Аферата „Акрам”, или тайното финансиране на БСП

Снахата на Ангел Радославов Златанов – Акрам Христина Тотева Гичева-Абдулабде е екстрадирана от Испания, но аферата за тайното финансиране на БСП в началото на прехода остава неразбулена докрай заради неочакваната смърт на Акрам в испанския затвор

Снимка: Пресфото-БТА, Бистра Бошнакова.

 

През 1992 г. – годината, в която за първи път от 1944 г. наследниците на комунистическата партия са отстранени от властта по време на правителството на СДС и нямат присъствие в управлението на страната, представители на БСП участват в схема за тайно финансиране на партията чрез отпускане на необезпечени кредити от няколко банки в Северна България.

Случаят за източването на 93 млн. лева[1] придобива публичност през 1994 г. като аферата „Акрам”[2]. Тя става възможна благодарение на корупционни практики, в които освен представители на преименувалата се четири години по-рано комунистическата партия са замесени бивши щатни сътрудници на ДС и банкови служители.

Този случай е един от малкото, по които българското правосъдие достига, макар и трудно, до осъдителни присъди, въпреки многобройните пречки и петте смъртни случая на ключови фигури, замесени в скандала. Четиринайсет години по-късно, през 2006 г., съдът признава седем от замесените лица в случая за виновни и им издава присъди, възлизащи общо на 33 години затвор.[3]

Скандалът става публичен през април 1994 г., като тогава в него са намесени имената на бившия премиер на БКП/БСП Андрей Луканов, който по време на скандала е депутат от левицата; на колегата му, народния представител о.р. полк. Димитър Йончев[4]; Румен Петков – председател на Общинския съвет на БСП в Плевен; Георги Димитров – бивш председател на Общинския съвет на БСП във Велико Търново и Стефан Косев – най-младия член на Висшия съвет на БСП, двайсет и пет годишния председател Общинския съвет на партията в Дряново. Същинската финансова афера се разиграва по-рано – през периода март 1992 г. – декември 1993 г. Участниците в нея са следните лица:

 

-         Ангел Златанов с рождено име Джамал Абулибде – Акрам, палестинец, пристигнал в НР България в началото на 80-те години и завършил с отличие Висшето народно военно училище (ВНВУ) „В. Левски” във Велико Търново. Придобил българско гражданство, а след промените започва бизнес благодарение на социалистите във Велико Търново, които му предоставят под наем ресторант и офиси. Президент е на няколко фирми, в които основното име е прякорът му „Акрам”;

-         о.р. Радослав Радославов – бивш първи секретар на Окръжния комитет на ДКМС Велико Търново, а след това заместник-началник на Окръжно управление на МВР-ДС, отговарящ за ДС. След 10 ноември е началник на РДВР Велико Търново, освободен от този пост след идването на власт на правителството на СДС с премиер Филип Димитров през есента на 1991 г. След освобождаването му започва работа при Акрам и е негов бизнес партньор;

-         о.р. кап. Людмил Досев, бивш служител в ДС, приближен на Радославов. След промените е началник на сектор „Вътрешна сигурност” в РДВР Велико Търново. След като през есента на 1992 г. излиза от системата на МВР, регистрира фирма „Жорж 93”;

-         Стефан Косев – председател на БСП в Дряново е член на Висшия съвет (ВС) на БСП и на ръководството на ОСД. Той е завършил ВНВУ „В. Левски” – политически офицер, а от 1993 г. работи като шеф на охраната на Габровския клон на Първа източна международна банка (ПИМБ);

-         Мария Златанова – съпруга на Акрам, президент на една от фирмите му;

-         Абдулджабар Абулибде – брат на Акрам;

-         Христина Гичева – съпруга на Абдулджабар Абулибде;

-         Пламен Катрев, служител на Акрам;

-         Яна Маринова – секретарка на Акрам.

