Корупцията и кабинетът Костов

Новите членове на Министерски съвет на правителството на ОДС полагат клетва пред Народното събрание.
Снимка: Пресфото-БТА, Мартин Георгиев.

 

На 22 октомври 1999 г. Би Би Си излъчва специално интервю с министър-председателя на България Иван Костов, в което той сензационно заявява: „Трябва да има промени в кабинета“[1]. Това става в деня за размисъл преди втория тур на местните избори, които се провеждат тогава. Премиерът обяснява пред британската радиостанция, че ремонтът на правителството му следва да се извърши, след като Европейският съюз покани България на преговори за пълноправно членство в Съюза, което се очаква да се случи през декември 1999 г. на среща на върха в ЕС, във финландската столица Хелзинки. „Ние отнапред знаем, че ако България получи покана и започне преговори, трябва да има промени в кабинета. Структурата на кабинета просто не е пригодена за преговори, така че неминуемо ще има структурни, а вероятно и персонални промени“[2], обяснява Костов.

Открехването на темата за правителствени промени обаче става на фона на срива на обществено доверие в управляващите, проличало още по време на първия тур на местните избори. Макар че СДС печели около 32% от общия брой гласове, а БСП – 28%, резултатът[3] е звучен шамар за кабинета и далеч от подкрепата, постигната две години и шест месеца по-рано, когато 2,2 милиона българи гласуват за СДС на предсрочните парламентарни избори[4] след разрушителното управление на БСП, довело страната до тежка финансова, икономическа и зърнена криза.

Намерението за ремонт на кабинета е посрещнато с пълно мълчание в редиците на СДС и усещане за несигурност. Различни представители на опозицията в лицето на ДПС, БСП и някои по-малки партии коментират, че неочакваната позиция на премиера Костов не е свързана с евроинтеграцията, а с неуспеха на водената от правителството политика и със спада на общественото доверие, ясно проличало на местните избори.

Въпросът за корупцията, която отсъства в говореното на министър-председателя, когато той поставя въпроса за задаващи се правителствени промени, обаче изплува веднага. Тон дава президентът Петър Стоянов, който в публично обръщение на 24 октомври 1999 г. заявява, че министър-председателят трябва да се освободи от корумпираните по високите етажи на властта. Стоянов посочва: 

Аз ще застана категорично и без всякакви уговорки зад премиера и по отношение на незабавните и енергични действия, които той трябва да започне срещу корумпираните, некомпетентните и самодоволните управници, независимо от това колко висок пост заемат те, дали са членове на правителството и колко големи са заслугите им към СДС.[5] 

Костов не отговаря директно на този призив, а представители на висшето ръководство на СДС обясняват, че това ще се реши с приемането на публичен регистър за имотното състояние на политиците и Закон за държавната администрация. В дните след местните избори, когато става ясно, че СДС е загубил около 1 млн. избиратели, почти незабележима минава информацията, че премиерът е наредил на специалните служби да му докладват до 10 декември същата година за всички случаи на корупция.

Паралелно с това, в медиите се посочват конкретни примери за охолството, с което определени лидери от СДС започват да се ограждат. В пресата са публикувани информации и се поставят въпроси откъде са средствата на Христо Бисеров[6], с които синът му учи в Англия, а също така и тези, с които строи къща в центъра на София. Във вестниците задават въпроси и за имотното състояние на зам.-председателя на СДС, лидер на Софийската организация на синята партия и вицепремиер Евгений Бакърджиев, а също така и за вицепремиера Александър Божков, който по време на присъствието си във властта получава прякора „Мистър 10 процента“[7].

Президентът засилва напрежението с ново публично изявление по Дарик Радио на 27 ноември 1999 г: 

Хората, заради които политиката на СДС през последните години започна да се дискредитира, трябва да си отидат, без значение какъв пост заемат.[8] 

На журналистически въпрос дали съмненията за корупция, които са останали в управлението, няма да попречат на правителствените промени, Иван Костов отговаря пестеливо: „Не. Нищо няма да ми попречи за промените в кабинета“[9].

