, застрахована от „Булстрад” за политически риск, национализация и експроприация за 6,5 млн. долара. Нещо повече, Балканбанк финансира авансово сделката за изкупуване на фирмата „Габексфо” още преди да има подписан договор с „Булгаргеомин”. На 12 май 1989 г. банката превежда 500 000 марки на собственика на „Габексфо” Антоан Бернардини по сметката на „Просперити Холдинг – Люксембург” в Париба – Люксембург. Така е избегната възможността от Габон едностранно да прекратят договора поради забавяне на изпълнението му. Председателят на Балканбанк Иван Миронов изпраща и телекс до Бернардини, че банката е започнала операция за откриване на плащане в размер на 8 785 000 марки, покриващи акциите на „Габексфо”. В процеса на оформяне на плащането Балканбанк поставя условие да получи 4 процента от сделката и нейни представители да посетят Габон, което е прието от ръководството на „Булгаргеомин”. За Габон заминават председателят на Балканбанк Иван Миронов и заместник-директорът на „Булгаргеомин“ Пламен Кавръков. Там те се срещат с президента на африканската държава Ел Хадж Омар Бонго Ондимба. След тази среща обаче банкерът Миронов заминава за ФРГ, където осъществява лична среща със собственика на „МАС” Вилфрид Васман. Двамата решават да променят схемата на финансиране. Васман предлага Балканбанк да гарантира кредитни линии от немски банки, предоставени на „МАС” за експорт на машини. Той поема ангажимент да уреди кредитите от немски финансови трезори, а Миронов – да ги гарантира чрез Балканбанк. За да се реализира схемата, остава „Булгаргеомин” да се съгласи да закупи въпросните машини и оборудване. В България Миронов осъществява среща с цялото оперативно бюро на „Булгаргеомин”. Пред него той представя новата схема като единствения начин да се финансира Габонската концесия. Останали без избор, в стремежа си да реализират обекта, от „Булгаргеомин” се съгласяват на новия вариант. На съвещанието Миронов за първи път поставя въпроса за използването на този механизъм за получаването и на други кредити, като и двете страни ясно разбират, че става въпрос за подписване на фиктивни договори. Инициативата за приложената схема принадлежи на оформения вече тандем Миронов – Васман. Германският бизнесмен проявява жив интерес поради факта, че получава 5 процента от всяка сключена сделка, гарантирана му лично от министъра на външната търговия Христо Христов.
През юни 1989 г. във Виена се провежда среща между Васман, Иван Миронов, директора на „Булгаргеомин” Иван Илиев и заместника му Пламен Кавръков. На нея се договарят да се реализират три кредита – единият от 15 млн. марки за Габонската концесия от Комерцбанк, вторият от 5,9 млн. марки чрез Дрезднербанк и третият в размер на 2,9 млн. марки от Вартбургбанк.[4] Пламен Кавръков е командирован във ФРГ, за да подпише договорите с „МАС”. На 13 юни 1989 г. директорът на „Булгаргеомин” Иван Илиев и председателят на Балканбанк Иван Миронов подписват паметна бележка, в която се договарят банката да авалира представените от „МАС” трати на стойност 15 302 083 марки, които да се депозират в Комерцбанк за получаване на сумата от 12 765 004 марки за закупуване на оборудване. Дотогава български фирмени трати не са познати и използвани на международните финансови пазари. Затова е приложена предложената от Васман схема на финансиране за получаване на свежи пари – издаване на стокови трати[5] на базата на фиктивни договори.
Иван Миронов подписва тратите преди предхождащите ги договори и без самите трати да бъдат подписани от главния счетоводител на „Булгаргеомин”. Банкерът не е потърсил и не е получил разрешение за използването на този финансов инструмент от БНБ – институцията, разрешаваща обвързване на финансова основа с външния дълг на страната. Нещо повече, когато Хънгеъриън Банк Лимитед – Лондон е изкупила 8-те трати на обща стойност от малко над 153 млн. марки от Комерцбанк на 13 юли 1989 г., тя отправя запитване дали са получени всички разрешения от българските държавни институции. Миронов отговаря с факс положително, като посочва, че договорите за доставка на оборудване са ефективни. В тази връзка иска от директора на „Булгаргеомин” Иван Илиев да подпише документ, че договорите са изпълнени, което той прави на 24 юли 1989 г. С потвърдителните отговори Миронов дава ход на сделката и Хънгеъриън Банк Лимитед – Лондон изплаща милионите. С операцията са нарушени Законът за външната търговия, Законът за сделките с валутни ценности и валутен контрол, Правилникът за банките и кредитното дело и Наредба № 5/1989 г. за плащанията.