 

Системата, по която действат, се оказва успешна за тегленето на кредити без покритие. Прилагат я в провинциални клонове на няколко банки в Северна България – Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца. Провинциалните клонове не могат да отпускат кредити от над 1 млн. лева без разрешение от централата. В същото време клоновете в провинцията нямат ограничение в броя на кредитополучателите. Това дава възможност на аферистите чрез множество легални и фиктивни фирми да теглят многократно суми по 1 млн. лева. След получаването на кредита съществуващите фирми се закриват и откриват отново с незначителна промяна в името.[5] Схемата действа безпроблемно до началото на декември 1993 г., когато Стефан Косев се опитва да изтегли два кредита от по 1 млн. лева от клона на ПИМБ в Габрово, в който работи, с фалшиви гаранции от Българска пощенска банка[6] в Плевен. Банкерите в Габрово се усъмняват в документите и се свързват с директора на банковия клон в Плевен Александър Митев. Той, от своя страна, разбира, че банката е завлечена и с други кредити на същата група. Участниците в аферата един по един започват да напускат страната в различни посоки. Сред напусналите България са Акрам, Стефан Косев, Катрев, Гичева и братът на Акрам.

През януари 1994 г. председателят на Българска пощенска банка Владимир Владимиров сезира за случая с докладна записка лидера на БСП Жан Виденов. Той запознава Изпълнителното бюро (ИБ) на партията с проблема и съветва банкера да се обърне към компетентните органи. Полицията започва разследване по случая през февруари 1994 г., когато повечето от основните участници вече са извън страната.

В БСП скандалният случай е разгледан от Общопартийната контролна комисия, която констатира, че председателят на местната структура в Дряново и член на ВС на БСП Стефан Косев е направил значителни дългове към банки, които не изплаща. Комисията провежда разговори с шефовете на партийните структури в Плевен и Габрово Румен Петков и Ивелин Николов, а Димитър Йончев отказва да се срещне с представители на партийния контролен орган. Установено е, че при тегленето на кредитите от Стефан Косев „допълнително обстоятелство” за отпускането им е било партийното му положение.Комисията установява, че Косев е придружен и представен в банката от Румен Петков. Също така той нееднократно е присъствал, когато с молба за бързо разрешение са искани кредити за фирмата „Акрам Къмпани”.

 

Косев не е никакъв банкер, за какъвто се е представял. Румен и Ивелин [Николов, председател на БСП в Габрово] признаха, че са го протежирали да започне работа в една габровска банка. Тъжното е, че Румен [Петков] не осъзнава своята морална отговорност – как чрез името и поста си замества цялата партия[7],

 

Това заявява Сашка Каракашева, председател на Общопартийната контролна комисия. Контролният орган препоръчва местните партийни организации да разгледат поведението на замесените партийни функционери, срещу което последните протестират.

По нареждане на Жан Виденов в средата на март 1994 г. партийният орган в. „Дума” публикува първите информации за финансовата афера. През май 1994 г. в партийния орган тогавашният депутат от БСП и журналист Георги Тамбуев публикува материал, показателно озаглавен „Раждането на мафията”[8].

Започват да се случват фатални инциденти, като във филм за мафията, с банкови служители, участвали в отпускането на кредитите. Смъртоносно прострелян със законно притежавания от него пистолет е открит Михо Михов, директор на Кредитна банка – Ловеч. Заключението на следствието е, че банкерът се е самоубил, а впоследствие става ясно, че той е предоставил кредити в размер на 5 млн. лева на Акрам. Смъртта му е приета като самоубийство, но остават съмнения, че банкерът не е сложил сам края на живота си. В началото на април 1994 г. е открит втори мъртъв банков служител, прострелян в главата – Ангел Кабаиванов, председател на клона на Първа частна банка (ПЧБ) в Павликени. До него е намерена ловната му пушка. Преди това той е шеф на клон на Балканбанк, откъдето също са изтеглени кредити от групата на Акрам. Преди промените той е кмет на Павликени и първи секретар на Общинския комитет (ОК) на БКП[9]. Следва арестът на Ивелин Петков – шеф на клона на Централна кооперативна банка (ЦКБ) във Враца.

Разгласяването на тази грандиозна финансова афера навремето принуждава основната фигура в схемата, палестинецът Джамал Абулибде – Акрам, с българско име Ангел Златанов, да проговори от чужбина. В интервю от Бейрут той признава за бизнес отношенията си с БСП още през 1990 г. и за многократните си срещи с Луканов и Стефан Косев. Акрам заявява:

 

От 30 до 40 на сто от всеки отпуснат кредит отиваше в БСП, това беше решено в Плевен на среща през септември 1993 г. На съвещанието присъстваше и Андрей Луканов. По думите на Стефан Косев, парите минаваха през Българска пощенска банка и отиваха директно в касата на БСП в Плевен[10].