През 1999 г. за първи път през годините на преход от тоталитарната комунистическа система към демокрация темата за корупцията придобива обществено значение. Българите тогава нареждат корупцията на трето място по проблеми в страната с 38,5%, след безработицата - с 64,6%, и ниските доходи - с 50,2% от анкетираните в актуално социологическо изследване[10] към декември 1999 г.

Малко преди 10 декември 1999 г. става ясно, че Националната служба „Сигурност” (НСС) в МВР и Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) са предали доклади на министър-председателят. „В докладите на спецслужбите, получени от министър-председателя Иван Костов, са разгледани 152 случая на корупция в държавната и местната власт, засягащи 226 лица”, съобщава Дирекция „Информация и връзки с обществеността“[11] на Министерския съвет. В съобщението е посочено, че „докладите съдържат анализ на условията, средата и проявите на корупция във всички форми на властта.  Анализирани са всички подадени сигнали, включително и разглежданите в медиите“.

Началниците на НСС и НСБОП – съответно ген. Атанас Атанасов и ген. Кирил Радев, дават специална конференция, на която представят съвсем обща информация, отказвайки подробности. Ген. Атанасов заявява, че докладът на НСС е аналитичен и не съдържа списък. По думите му, документът ще подпомогне премиера да вземе „определени управленски решения“[12]. „Корупцията не е сензация, ако очаквате бомбастични разкрития, ще ви разочаровам“[13], посочва от своя страна ген. Кирил Радев. По думите му неговият доклад включва обективни обстоятелства и факти, които могат да бъдат доказани пред следствието, прокуратурата и съда; 80 на сто от тях вече са били предадени на прокуратурата, а останалите са от оперативен характер. Става ясно, че от 1997 до края на 1999 г. НСБОП и регионалните ѝ структури са работили по 273 случаи на корупция, като броят на замесените в тях е 377 души. В МВР са регистрирани 41 случая, в съдебната власт – 14, в системата на финансите – 31, в държавните предприятия, подлежащи на приватизация – 26, в държавната администрация – 19, и в други сфери – 21 случая.[14]

Двамата генерали декларират, че са предали два различни доклади и никой не знае съдържанието на другия. Категорични са, че няма проблем да си подадат оставките, ако им ги поискат заради докладите.

В публичните си изяви премиерът Иван Костов разграничава докладите за корупцията и предстоящите кадрови промени в кабинета. На въпроса ще смените ли министри заради корупция, той отговаря така: 

Отговорът на този въпрос беше даден онзи ден. Когато шефовете на двете специални служби – на Националната служба за сигурност и на Националната служба за борба с организираната престъпност - казаха, че няма аргументи, които да уличават в корупция министри от кабинета. Тоест няма такива материали, които да са достатъчни или да представляват улики, които да бъдат предоставени на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване заради нарушаване на съответния член на Наказателния кодекс. И аз мисля, че това е съвсем ясно и това трябва да се обяснява на хората.[15]

 

Броени дни преди да бъде извършен ремонтът на кабинета, Костов прибавя към първоначалния си мотив за рокадите – предстоящата евроинтеграция – и още други два казва: 

Ще си отидат министри заради несвършена работа.  Заради това, че не можаха докрай добре убедително да създадат законите, не да стартират институционалните проблеми...  Аз наричам несвършена работа липсата на достатъчно обяснение за обществото, липсата на подкрепа за техните усилия... Ще си отидат министри и поради това, че няма да има повече съвместяване на висш партиен пост с висш пост в правителството, т.е.  няма да има това срастване между партия и държава.[16] 

Корупцията отново отсъства от неговото публично говорене. На 21 декември 1999 г. премиерът Костов сменя тримата свои вицепремиери и още 7 министри, а именно:

- Александър Божков – вицепремиер и министър на икономиката (заменен от Петър Жотев, който е и вицепремиер);

- Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството (заменен от Евгений Цачев);

- Веселин Методиев – вицепремиер и министър на образованието (заменен от Димитър Димитров);

- Богомил Бонев – министър на вътрешните работи (заменен от Емануил Йорданов);

- Валентин Василев – министър на търговията и туризма (министерството е слято с Министерството на икономиката);

- Вилхем Краус – министър на транспорта и съобщенията (заменен от Антони Славински);

- Георги Ананиев – министър на отбраната (заменен от Бойко Ноев);

- Васил Гоцев – министър на правосъдието и правната евроинтеграция (заменен от Теодосий Симеонов);

- Петър Бояджиев – министър на здравеопазването (заменен от Илко Семерджиев);

- Марио Тагарински – министър на държавната администрация (министерството е поето от премиера Иван Костов)[17].

 

Онова, което обаче министър-председателят и лидер на СДС не прави, е да даде смислено обяснение за причините, поради които сменя вицепремиерите и министрите си. Въпреки гласуваните промени, предложени от него, остава да витае съмнението за истинските мотиви на рокадите. В пресата политическите опоненти на Костов твърдят, че той разчиства сметки в СДС, че си е избрал ролята на добрия министър-председател срещу „лошите” министри, подозират го, че някои от смените са свързани с приватизацията. Премиерът обаче категорично отказва да обясни кой за какво и защо сменя. Това му изиграва лоша шега. Именно върху приватизацията нанася своя ответен удар Богомил Бонев, министърът на вътрешните работи в първия кабинет на Костов, фигурата с най-голям рейтинг и един от тримата министри[18], който не присъстват при гласуването на освобождаването им в Народното събрание на 21 декември 1999 г. Четири месеца по-късно, през април 2000 г., Бонев обвинява публично Костов, че през 1998 и 1999 г. премиерът е забранил на службите да наблюдават процесите на приватизация в страната. Той обвинява министър-председателя, че е скрил информации срещу двама бивши заместник-министри на промишлеността, които тогава вече са разследвани.

Стига се и до прословутата реплика на президента Петър Стоянов: „Иване, кажи им, те ще те разберат!” Той я изрича след атаката на Бонев срещу Костов. „Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Затова това, което констатира Бонев, се приема от болшинството българи. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди шест месеца“[19], заявява президентът Стоянов. Същевременно той допълва, че Бонев не може да има моралната отговорност да застане начело на атаката срещу правителството, като уточнява: „Няма да крия, че той беше сред първите министри, които демонстрираха смущаващо близко приятелство с представители на частния бизнес и така позволиха политици и частни бизнесмени да заиграят на едни и същи терен”[20].

Скандалът за корупцията във властта отново придобива актуалност след привидното затишие. Той се разгаря на фона на два случая, изплували в медийното пространство:

♦ Първият е с директора на Главно управление на пътищата Костадин Таушанов, за когото е разкрито, че е получил по офшорна сметка на британския остров Ман превод от 21 000 британски лири (35 235 евро). Първоначално Таушанов излиза в отпуск, а по-късно, под натиска на обстоятелствата е освободен, а прокуратурата повдига обвинение срещу него за неясния произход на средствата.

♦ Вторият случай се отнася до Директора на връзките с обществеността на правителството - медийния експерт Михаил Михайлов[21]. Той е отстранен от длъжност, след като е обвинен, че през 1996 г. е получил подкуп от 10 000 долара за уреждането на медиен лиценз.

Едва след атаката на Бонев премиерът Иван Костов признава пред журналистите, че е трябвало да се раздели с няколко министри през декември 1999 г., защото те „не можаха да отговорят по убедителен начин на обвиненията [за корупция]“ [22].