Освен самите фактури проформа фалшиви се оказват и датите, на които те са подписани. Фалшифицирани са също подписите на заместник-директора на „Булгаргеомин” Пламен Кавръков.[6] На 26 юли 1989 г. „МАС” получава превода на милионите от Комерцбанк. Немската фирма се разпорежда в Люкс Банк – Люксембург да бъдат преведени 8,7 млн. марки за доплащане на покупката на акциите на „Габексфо”. Останалите 3,5 млн. марки постъпват в люксембургската банка в специалната сметка „Окуме” на „Просперити Холдинг – Люксембург”, открита от Васман, спесимен по която е трябвало да получат шефовете на „Булгаргеомин”.
„МАС” получава и останалите два кредита от 5,9 и 2,9 млн. марки. На 20 октомври 1989 г. във ФРГ се провежда среща между Васман, Иван Миронов, заместника му Владимир Тачев и директора на „Булгаргеомин” Иван Илиев. Миронов получава втория кредит в размер на 5,9 млн. марки по лична сметка в Люкс Банк – Люксембург, като изплаща комисиона на Васман от 146 000 марки. Милионите от тази лична сметка обаче Миронов не прехвърля в България, а в Уестминистър Банк – Лондон. Третият кредит от 2,9 млн. марки, договорен за бъдещи инвестиции на „Булгаргеомин”, остава в разпореждане на немския бизнесмен Васман. Нито Миронов, нито Илиев искат от него платежни документи по първия кредит, нито са настояли да се преведат останалите 2 млн. марки по сметката на „Просперити Холдинг – Люксембург” и да получат спесимен. Така от трите кредита, за които държавната фирма „Булгаргеомин” е вкарана в схемата, по сметките не постъпва нито пфенинг.
Веднага след промените прокуратурата задържа заместник-директора на „Булгаргеомин” Пламен Кавръков по обвинение, че е подписал договорите с „МАС” и е ощетил държавната фирма, без да вземе под внимание факта, че неговите подписи са фалшифицирани. Прокуратурата изменя мярката му и с нейно съгласие той заминава в чужбина, за да събира документи, които да убедят българската прокуратура в невинността му. В момента, в който той вече е зад граница, прокуратурата съобщава на медиите, че Кавръков е избягал и го обявява за национално издирване. През следващите пет години държавното обвинение по никакъв начин не търси отговорност от банкера Иван Миронов и от бившия директор на „Булгаргеомин” Иван Илиев, а Кавръков е представен като единственият виновен по случая с Габонската афера.[7] През този период Иван Миронов създава цяла империя от фирми[8] и остава недосегаем за българското правосъдие не само по Габонската афера, но и за отпускането на кредитни линии от Балканбанк на групировката „Мултигруп” и други финансови злоупотреби, в резултат на които през 1995 г. банката приключва година със загуба от над 8 млрд. лева.[9]
През август 1995 г. от Швейцария е екстрадиран Пламен Кавръков, но неговото завръщане в България променя драстично дотогавашния едностранен ход на прокурорско-следственото дирене по Габонската афера. Кавръков донася със себе си огромен обем от документи, уличаващи банкера Иван Миронов и германския бизнесмен Васман.[10] Пред българското следствие и прокуратура той представя редица документи, които преобръщат делото на 180 градуса. През септември 1995 г. Иван Миронов е призован от Следствието, задържан е в следствения арест на „Развигор” № 1 в София и е обвинен за злоупотребите по Габонската афера.
Корупционната машина обаче е задействана мигновено. Само след пет дни престой в ареста банкерът Миронов е освободен с постановление на прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев, в което е посочено, че Миронов не може да отговаря по този случай. Въпреки протестите на Следствието и на Софийска градска прокуратура срещу необоснования акт на прокурора Дойчев той е потвърден с друго постановление от началника на отдел „Следствен надзор” в Главна прокуратура Ангел Ганев. В съдебните и журналистическите среди се говори, че цената за освобождаването на Миронов от ареста е 50 000 долара.