 

Луканов му отвръща от страниците на партийния орган, като отрича да е замесен и определя Акрам като „крадец и политически провокатор”[11].

Малко след това, от Москва обаче, замесеният в случая член на ВС на БСП и лидер на партията в Дряново Стефан Косев потвърждава казаното от Акрам. Той заявява, че на тайна среща в Плевен през май 1993 г., на която присъствали кметове от БСП, депутати и членове на ВС на БСП, е поставен въпросът за финансовото състояние на социалистическата партия. Румен Петков е разказал как се справят с този проблем в Плевен – отпускали кредити на фирми, а след това делели комисиони с директорите на банковите институции. Той обяснил, че трима от шефовете на банкови клонове в Плевен са назначени от Луканов и „нямало къде да мърдат”[12]. Според Косев комисионите са варирали между 15 и 20 процента. Той заявява също така, че е бил нает да изпере 300 млн. лева за партията. От „Позитано” 20 отричат неговото твърдение.

През лятото на 1994 г. разследващите органи арестуват двамата бивши служители на ДС, замесени в аферата – Радослав Радославов и Людмил Досев, съдружници на Акрам, теглили също необезпечени кредити.

През януари 1995 г., когато на власт вече е БСП с еднопартийното правителство на Жан Виденов, в страната се завръща братът на Акрам Абдулджабар Абулибде, а след него от Испания и Пламен Катрев, служител при палестинеца, който също е задържан. Последва го и Стефан Косев, който се завръща след петнайсетмесечно изгнание в чужбина и е задържан през март 1995 г.

През април 1995 г. става ясно, че Акрам е разработван от Националната служба „Сигурност” в МВР (контраразузнаването) и в специалната служба съществуват доказателства за аферата, пряко свързана с финансирането на БСП. Данните са запазени, защото Акрам е разработван под друго име с паспорт от държава в Южна Америка. Оперативната работа обаче е прекъсната след падането на правителството на СДС през декември 1992 г. Тези данни остават неизвестни за прокуратурата, за да може само дребните риби, замесени в аферата, да отговарят по нея[13].

През есента на 1995 г. Главна прокуратура обявява, че е приключила следствието и изправя на съд обвиняемите Стефан Косев, Пламен Катрев, Яна Маринова, Людмил Досев, Радослав Радославов и Абдулджабар Абулибде. Задочно на съд са дадени Акрам и снаха му Христина Гичева. Делото е изпратено да се гледа във Враца, където клонът на ЦКБ е завлечен с 21 млн. лева. Останалите засегнати държавни банки са Стройбанк АД – София с 30 млн. лева, Кредитна банка – Ловеч с 5 млн. лева, ПЧБ – Габрово с 11 млн. лева, Балканбанк – Велико Търново с 10 млн. лева, Българска пощенска банка – Плевен с 21 млн. лева и ПИМБ – Габрово с 2 млн. лева. Прокуратурата доказва, че общо по аферата са изтеглени 93 млн. лева кредити чрез фирми фантоми, които с лихвите в края на 1995 г. надхвърлят 200 млн. Лева. Според разследващите следите на част от милионите се губят в банкови сметки на Канарските острови.

Началото на делото тогава обаче се проваля. През следващите години поради различни процедурни причини и местенето на подсъдността на съдебния процес случаят потъва и не му е даден ход, като многократно е отлаган. Медиите продължават да следят случая, за който е ясно, че по него ще отговарят по-дребните риби и подставени лица в схемата за тайното финансиране на БСП след излизането ѝ от властта през 1992 г.

Най-изненадващо Акрам и снаха му Христина Гичева, обявени за издирване чрез „Интерпол“, са задържани в Испания през ноември 1997 г., когато в България вече управлява правителството на ОДС начело с Иван Костов. Междувременно в България делото е прекратено от Врачанския съд през април 1998 г. с мотива, че отсъстват двама от подсъдимите, а именно Акрам и снаха му Христина Гичева, които трябва да бъдат екстрадирани, и материалите са прехвърлени във Върховния съд в София. Следва налагане на по-леки мерки за неотклонение на останалите подсъдими и те един по един са пуснати на свобода.