Американският съветник на президента Петър Стоянов, Стив Ханке, заявява: „У вас има корупция, защото има политици и представители на правителството, които се намесват в частния сектор“. Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев по-рано признава, че приватизацията чрез РМД-та е опорочена от нарушения. В медиите е припомнен доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която през декември 1999 г. констатира „продължаването на широко разпространена корупция“, улеснено от „прекалената“ практиката на издаване на лицензи от държавните органи.[23]

Отговор за цялата скривана картина на корупцията от управлението на СДС и премиера Костов до голяма степен дава документът, който директорът на Националната служба „Сигурност“ ген. Атанас Атанасов връчва на министър-председателя малко преди 10 декември 1999 г. Самото му заглавие пределно ясно показва, че той е посветен на „условията, средствата и проявите на корупция в някои висши ешалони на държавната власт“[24]. „В настоящото изложение явлението корупция се разглежда в контекста на неговото проявление като политическо или обществено поведение. Това най-често се обвързва с лобиране за частно-корпоративен интерес, обвързване с групи и механизми, водещи до придобиване на облаги (може и в бъдеще време, и не непременно материални), прикриване на незаконни действия и дейности, злоупотреба с власт (в смисъл с нормите на морала и етиката в управлението). Корупционните прояви на това ниво обикновено не са съпроводени с конкретни нарушения на законовите норми, но оказват силно влияние върху обществената среда“[25], е посочено в документа. Подчертано е, че в юридически аспект –доказването и осъждането на корупционно действие по смисъла на НК –

във висшите властови ешалони е „свързано с практически трудно преодолими и трудно предсказуеми периоди от време, независимо от положителната политическа воля за това“[26].

Анализирайки мафиотския тип престъпност в България, в доклада на НСС са посочени определени форми (признаци), по които се съди за наличие на корупция:

● участие в „приятелски кръгове“ с достатъчна степен на афиширане;

● дискретно, но силно влияние върху медиите;

● създаване на комфортни ситуации, механизми и среда в сфери на интереси (включително законови, административни, властови);

● обезсилване на „лостове“ за противодействие или намаляване на тяхната ефективност;

● двойственост в поведението – показна активност и „необяснима“ ефективност;

● пренебрежителен (към общественото мнение) стил на живот.[27] 

В доклада е застъпен и проблемът с приватизацията, създаваща благоприятни среда за корупция поради неизбежността на приватизационните процеси, възможностите за силно субективно влияние, стремеж на „престъпния“ бизнес за участие с цел пълно заличаване на произхода на капитала и възможности за навлизане в нормалната икономика.[28] Признаците на корупция при приватизацията, според НСС, са: неотговарящ на стандартните приходи начин на живот; директна или индиректна намеса, лобиране, противодействие и прочее в приватизационни и следприватизационни процеси извън служебните и властовите правомощия; лобиране, подпомагане, противодействие и пр. на тръжни процедури и преговори за изпълнение на отделни проекти в пред- или следприватизационни периоди; подпомагане в изпълнение на условия от приватизационните сделки извън властовите и служебните компетенции.[29]

Докладът обстойно разглежда групировката, в дъното на която стои руският олигарх Майкъл Чорни.[30] Подчертано е, че тази групировка „се ползва с протекции на високопоставени политици и висши служители от държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната“[31].

В документа е посочено, че „министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области в икономиката, свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства:

♦ телекомуникации и мултимедии;

♦ производство и търговия на акцизни и лицензни стоки (цигари, алкохол, кафе, cd;

♦ търговия с оръжие и специална продукция;

♦ хазарт и развлекателен бизнес (тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите в туризма).[32]

Контраразузнаването отбелязва, че „поради спецификата и естеството на всяка отделна дейност, както и поради контрола, който се налага от страна на държавата върху нея (посредством оторизирани държавни структури), Богомил Бонев и свързаните с него лица и фирми не могат да осъществят влияние върху тези дейности само със силите на МВР. Поради тази причина в някои области се наблюдава симбиоза между него и други високопоставени държавни служители:

● С вицепремиера Евгений Бакърджиев в областта на телекомуникациите. По доказани оперативни данни и двамата лобират за интересите на „Мобилтел“ и за фирмата на бизнесмена Николай Гигов – „Делта Г“, която е с насоченост в оръжейния бизнес;

● С министъра на търговията и туризма Валентин Василев в областта на производството и търговията с акцизни и лицензионни стоки, както и при приватизацията на обекти от туристическия или развлекателния бизнес.[33]

НСС описва множество схеми за придобиване на незаконни печалби от повишаването на цените на тютюневите изделия. В една от тях, свързана с „Благоевград –БТ“, е споменат натиск от страна на министъра на вътрешните работи върху изпълнителния ѝ директор, за да може сред дистрибуторите да бъдат включени фирми, свързани с „Росексимбанк“ чрез министъра на търговията и туризма Валентин Василев и началника на РЗС-Благоевград Евтим Янков, описан като близък на министър Бонев.[34] „При посочените по-горе схеми министрите Бонев и Василев имат общи интереси, като Василев осигурява договорите на подставените фирми с тютюневите комбинати, а Бонев чрез МВР осигурява закрила на фиктивния износ на продукцията и протекцията на посочени в доклада фирми.“[35] 

НСС описва и схема, по която се осъществяват успешни приватизационни сделки в туризма. Според контраразузнаването това става чрез близките отношение на министър Богомил Бонев и банкера Емил Кюлев. В доклада е посочено: 

Кандидатите за приватизация (най-често неизвестни фирми) се финансират чрез кредит от „Росексимбанк“ или друга институция срещу залог на всички поети права и задължения по приватизационния договор. С парите от кредита те закупуват съответния обект след протекция в Агенцията по приватизацията. Тя обикновено е следствие на добрите отношения между министрите Бонев и Василев. Заемът не се обслужва, в резултат на което банката придобива собствеността върху обекта. По този начин свързаните с Кюлев структури са придобили следните обекти:

♦ Ваканционно селище „Ривиера“ – чрез финансиране на РМД.

♦ „Интерхотел Сандански“ – чрез фирмата „Контракт“ ЕООД (собственост на Емил Кюлев).

♦ Бивша почивна станция на ЦК на БКП в град Хисаря – чрез финансиране на РМД.

♦ Хотелски комплекс „Санкт Петербург“ – град Пловдив – чрез финансиране на РМД.

♦ Комплекс „Старият Пловдив“ ЕАД – чрез фирма „Марсо“ ООД.[36] 

НСС подчертава, че последните три сделки в Хисаря и Пловдив са осъществени с участието на пловдивския бизнесмен Георги Гергов[37]. Контраразузнаването отделя внимание на начина, по който с помощта на депутати от БСП се слага ръка върху птицеферма в град Първомай и кланица в село Маноле, Пловдивско, отбелязвайки, че това става при „значително по-ниска от пазарната цена“[38]. Посочено е, че Гергов е съветник в кабинета на министъра на земеделието в правителството на Любен Беров – Георги Танев. Тогава синът на министър Танев участва пряко в изградената от Гергов икономическа структура. НСС отбелязва, че след оставката на правителството на БСП начело с лидера на партията Жан Виденов, групировката на Гергов продължава да развива своята дейност с покровителството на Богомил Бонев, който е назначен за министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски. НСС посочва, че към 1999 г. Гергов и близките му са собственици или участници в над 40 фирми, повечето от които са регистрирани в Пловдив. „Част от средствата за създаването на тази групировка са набавени по схемите за източване на капитали от държавни предприятия чрез бивши номенклатурни кадри“[39], се казва също в доклада на НСС.

Контраразузнаването установява, че от края на 1998 г. Георги Гергов започва да разпродава фирмите си, като получените средства инвестира в хотелиерство и хазартен бизнес. „Протекциите са резултат от добрите отношения на Богомил Бонев с Емил Кюлев и министър Валентин Василев. По крайно съмнителен начин от групировката около Гергов са придобити няколко атрактивни туристически обекти в Пловдив и в региона“[40], е записано в доклада на НСС. В него са изброени сделките, чрез които Гергов придобива бившата почивна станция на ЦК на БКП в Хисаря, хотелския комплекс „Санкт Петербург“ в Пловдив, комплекса „Старият Пловдив” ЕАД и др.