На излизане от „Развигор“ Иван Миронов уверява медиите, че ще остане в България: „Къде мога да отида”[11], отговаря той на въпрос на репортерите ще остане ли в България. Малко по-късно обаче той бяга от страната и с помощта на боса на „Мултигруп” Илия Павлов се установява в САЩ заедно със семейството си.[12]
Главният прокурор Иван Татарчев публично заявява, че Иван Миронов правилно е бил освободен и срещу него нямало доказателства за вина, които да дават основание за задържането му и за последващо разследване. След освобождаването на Миронов прокуратурата задържа бившия директор на „Булгаргеомин” Иван Илиев, който дотогава удобно е „забравила”. Той и Пламен Кавръков остават в ареста. През октомври 1995 г. Кавраков обявява гладна стачка в ареста на „Развигор” и малко по-късно е освободен.[13] През 1998 г. обаче вестник „Демокрация” дава гласност на серия крити от прокуратурата документи по делото, от които става ясно, че тя умишлено не е разследвала участието на Иван Миронов в Габонската афера, както и за преведените в личната му сметка суми по един от трите кредита по случая в размер на 5,9 млн. марки.[14] Тогава главният прокурор отказва да отговори на писмено изпратените му от вестник „Демокрация” въпроси за едностранните действия на прокуратурата по случая с Габонската афера и за прокурорския чадър, опънат над Миронов и злоупотребите в Балканбанк.[15]
След скандала в прокуратурата с немотивираното освобождаване на Иван Миронов, повдигащо въпроса за ширещата се корупция по върховете на държавното обвинение, делото за Габонската афера е замразено през 1995 г. През същата година, по време на управлението на еднопартийното правителство на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов, фалшивият дълг на „Булгаргеомин” по Габонската афера е „зункиран” към Балканбанк без знанието и съгласието на „Булгаргеомин” при фрапиращи нарушения на закона, в резултат на което бившата държавна фирма е доведена до фалит.
Едва през 1999 г. делото за Габонската афера е извадено от нафталина и е включено като едно от делата на специален отчет в прокуратурата. Въпреки това не му е даден ход през следващите две години. През 2001 г. Пламен Кавръков обявява публично чрез медиите, че желае да бъде изправен пред съда, тъй като в продължение на 11 години делото не е придвижено до съда. Бившият заместник-директор на „Булгаргеомин” заплашва да съди държавата, защото по думите му „това е отказ от правосъдие”[16]. Кавръков дава гласност и на факта, че му е забранено да напуска страна, въпреки че тригодишният му син се нуждае от лечение на церебрална парализа в чужбина. Обвиняемият разкрива, че събраните от него документи и доказателства недвусмислено доказват, че човекът, който е фалшифицирал договорите между „МАС” и „Булгаргеомин” навремето, е българин, служител на германската „МАС” и сътрудник на Шесто управление на ДС (борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви), както и личен приятел на Иван Миронов, но прокуратурата не е предприела нищо срещу неговите действия и той „вече 14 години живее в Германия и никой не го закача”[17]. Прокуратурата не дава гласност през следващите години как приключва „разследването” ѝ и делото е забравено.
Габонската афера изплува отново чак през 2012 г., но в съвсем друг контекст. Тогава Меглена Кунева основава партията Движение „България на гражданите”. В някои публикации е припомнен фактът, че като младши юрист в юридическия отдел на Министерския съвет през 1994 г. тя е била член на държавната делегация, водена от Гиньо Ганев, която посещава Габон във връзка с проверка на случая с Габонската концесия.[18]
(Габонската афера, или прокурорският чадър над Балканбанк и банкера Иван Миронов. Източник: В. „Демокрация”. Кликнете тук, за да видите извадките от вестник "Демокрация" в по-голям размер.)
[1] За първи път обвитият в тенденциозна информация от прокуратурата случай е представен обективно в документално разследване, публикувано в четири последователни броя на вестник „Демокрация” през 1998 г. То е използвано и в настоящата глава. Първата част от разследването се появява във вестник „Демокрация”, бр. 99 от 15 април 1998 г., под заглавието „Прокурорският чадър над Балканбанк” с автор Христо Христов.