Испанските съдебни власти потвърждават екстрадирането, но малко преди него, на 6 май 1999 г. в затвора „Сото дел Реал” край Мадрид, Акрам е намерен обесен. Така е затворена устата на главния изпълнител на схемата, чрез която по криминален начин е финансирана БСП. От Испания малко по-късно е екстрадирана Христина Гичева. Съдебното дело е прехвърлено на Великотърновския окръжен съд през 2001 г. Следват повече от четири години отлагания на делото заради заболяване или неявяване на подсъдими и адвокати.

Едва през март 2006 г. съдът във Велико Търново стига до присъда по т. нар. „дело „Акрам“, като издава общо 33 години лишаване от свобода в шест ефективни и една условна присъда на обвиняеми по делото.

Съдът признава за виновни Стефан Косев (38) от Габрово, Пламен Катрев (49) от Горна Оряховица и великотърновците Яна Маринова (58), Христина Гичева (35), Людмил Досев (47), Радослав Радославов (62) и Абдулджабар Абулибде (33), че през периода 1992–1993 г. в различно съучастие чрез използване на документи с невярно съдържание са получили неправомерно кредити на стойност общо 93 000 лева[14] от клонове на Българска пощенска банка в Плевен, на ЦКБ във Враца, ПИМБ в Габрово и Балканбанк във Велико Търново. Съдът постановява условна присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за секретарката на Акрам Яна Маринова.

Между шест и четири години затвор са наказанията на останалите подсъдими, но те ще бъдат намалени с изтърпения от тях срок на предварителен арест. Най-големи са присъдите на бившия член на ВС на БСП Стефан Косев и бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването след промените Людмил Досев, които са осъдени на шест години затвор. Пет години са присъдени на Пламен Катрев и Христина Гичева. Четири години затвор са постановени за Абдулджабар Абулибде и Радослав Радославов. Бившият кадър на ДС, който е и бивш директор на РДВР Велико Търново след промените, е признат за невинен по обвинение за това, че като подбудител и помагач на главния обвиняем Ангел Златанов – Джамал Абулибде – Акрам неправомерно е изтеглил кредити за 10 000 лева по курс към 2006 г.

 

Хиперинфлацията при кабинета „Виденов” в началото на 1997 г. и последвалата деноминация на лева при кабинета „Костов” значително намалява обществената опасност от това деяние заради намаляването на отклонените суми,

 

коментира Теодор Милев, председател на съдебния състав, произнесъл осъдителните присъди.

След произнасяне на присъдата Димитър Йончев, председател на бившето идейно течение в БСП – ОСД, а към 2006 г. преподавател в академията на МВР и в НБУ по теория на разузнаването, заявява по радио „Нова Европа“, че Румен Петков е съпричастен по някакъв начин към случая. По ирония на съдбата през това време Румен Петков се е издигнал до министър на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ начело с лидера на социалистите Сергей Станишев. Йончев си спомня, че по случая „Акрам” му е звънял покойният Николай Добрев (БСП), Валенто Василев (заместник-председател на Съюза на бившите командоси и нещатен сътрудник на ДС) и дори Андрей Луканов, за да го питат „идваха ли едни наши хора да те питат нещо”. „Значи са били в течение”[15], заключава Йончев.

Няколко месеца по-късно, след обжалване от страна на подсъдимите на присъдата на първоинстанционния съд, състав на Апелативния съд във Велико Търново намалява значително присъдите на шестимата.[16] Наказанието на Радослав Радославов от четири години затвор е намалено на две години и три месеца. На бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването Людмил Досев – от шест години на четири години и девет месеца затвор. На бившия шеф на БСП в Дряново Стефан Косев – от шест години затвор на три години и седем месеца. На Абдулджабар Абулибде – от четири на три години. На снахата на афериста Акрам Христина Гичева - от пет години затвор на две години и девет месеца. Тези наказания са потвърдени от Върховния касационен съд (ВКС) и на практика никой от подсъдимите не влиза в затвора, тъй като сроковете на занижените наказания са покрити с престоя на виновниците по време на предварителния арест. 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023