НСС отбелязва, че министър Богомил Бонев често посещава конната база в село Войводиново, Пловдивско, която е собственост на Георги Гергов. Общото събрание на Федерацията по конен спорт, на което Бонев е избран за неин председател, е проведено в хотелския комплекс „Санкт Петербург“ и е финансирано от Гергов. Синът на пловдивския бизнесмен пък отговаря за финансите на федерацията.[41] По-късно, когато Богомил Бонев вече не е министър, негов кум става именно Георги Гергов. През 2009 г. пловдивският бизнесмен определя Бонев за изпълнителен директор на Международния панаир Пловдив.

Клиентелизмът и корупцията по време на управлението на СДС са основната причина за загубата на доверието към дясната партия, която никога повече не печели избори, а разцепването в нея продължава до превръщането ѝ в един от фрагментите в дясното политическото пространство в България.

 Докладът на НСС за корупцията има своя съдба. През декември 2000 г. той става публичен след публикуването му в органа на БСП в-к „Дума“. На президентските избори през 2001 г. тогавашният държавен глава и кандидат за втори мандат Петър Стоянов използва доклада срещу Богомил Бонев, който тогава също се кандидатира за президент.[42] Това става по време на предизборен дебат с участието на двамата. Мнозина обаче смятат, че избраният от Стоянов подход му изиграва лоша шега и допринася за загубата на изборите, които на втория тур са спечелени от кандидата на БСП Георги Първанов.

Интересното е, че едва през 2004 г. по сигнал на Богомил Бонев по повод доклада на контраразузнавателната служба от 1999 г., прокуратурата завежда дело срещу бившия директор на НСС ген. Атанас Атанасов, което е засекретено. От изтеклата в медиите информации става ясно, че той е обвинен за злоупотреба с власт и служебно положение. Атанасов отказва да плати неоправдано завишената от държавното обвинение парична гаранция (9500 лв.), която му е наложена като мярка за неотклонение, и е арестуван за 72 часа. През 2007 г. съдът оправдава окончателно Атанасов. По време на едно от съдебните заседания по делото, бившият директор на НСС открито заявява, че под ръководството на Филчев прокуратурата вече е станала място, където може и да се плати за образуване на дело. „Така кръговете около главния прокурор използват институцията като място за правене на пари“[43], заявява Атанасов. По думите му, в неговия случай са плащали хора, известни като „партия на Майкъл Чорни“ - руският олигарх, който е изгоден от България като заплаха за националната сигурност[44] със заповед на самия Атанасов в качеството му на ръководител на българското контраразузнаване през 2000 г.

По данните в самия доклад прокуратурата не предприема адекватни действия. Въпреки че премиерът Костов твърди, че в доклада няма достатъчно данни за уличаване на лица в престъпления и по тази причина не го е предал в прокуратурата, документът стига до главния прокурор Никола Филчев. Това става през есента на 2001 г., когато говорителят на прокуратурата Николай Марков потвърждава пред журналисти, че президентът Петър Стоянов е предал лично на главния прокурор доклада на НСС за корупция сред висшите държавни служители.[45] Според прокуратурата, въз основа на данните от доклада вече са наредени предварителни проверки, дознания и следствия. Три години по-късно обаче прокуратурата образува дело само срещу ген. Атанасов с презумпцията, че докладът съдържа не оперативни данни, а лъжи и клеветнически твърдения. В последващи свои изявления Никола Филчев отрича да е получил доклада, твърдейки, че Иван Костов, Йордан Соколов и Петър Стоянов са го криели от него.[46]

Един от малкото случаи, по които прокуратурата образува дело и то отново след лятото на 2001 г., когато СДС губи парламентарните избори[47], а държавното обвинение начело с Никола Филчев се активизира по няколко дела, е срещу бившия вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков и заместничката му Едит Гетова. В следващите години и двамата са оправдани от съда по повдигнатите от прокуратурата обвинения.[48] За този случай обаче прокуратурата е сезирана с отделен доклад от НСС. 