[2] Случаят с „Просперити Холдинг – Люксембург” и „Булгаргеомин” – Габонската концесия, присъства в доклада на министъра на отбраната Димитър Луджев от 1992 г. до министър-председателя Филип Димитров относно дейността на правителствената комисия под негово ръководство, създадена през март 1991 г. при предходното правителство на Димитър Попов. В доклада като основен аферист по този случай е представен заместник-директорът на „Булгаргеомин” Пламен Кавръков, за когото се твърди, че е скрит собственик на „Просперити Холдинг – Люксембург”. Вж. повече в публикувания онлайн доклад на сайта desebg.com (http://www.desebg.com/2011-01-13-09-24-44/1639--1-).
[3] Христов, Христо. Стопанска банка тласна „Булгаргеомин” към пропастта. – В: Демокрация, бр. 100, 16 април 1998.
[4] Христов, Христо. Затворените очи на Главна прокуратура. – В: Демокрация, бр. 101, 17 април 1998.
[5] Авалиране на трати или запис на заповед на практика означава гарантиране от дадена банка за задължение на физическо или юридическо лице към трета страна.
[6] По съдебния процес срещу Васман, по-късно в Германия, немското правосъдие установява, че редица документи, представени на банките от него с подписа на Кавръков, са фалшифицирани.
[7] Вж. например Халачева, Ана. 26 милиона марки и 8 милиона долара е загробил бивш шеф [Пламен Кавръков] на „Булгаргеомин”. – В: Дума, бр. 291, 13 декември 1993.
[8] Първата му фирма е „Ер Виа”, регистрирана на 13 юни 1990 г. Вж. повече у Христов, Христо. Империята Миронов в кръвна връзка с „Мулти”. – В: Демокрация, бр. 102, 18 април 1998.
[9] През октомври 1996 г. БНБ поисква да бъде обявен фалитът на Балканбанк, а през август 1997 г. съдът я обявява в неплатежоспособност. Общата задлъжнялост на Балканбанк възлиза на 38,7 млрд. неденоминирани лева.
[10] Съдът в Дармщат, Германия, разследващ собственика на „МАС” Вилфрид Васман, в началото на процеса привлича под отговорност и Пламен Кавръков, но в хода на делото обвиненията срещу него са снети от немския съд.
[11] Воденичарова, Албена, Светлана Йорданова. Шефът на Балканбанк оневинен. – В: Труд, бр. 230, 30 септември 1995.
[12] През 2002 г. Иван Миронов е арестуван в Скопие и екстрадиран от Македония в България. През 2006 г. съдът го оправдава за фалита на Балканбанк, както това прави българското правосъдие и с всички ръководители на банки, довели до фалити кредитни институции по време на банковата криза в България през периода 1996–1997 г.
[13] Янкова, Мая. Арестант от „Булгаргеомин” гладува на „Развигор” 1. – В: 24 часа, бр. 280, 13 октомври 1995.
[14] През 1998 г. Пламен Кавръков се свързва с журналиста от вестник „Демокрация” Христо Христов и му предоставя копия от всички документи по случая. Журналистът потвърждава наличието на прокурорски чадър над Миронов от бивши следователи, работили по следствието, и публикува разследването си в 4 поредни броя на вестник „Демокрация”.
[15] Един от случаите, които Главна прокуратура отказва да разследва, е т.нар. „рублева операция“ по изкупуването на западногермански марки срещу съветски рубли, оператор на която е Балканбанк. През 1944 г. бившият депутат от СДС Едвин Сугарев предава на главния прокурор Иван Татарчев множество документални свидетелства по тази и други афери в Балканбанк, но те потъват в държавното обвинение без никакви последствия за Иван Миронов.
[16] 11 години разследват Габонската сделка. – В: 24 часа, бр. 50, 2001.
[17] Искам да отида на съд. Интервю с Пламен Кавръков. – В: 24 часа, бр. 50, 2001.
[18] В тези публикации от 2012 г. в различни електронни издания срещу Кунева са отправени обвинения, че от архива на МС са изчезнали документи, свързани със случая, и че едва ли не тя носи отговорност за това. Позицията на Меглена Кунева е изложена в телевизионното предаване „Неудобните” с водещ Маргарита Михнева по Канал 3 през 2012 г. В него тя потвърждава, че е била част от държавната делегация, посетила Габон през 1994 г., но от нея като младши експерт в юридическия отдел на МС е изискано единствено да даде своето експертно становище по отношение на това дали е възможно там да се реализира концесия. Кунева обяснява, че концесията в Габон е била определена на територията на резерват, който е част от списъка на защитените територии от ЮНЕСКО, и на това основание тя е дава отрицателно становище по концесията.