 

 



[1] Костов ремонтира кабинета на 10 декември. – В: Сега, бр. 247, 23 октомври 1999 г.

[2] Пак там.

[3] На местните избори в България, проведени през октомври 1999 г., от 262 общини БСП печели в 115, СДС – в 85, ДПС – в 23, Евролевицата – в 7, независимите – в 29, и др. От областните градове БСП взима властта в 14, а СДС в 11,  Евролевицата – в 2.

[4] Предсрочните парламентарни избори се провеждат на 19 април 1997 г., предизвикани от катастрофалното управление на самостоятелния кабинет на БСП начело с лидера им Жан Виденов, което довежда страната до икономическа катастрофа, банкови фалити, хиперинфлация, стопяване на спестяванията на гражданите и хлебна криза. При 62,4 % активност СДС печели изборите с 52,2%, или 137 депутати, БСП – 22%, или 58 депутати, ДПС – 7,6%, или 19 депутати, Евролевица – 5,5%, или 14 депутати и Български бизнес блок – 4,9%, или 13 депутати. Кабинетът на Иван Костов е избран през май 1997 г. 

[5] Христо Бисеров не казва как издържа сина си в Англия. – В: Труд, бр. 329, 1 декември 1999 г.

[6] Христо Бисеров е главен секретар на СДС (1994-2000). Изключен е от СДС през 2001 г. След това през 2005 г. е превлечен от ДПС, където е избран за депутат в няколко парламента и става заместник-председател и член на Централния съвет и на Централното оперативно бюро на ДПС. Той е принуден да напусне всички тези постове, както и парламента като зам.-педседател на 42,. ОНС през ноември 2013 г., след като прокуратурата започва разследване срещу него за данъчни престъпления и пране на пари. През декември 2015 г. е оправдан по делото срещу него на първа инстанция от Софийския градски съд.

[7] Вж. повече в: Паника в НИС на СДС заради корупцията. – В: Труд, бр. 329, 1 декември 1999 г.

[8] Цит. статия в „Труд“: Христо Бисеров не казва как издържа сина си в Англия, бр. 329, 1 декември 1999 г.

[9] Иван Костов: Корупцията не ми пречи за промените. – В: Труд, бр. 330, 2 декември 1999 г.

[10] Въгленов, Станимир. Рушветът вече е опрял до кокала. – В: 24 часа, бр. 343, 15 декември 1999 г.

[11] В докладите на спецслужбите, получени от премиера Иван Костов, са разгледани 152 случая на корупция. – В: БТА 14 де2кември 1999 г.

[12] Трифонова, Павлина. Подкупните управници не ставали за прокурор. – В: 24 часа , бр. 344, 16 декември 1999 г.

[13] Пак там.

[14] 377 замесени в корупция. – В: 24 часа, бр. 344, 16 декември 1999 г.

[15] Иван Костов: Аз не гледам в миналото, изцяло съм ориентиран към бъдещето. – В: БТА, Интервю на премиера в Дарик Радио, част 2, 18 декември 1999 г.

 

[16] Пак там.

[17] В кабинета Костов 2 влиза и лидерът на Демократическата партия Александър Праматаров като министър без портфейл. 

[18] Другите двама са Вилхем Краус и Валентин Василев.

[19] Стоянов: Иване, кажи всичко откровено. – В: segabg.com, 20 април 2000 г.

[20] Пак там.

[21] Михаил Михайлов е медиен съветник в служебния кабинет на Стефан Софиянски (1997). От ноември 1999 до юни 2000 г. е ъководител на :Дирекция „Информация и връзки с обществеността“ в Министерския съвет при правителството на Иван Костов. На парламентарните избори през 2009 г. е пиар в кампанията на партия „ЛИДЕР“ на Христо Ковачки, а през 2011 г.  е съветник за кметската кампания на кандидата на БСП за столичен кмет –  Георги Кадиев. Михайлов е разкрит като агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1980 г. под псевдонима „ПЕШКО“.

[22] Сергиева, Весела. Агенция „Франс прес“. Серия от скандали разтърсва България. – В: paper.standartnews.com, 21 април 2000 г.

[23] Пак там.

[24] Личен архив на Едвин Сугарев, л. 1.

[25] Пак там, л. 2.

[26] Пак там, л. 2.

[27] Пак там, л. 4.

[28] Пак там.

[29] Пак там, л. 5.

[30] Вж повече в Глава „Мобилтел” – златната кокошка на руския олигарх Майкъл Чорни в България”, в настоящия том.

[31] Цит. доклад на НСС, л. 8.

[32] Пак там, л. 8-9.

[33] Пак там, л. 9.

[34] Пак там, л. 19-20.

[35] Пак там, л. 20.

[36] Пак там, л. 24-25.

[37] Георги Гергов е член на БКП от края на 70-те години на ХХ век, а през 2005 г. подновява членството си в БСП. При комунизма е партиен секретар на свинекомплекс в селои Маноле, Пловдивско – най-големият в България. Промените го заварват директор на държавното предприятие, но бързо се ориентира към частния бизнес, като участва в приватизацията на свинекомплекса, към който има кланица и колбасарски цех. През 1998 г. придобива фирмата „Старият Пловдив“ АД, която включва пловдивските ресторанти „Пълдин“, „Ритора“ и хотел „България“. Същата година участва в покупката на бившата почивна станция на ЦК на БКП в град Хисаря. В този период придобива и хотел „Санкт Петербург“. По време на управлението на кабинета Сакскобургготски купува ЦУМ като частен собственик. През 2006 г. влиза в управлението на Пловдивския панаир. През 2009 г. Гергов оглавява БСП в Пловдив.  След това е председател на Пловдивската областна организация на БСП. През 2016 г. осигурява гласовете за избирането на Корнелия Нинова начело на БСП, като самият той е избран в Изпълнителното бюро на БСП. През април 2017 г. е принуден да се оттегли от ИБ на БСП след скандал, разкрил, че е посредник за среща в офиса му в ЦУМ между главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на „Овъргаз“ Сашо Дончев, при който оставката му е поискана от Корнелия Нинова.

[38] Цит. доклад на НСС от 1999 г., л. 25.

[39] Пак там.

[40] Пак там, л. 26.

[41] Пак там, л. 27.

[42] На първия тур на президентските избори Богомил Бонев постига трети резултат след Георги Първанов (36,3%) и Петър Стоянов (34,9%). За него гласуват малко над 546 000 души, или 19,2%.

[43] Съдът оневини бвшия шеф на НСС за „Филчевгейт“. – В: .mediapool.bg, 27 март 2005 г.

[44] Вж, повече за изгонването на Чорни в резултат на доклада на НСС в Глава „Мобилтел“ – златната кокошка на руския олигарх Майкъл Чорни в България”, цитирана  в настоящия том.

[45] Сугарев Едвин. Главният прокурор на България Никола Филчев в думи, дела и документи. Част 2. – В: svobodata.com, 5 май 2009 г.

[46] Митов, Борис. Никола Филчев „не си спомнял“ дали е бил главен прокурор. – В: mediapool.bg , 26 януари 2012 г.

[47] СДС губи изборите от завърналия се в страната бивш монарх Симеон Сакскобургготски и сформираната от него .пария Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

[48] Вж. повече за едно от обвиненията срещу Божков и Гетова в Глава „Случаят с компенсаторните записи на Енгибарова-Шмит“, цитирана в настоящия том.

^